1 Р Е Ш Е Н И Е № 262 София, 11.05.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. З. а гражданско дело № 1155/2009 година. Производство за разглеждане на касационна жалба по чл. 290 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на И. Е. от [населено място] срещу решение на Софийския градски съд по гр. д. № 1823/2008 год.. Жалбоподателката моли да бъде отменено решението на градския съд, да се потвърди решението на Софийския районен съд, с което й е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3800 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв., както и разноски в размер на 533.21 лв. и да й бъдат присъдени разноските за обжалването. Ответникът С. община счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено въззивното решение като правилно. След проверка съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, касационният съд приема следното: Първоинстанционният съд е уважил иска на Е. за обезщетение за вреди, причинени от ухапване от безстопанствено куче – 3800 лв. за неимуществени вреди и 100 лв. – за имуществени вреди, като е приел, че общината отговаря за репариране на тези вреди на основание чл. 49 ЗЗД. Софийският градски съд като въззивна инстанция е възприел и потвърдил извода на районния съд, че по принцип, общината носи отговорност за вреди, причинени от безстопанствени кучета, тъй-като на общините, вкл. чрез техните кметове, съгласно Закона за ветеринарно медицинската дейност - § 3, т. 1 Преходни и заключителни разпоредби и чл. 35, ал. 4 и чл. 70 ЗВМД /отм./, е възложено да организират настаняването на такива кучета в изолатори. Когато това не е извършено, т. е. е налице бездействие от кмета като изпълнителен орган на общината, последната следва да отговаря по чл. 49 ЗЗД. Въззивният съд, обаче, е счел искът за неоснователен, тъй-като по делото не е било доказано, че ищцата е ухапана от безстопанствено куче. Този извод на съда, който има решаващо значение за спора, е необоснован. В първоинстанционното производство са разпитани две свидетелки – П. и П., като първата е очевидец на инцидента с нападението и ухапването на ищцата от кучето, а свид. П. /дъщеря на ищцата / й е оказала помощ след инцидента – придружила я до медицинско заведение. Въззивният съд е посочил, че първата свидетелка не е направила изрично изявление, че кучето е безстопанствено, а втората – свидетелка не е имала непосредствени впечатления от кучето – нападател, т. е. не може пряко да свидетелства, че се касае за безстопанствено куче. Преценката на доказателствата и крайният извод на решаващия съд са в нарушение на процесуалните правила. Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила. Тъй-като безстопанствените кучета нямат определена визуална характеристика, е разбираемо, че свидетелката П., очевидец на инцидента, не би могла категорично да определи кучето като безстопанствено, но фактът, че то е нападнало ищцата на улицата и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено. Съдът не е отчел в цялост показанията на свид. П., която е заявила, че кучето е част от глутница, обикаляща около блока на ищцата и по тази причина свидетелката е сигнализирала службите в общината да вземат мерки. Показанията на свидетелката, макар и косвени, насочват към логическия извод, че се касае за ухапване от безстопанствено куче. Като има предвид изложените съображения, касационният съд счита че въззивното решение следва да бъде отменено като необосновано и се постанови решение по същество. Безспорен е фактът на увреждане на ищцата и съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде сумата 3800 лв., а обезщетението за имуществени вреди – в претендирания размер 100 лв., като се има предвид заключението на медицинската експертиза, че за лечението са направени разходи от ищцата около 110 лв.. Отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Следва да се присъдят и направените от ищцата разноски за всички инстанции в размер на сумата 1941 лв., от която – 533 лв. разноски за първа инстанция, 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция, 800 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в касационна инстанция и 108 лв. разноски за държавна такса за касационно обжалване. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 23. 3. 2009 г. по гр. д. № 1823/2008 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА С. община, [населено място] да заплати на И. М. Е. от [населено място] обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 3800 /три хиляди и осемстотин/лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 /сто/ лева, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 29. 7. 2007 г. до окончателното им изплащане. ОСЪЖДА С. община да заплати на И. М. Е. сумата 1941 /хиляда деветстотин четиридесет и един/ лева разноски по делото за всички инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: