3 Р Е Ш Е Н И Е № 340 гр.София, 10.01.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова и прокурора…… като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4302 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Л. Н. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение №II-70-80 от 07.06.2013 г. по гр.д. № 41952/2012 г. на Софийския районен съд /СРС/. С това решение е прието за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че молителката дължи на [фирма] - [населено място] сумите: 1 371,46 лв. – продажна цена за доставена топлинна енергия за периода от 14.06.2009 г. до април 2011 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 14.06.2012 г. до окончателното заплащане; и 255,62 лв. – мораторна лихва, изтекла за периода от 14.06.2009 г. до 29.05.2012 г. В молбата са изложени са твърдения, че е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Представено е писмо от Направление „А. и градоустройство“ /Н./ към Столична община от 20.02.2015 г., видно от което в архива на направлението не е наличен протокол образец 16 за въвеждане в експлоатация на абонатната станция във вход „В” на бл.425 в[жк]. Във връзка с представеното писмено доказателство, Н. твърди, че абонатната станция във входа, в който се намира имотът й, не е въведена по надлежния ред в експлоатация. От това следвало, че топлофикационното дружество е реализирало приходи от неправомерно начислявани стойности на доставената топлинна енергия, чието заплащане не се дължи от потребителя. Насрещната страна по молбата - [фирма] не е заявила становище. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл.305, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства /съответно нови писмени доказателства/ са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Освен това, новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдяни по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане на дължимата грижа и процесуална небрежност. Представеното от молителката писмо от Направление „А. и г.“ към С.о.от 20.02.2015 г., няма характера на ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и не може да обуслови исканата отмяна на влязлото в сила решение. В производството по делото молителката не е заявявала за разглеждане възражение, касаещо невъвеждането в експлоатация на абонатната станция във входа, в който се намира имотът й. Ако е считала, че този факт е от значение за спора, при полагане на дължимата грижа, страната е могла да се снабди своевременно с документа, който сега представя. Освен това, дружеството - ищец е основало иска си на обстоятелството, че се намира по силата на закона в облигационно правоотношение с ответницата за доставената за процесния период в жилището й топлинна енергия /§1, т.42 /отм./ от ДР на ЗЕ вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ/. Този факт, че топлинна енергия е доставена и е ползвана, не е оспорен от Л.Н.. С оглед на това, представеният с молбата за отмяна документ, от който според молителката се установявало, че абонатната станция не била въведена в експлоатация, не е от значение за предмета на спора и не би обусловил различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези, които е направил съдът в атакуваното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Н. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № II-70-80 от 07.06.2013 г. постановено по гр.д. № 41952/2012 г. на Софийския районен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.