Р Е Ш Е Н И Е № 128 гр.София , 11 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 269/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подс. И. П. Б. – адв. И. Л., срещу нова присъда на въззивната инстанция по внохд № 403/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с посочени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 НПК. С присъда № 152 от 17.6.2013 г., постановена по нохд № 1533/2012г. по описа на Пазарджишкия районен съд подс. И. П. Б. е признат за невиновен в това, че на 08.06.2012г. в [населено място], на /адрес/, в съучастие като съизвършител с Т. П. Б., е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 2.86 грама и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТКК/ 1.14 тегловни проценти на стойност 17.16 лв., поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т.1 НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Присъдата е била предмет на въззивна проверка по протест на РП Пазарджик с искане за отмяна на оправдателната присъда и осъждане на подс. И. Б. по повдигнатото му обвинение. С присъда № 2 от 09.01.2014г., постановена по внохд № 403/2013г. по описа на Пазарджишки окръжен съд, е отменена изцяло присъда № 152/17.06.2013г. но похд № 1533/2012г. по описа на ПРС и вместо нея е постановена нова, с която подс. И. П. Б. е признат за виновен в това, че от началото на м. май 2012г. до 08.06.2012г. в [населено място], на /адрес/, е държал без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – марихуана с нето тегло 2.86 грама и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТКК/ 1.14 тегловни проценти на стойност 17.16 лв.,маловажен случай, поради което и на основание чл.354а, ал. 5, вр. ал.3 НК и чл. 54 НК е осъден глоба в размер на 200 лв. Подс. И. П. Б. е признат за невиновен и е оправдан за това да е извършил деянието в съучастие с Т. П. Б. – по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. В касационната жалба срещу новата въззивна присъда се сочат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В допълнението към касационната жалба се излагат доводи в подкрепа на заявените касационни основания. Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на присъдата е мотивирано с нарушение на изискванията по чл. 13, чл. 14, чл. 15, чл. 107, ал. 3 НПК, както и с необсъждане от въззивния съд на посочените от защитата доводи. Конкретно се възразява срещу отказа на решаващия съд да кредитира обясненията на подсъдимия и на неговия брат – св. Т. Б., както и срещу кредитирането на показанията на свидетелите – полицейски служители, съдържащи данни за извънпроцесуално признание на подсъдимия. Твърди се превратна оценка на доказателствата. Излагат се доводи за недоказаност на обвинението. Възразява се срещу възприемането на заключението на експертизата, изготвена и приета по делото, като се сочи, че същото не съдържа реквизитите по чл. 152, ал. 1 НПК и в тази връзка се твърди, че не е установен предметът на деянието. Прави се искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, алтернативно – за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава. В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП изразява становище, че присъдата следва да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразно. Подсъдимият И. Б., редовно призован, не участва в касационното производство. Не участва и неговият защитник - адв. Л.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Извършената от ВКС проверка за наличието на сочените в жалбата от защитника на подсъдимия касационни основания, сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Въззивният съд като втора по ред първа инстанция и инстанция по фактите, след като е бил сезиран със съответен протест срещу постановената оправдателна присъда на първоинстанционния съд, е осъществил правомощието си по чл. 336, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 2 НПК. Това е сторил, след като е направил собствен анализ на доказателствата, събрани от районния съд, както и тези, събрани и проверени в хода на въззивното съдебно следствие, в резултат на което е достигнал до различни фактически и правни изводи, обосновали осъждането и наказването на подс. И. Б.. Проверката на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у въззивния съд, която касационната инстанция следва да извърши при релевираните оплаквания, имайки предвид, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващия съд, сочи, че не се констатират процесуални нарушения в процеса на събиране, проверка и оценка на доказателствата. Не се набелязва нарушение на задълженията по чл. 13 и чл. 14 НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, защото за всички фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване и значими за съставомерността на деянието, са събрани относимите и допустими доказателства, при това – в обем, позволяващ стабилност на фактическите изводи. В унисон с изискването на чл. 107, ал. 3 НПК оправдателните доказателства не са останали извън преценката на решаващия съд. При наличното противоречие между доказателства, подкрепящи обвинителната теза и оправдателните такива, въззивният съд е изпълнила задължението си да ги подложи на внимателна оценка и да аргументира кредитирането им с доверие. Фактическите изводи по отношение на съставомерните обстоятелства са направени въз основа на доказателствените факти, съдържащи се в показанията на свидетелите П., М., Д., В. и П., които са напълно еднопосочни и са в кореспонденция с удостовереното в протокола за претърсване и изземване (л. 22-23 от ДП). Съвкупната преценка на тези доказателствени източници е дала основание на въззивния съд да приеме за несъмнено установено обстоятелството на наличие на инкриминираното количество наркотично вещество марихуана на рафт под холната масичка, във вестник. Обстоятелството за това, че подс. И. Б. е упражнявал фактическа власт върху това наркотично вещество е възприето след внимателен анализ на събраните по делото доказателства, като съдът не е извършил превратно тълкуване на доказателствата. Решаващият съдебен състав е възприел с доверие показанията на свидетелите полицейски служители и това не е сторено произволно, а е аргументирано с оглед на оценката на обективността на тези показания и съпоставянето им с други обективни доказателства. Преценката дали да се кредитират определени доказателствени източници е суверенна за решаващия съд, като касационният контрол е по отношение на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение. В случая не се констатират пороци на тази плоскост. Във връзка с възражението в касационната жалба, че решаващият съдебен състав е ценил показанията на свидетелите – полицейски служители по отношение на възпроизведените от тях изявления на подсъдимия по повод намерената марихуана, е необходимо да се посочи, че принципно не е недопустимо полицейски служители да установяват при разпита им като свидетели извънпроцесуални изявления на други лица. При това обаче, следва да се съобразява принципната недопустимост на подмяната на първични с производни доказателства. Изхождайки от характера на показанията на полицейските служители в случая, се налага преценката, че в тази им част свидетелските показания е следвало да бъдат изключени от доказателствената съвкупност, доколкото по този начин се заменят първичните (обясненията на подсъдимия) с производни доказателства – възприятия на свидетели за негови изявления. Налице е непрецизност на доказателствения анализ на решаващия съд. Тя обаче не се е отразила на правилността на цялостната оценка на доказателствата, защото в останалата им част показанията на тези свидетели съдържат достатъчна информация за правно значимите факти. Не е налице игнориране на показанията на св. Б. – майка на подсъдимия и на св. Т. Б. – негов брат, като тези гласни доказателствени източници също са подложени на внимателна оценка. От показанията на св. Е. Б. не са изведени факти, които да опровергаят доказателствените източници, съдържащи фактически данни за държането на марихуана от подсъдимия, защото тази свидетелка отрича да е знаела изобщо за наличието на това вещество в жилището. Въззивният съд е изложил съображения по отношение свидетелските показания на Т. Б., които, от една страна съдържат уличаващи го обстоятелства, а от друга съдържат вътрешно логическо противоречие – той твърди, че е донесъл „тревата”, за да я покаже на брат си, който употребявал наркотици, а едновременно с това, само я е оставил на рафтче под холната масичка. С оглед на родствената връзка на този свидетел с подсъдимия, вътрешната противоречивост на показанията му и липсата на подкрепеност на заявеното от него от други обективни доказателства, те правилно са възприети като тенденциозни, целящи изграждане на защитна позиция на подсъдимия. Оценката на обясненията на подсъдимия е направена от въззивния съд с оглед на тяхната двояка същност – на доказателствено средство и средство за защита. Лишени са от основание и възраженията срещу цененето на приетата по делото химическа експертиза по протокол № 525. Макар и лаконично, съдържанието на експертното заключение отговаря на законовия регламент по чл. 152, ал. 1 и ал. 2 НПК, като съдържа посочване на изискуемите обстоятелства. Няма съмнение за идентичността на обекта на експертизата, посочен е използваният научноизследователски метод, като в разпита си в съдебно заседание вещото лице допълнително е обяснило използвания метод за установяване на вида на наркотичното вещество и съдържанието на активен компонент, както и е посочило използваната апаратура. Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи констатирано от него съществено процесуално нарушение, допуснато при изменение на обвинението пред първоинстанционния съд. Макар да не е направено такова конкретно оплакване в касационната жалба и макар то да не е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, е необходимо констатирането му поради неговата флагрантност. В съдебно заседание на 14.03.2013г. пред първоинстанционния съд прокурорът е направил изменение на обвинението освен по отношение на времето на извършване на деянието, също така и в насока, че деянието е извършено от подсъдимия в съучастие с брат му Т. Б., като претендираната от обвинението квалификация по новото обвинение е била във връзка с чл. 20, ал. 2 НК. Подобно изменение на обвинението не е следвало да бъде допускано от съда, защото разширяването на обвинението в съдебната фаза по реда на чл. 287 НПК чрез включване на нови лица поначало е недопустимо, като в тази насока доктрината и съдебната практика са последователни. Това произтича от същността на института на изменение на обвинението, който не позволява по реда на чл. 287 НПК в съдебната фаза да се извърши на практика за пръв път привличане на обвиняем. Това нарушение обаче не е довело до ограничаване на правата на подсъдимия, доколкото по обвинението за извършване на престъплението в съучастие е постановено оправдаване. Поради това не следва да се възприеме като нарушение, обосноваващо отмяна на постановения акт и връщане на делото за ново разглеждане. Предвид на изложените съображения, касационната инстанция намери за неоснователни оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, поради което не констатира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 НПК и съответно на това, искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд не може да бъде уважено. По отношение на оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което се аргументира с недоказаност на обвинението, настоящият състав го намира за неоснователно. При правилно установени факти въззивната съдебна инстанция е приложила точният материален закон, като е приела, че с действията си подс. И. Б. е реализирал състава на престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал. 3, т. 1 НК. Фактите, приети за установени от въззивния съд, в рамките на които касационната инстанция проверява правилността на правните изводи и които няма право да променя, несъмнено обосновават съставомерност на извършеното от И. Б. по посочения престъпен състав. Подс. Б. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, като е държал – упражнявал е фактическа власт, върху високорисково наркотично вещество – 2.86 гр. марихуана, а от субективна страна е налице пряк умисъл, включващ съзнанието му за общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е искал настъпването им. В постановената от въззивната инстанция присъда е възприета по-лека правна квалификация на извършеното, като обосновано е преценено, че случаят е „маловажен” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК. Изложените аргументи сочат на неоснователност на претенцията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, още повече тази претенция не е подкрепена с конкретна аргументация. По-нататък, не се констатира наличието на касационното основание "явна несправедливост" на наложеното на подс. Б. наказание за така извършеното престъпление – глоба в размер на 200 лв. Това касационно основание е само декларативно заявено, без да са посочени доводи в негова подкрепа. Според настоящия състав не се констатира очевидно несъответствие на определеното наказание с обществената опасност на деянието, с обстоятелствата влияещи върху отговорността на подсъдимия и с целите по чл. 36 НК. При определяне на размера на глобата решаващият съд е бил достатъчно снизходителен, налагайки глоба към предвидения в закона минимум, макар да не е имал основание за това, предвид обремененото съдебно минало на подс. И. Б.. Не се сочат, а и не се установяват обстоятелства, обосноваващи допълнително смекчаване на наказанието спрямо подсъдимия. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената жалба от защитника на подс. И. Б. за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда № 2 от 09.01.2014 г., постановено по внохд № 403/2013 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.