5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 195
С., 18.07.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.1382 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Обединена Българска банка АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт А. М. срещу въззивно решение № 349 от 6.07.2011 год. по гр.д. № 407/2011 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Врачанския районен съд от 7.04.2011 г. по гр.д. № 5427/2010 г., с което са уважени предявените от П. Г. П. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 16 от 17.09.2010 г. на директора на дружеството, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност, и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 6003.96 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.11.2010 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която банката е осъдена да заплати направените по делото деловодни разноски. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материални закон и на процесуалните правила, отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба П. Г. П. изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Жалбоподателят не е доказал по несъмнен начин законността на уволнението, тъй като не е доказал липсата на изброените в заповедта качества в тяхната конкретност, а също така и като трайно и обективно състояние.
Върховния касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С определение № 347 от 6.03.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 КТ и по точно за характеристиката на липсата на качества у работника и служителя по смисъла на посочената правна норма, необходими за ефективно изпълнение на възложената работа, съставляваща трайно състояние и по процесуалноправният въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата им.
На поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд, с които практиката е уеднаквена - решение № 165 от 6.11.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г., ІV г.о.; решение № 301 от 23.06.2001 г. по гр.д. № 531/2010 г., ІV г.о.; решение № 800 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 776/2009 г., ІV г.о.; решение № 81 от 8.05.2012 г. по гр.д. № 1363/2010 г., ІV г.о. В тях е прието, че когато неизпълнението на трудовите функции не се дължи на виновно поведение на работника или служителя, а на недостатъчни професионални знания, умения, навици, на недостатъчен опит или на физическите му дадености, то се касае до обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение на работника или служителя. В този случай трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно от работодателя по реда на чл.328, ал.1, т.5 КТ. Когато работодателят претендира, че работникът или служителя не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника или служителя, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да се посочат както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника или служителя документ. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника или служителя- неговите действия и бездействия и по получените резултати.
На процесуалноправния въпрос за тежестта на работодателя да докаже липсата на необходимите качества у работника или служителя за ефективно изпълнение на възложената работа е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 165 от 6.07.2011 г. по гр.д. № 1611/2009 г. на ВКС, ІV г.о. Прието е, че в тежест на работодателя е да докаже липсата на претендираните качества. Доказването на отрицателните факти “липса на качества” се осъществява чрез доказването на положителните факти, които имат отношение към начина, по който работникът се справя с възложената работа и способността му да изпълнява определени свои задължения. Без правно значение е дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на едно от тях.
При дадените отговори на поставените въпроси, които се възприемат от настоящия състав, съдът намира жалбата срещу въззивното решение за основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че работодателят е изпълнил задължението си да посочи в заповедта за прекратяване на трудовия договор качествата, които липсват на служителката за ефективно изпълнение на възложената работа, но не е доказал по несъмнен и категоричен начин фактите, установяващи липсата на качества, както и фактите, установяващи неефективността на работата.
Обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивния съд е приел, че работодателят не е доказал, че описаните в заповедта качества действително липсват и те се отразяват на способността на ищцата да изпълнява задълженията за заеманата длъжност.
По делото е установено, че ищцата е заемала длъжността банков служител ”консултиране и продажби” в О., АД, клон В. по силата на допълнително споразумение от 6.10.2009 г. към трудов договор от 18.06.2007 г.. Трудовото й правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 16 от 17.09.2010 г. поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа- неспособност и нежелание за решаване на текущи проблеми от ежедневния трудов процес, неспособност за работа в екип и недостатъчна комуникативност с останалите служители в клона, неумение за вземане на навременни и правилни решения в съответствие с възложените задължения, неумение за ефективна комуникация с клиенти при обслужването им, за привличане на нови клиенти с атрактивно промотиране на услугите и продуктите на банката, недостатъчно познаване на предимствата на банковите продукти и услуги, предлагани от О. АД пред тези на конкурентните банки, неспособност за работа под напрежение. Липсата на посочените качества съставлява обективно състояние, препятстващо ефективното изпълнение на задълженията, които един банков служител “консултиране и продажби” има съгласно приложената длъжностна характеристика, подписана на 12.10.2009 г. от ищцата. От събраните по делото доказателства-докладната записка, справка за работата на ищцата през 2010 г. изготвена от прекия й ръководител и свидетелските показания, преценени в тяхната съвкупност се установяват изложените в заповедта обстоятелства, свързани с липсващите качества на ищцата. От показанията на свидетеля Б. Л., който е бил пряк ръководител на ищцата, изготвил представената по делото справка съдържаща оценка на професионалните и делови качества на ищцата за изпълнение на възложената й работа, се установява че оценката е за шестмесечието на 2010 г., т.е. че липсата на качества е трайна.
Видно от изложеното ищцата не разполага с необходимите познания и практически умения да изпълнява ефективно възложената работа, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ. Предявеният иск за признаване уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 349 от 6.07.2011 г. по гр.д. № 407/2011 г. на Врачанския окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Г. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх.”А”, ап.11 срещу Обединена българска банка, АД, [населено място], [улица], № 5 искове за признаване на уволнението и заповед № 16 от 19.09.2010 г. на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ за незаконна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение, на основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |