О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 285 София, 05.08.2022 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 2432 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Евро Лайтс“ ЕООД, чрез адв. Д. А. против определение № 791/21.03.2022 г. на Апелативен съд София по в.ч.гр.д. № 626/2022 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Евро Лайтс“ ЕООД срещу определение от 15.09.2021 г. по гр.д. № 856/2021 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по същество на частната жалба. Навеждат се доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че определението на СГС не подлежи на обжалване. Останалите изложени доводи в жалбата касаят неправилността и необосноваността на първоинстанционното определение, постановено от Софийски градски съд, които не могат да бъдат разглеждани от ВКС в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба срещу определението на СГС, с което на ищеца – частен жалбоподател са дадени указания по реда на чл.129, ал.2 ГПК за внасяне на държавна такса по предявените деликтни искове в размер на 4 % върху цената им, е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Посочил е, че неправилно СГС е приел, че постановеното от него определение съставлява такова по чл.70, ал.2 ГПК, поради което то подлежи на обжалване. Обжалваното определение е правилно. Дължимата преценка на настоящия състав се изчерпва с проверка правилността на извода на апелативния съд за недопустимост на обжалването на определение на първоинстанционния съд, с което на ищеца са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса по предявените искове. Правилно въззивният съд е приел, че в конкретния случай обжалваното определение не попада в хипотезата на чл.70, ал.2 ГПК. При предявяване на иска, цената му се посочва от ищеца, като в конкретния случай цената на исковете е посочена в исковата молба и именно въз основа на нея съдът е дал указания за внасяне на дължимата държавна такса – по реда на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, т.е. съдът не увеличил цената на предявените искове по смисъла на чл.70, ал.2 ГПК. В посочената разпоредба законодателят е предвидил еднократна обжалваемост с частна жалба, но само на определението на съда, с което се увеличава цената на иска, като съгласно разясненията, дадени в ТР №5 от 12.07.2018 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС в обхвата на обжалваемите по реда на чл.70, ал.2 ГПК съдебни актове попадат и определения или разпорежданията, с които в резултат на определяне на по-висока цена на иска, в сравнение с тази, посочена в исковата молба, е указано да се внесе по-висока държавна такса. В конкретния случай обаче не е налице такава хипотеза, при която съдът да е определил по-висока от посочената в исковата молба цена на исковете, поради което постановеното от него определение, с което се дават указания за внасяне на дължимата по чл.69, ал.1, т.1 ГПК държавна такса по исковете има характер на съдебен акт по отстраняване нередовността на исковата молба по реда на чл.129, ал.2 ГПК, а не на такъв, с който се увеличава цената на иска по смисъла на чл.70, ал.2 ГПК. Ето защо, обжалваното определение на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено. Въпросът относно правната квалификация на исковете – дали предявените искове са с правно основание чл.49 ЗЗД или по чл.2в ЗОДОВ може да бъде разрешен евентуално в производство по обжалване на разпореждане за връщане на исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовността на исковата молба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 791/21.03.2022 г. на Апелативен съд София, постановено по в.ч.гр.д. № 626/2022 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: