Р Е Ш Е Н И Е № 259 Гр. София, 31 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:1. ЮРИЙ КРЪСТЕВ 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 827 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Г. М. Т. (чрез адв. Ч. Ч.) за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 651/ 2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, отмяна на решение № 13 от 23.01.2013 г. и оправдаване на осъдения, или връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, или намаляване на наказанието. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърдението за нарушен материален закон е обосновано с липсата на задължение към инкриминирания период осъденият да представи копие от дипломата си за завършено образование. Процесуалните нарушения са изведени с отсъствието на отговор по направените възражения и необсъдени противоречия в показанията на свидетелката Р. С.. Наказанието е оценено като несправедливо завишено на тежестта на извършеното престъпление и личността на осъдения, както и с неправилното приложение на разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК. Защитникът на осъдения (адв. Ч.) с писмено становище поддържа направеното искане по изложените в нея съображения. Осъденият Г. М. Т. не взема становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 13 от 23.01.2013 г. по в.н.о.х.д. № 651/ 2012 г. Пазарджишкият окръжен съд потвърдил присъда № 340 от 19.11.2012 г. по н.о.х.д. № 1863/ 2012 г. на Районен съд – Пазарджик, с която осъденият Г. М. Т. бил признат за виновен в това, че на 23.04.2008 г. в гр.П., пред сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Пазарджик, група „Регистрации”, съзнателно се ползвал от неистински официален документ – свидетелство за завършено основно образование № 5234 от 10.07.1992 г. на СПТУ „К. и М.”, гр.П., като за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от три години. На основание чл. 67, ал. 3 от НК била наложена и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК (задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване два пъти седмично) за срок от една година. Съдът се разпоредил с веществените доказателства, а направените по делото разноски възложил в тежест на осъдения. Първоинстанционното съдебно производство е приключило по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, като осъденият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Районният съд установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и провел съкратено съдебно следствие. Изводът за доказаност на фактите е намерил подкрепа в показанията на свидетелите С., П., В., Ч. и Т., в експертното заключение на съдебно-почерковата експертиза и в писмените документи, представени от М. Прогимназия „Св.Св. К. и М.”, гр.П. Неоснователно е твърдението за противоречия в показанията на свид. Р. С., приложени съответно на л. 48-49 и на л. 50 от досъдебното производство. Служителката към „Отчет на водачи” при сектор „Пътна полиция” на ОД на МВР-Пазарджик е установила факти, възприети лично от нея на 23.04.2008 г. при подаване на заявление и други документи за издаване на свидетелство за управление на МПС от осъдения Т.. В първия от разпитите заявила, че осъденият представил инкриминирания документ – незаверено ксерокопие на свидетелство за завършено основно образование № 5234 от 10.07.2992 г. на V-то ОПТУ „К. и М.”, гр.П., като при втория разпит конкретизирала, че сравнила фотокопието с представения й лично от заявителя оригинал на документа, след което взела само ксероксното копие. Тези факти са описани и в обстоятелствената част на обвинителния акт, признати от осъдения Т.. Твърдението за противоречиви изложения на свидетелката е несъстоятелно. Признатите факти са подкрепени с необходимата надеждност от събраните в хода на предварителното разследване доказателствени средства. Приетата за установена фактическа обстановка ясно е описана от съдебните състави и в очертаните от обвинителната власт предели. Първоинстанционният и въззивният съд не са имали основание да излагат мотиви за противоречив доказателствен материал, защото такъв не е разкрит по делото. Инкриминираният документ не е издаден от посочения в него издател и в изпълнение на неговата компетентност, поради което правилно е приет за неистински официален документ. Той е представен от осъдения пред орган на власт, за да установи съществуването на определено правоотношение, което в действителност не е било обективно проявено. В хода на наказателното преследване не бил разкрит авторът на неистинския документ, затова и наказателната отговорност на осъдения Т. е за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Поведението на осъдения разкрива всички признаци от обективната и субективната страна на престъплението. В преценката им не се включва наведеното от защитата обстоятелство дали представеният документ е сред необходимите за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство не заличава обществено-опасния характер на деянието. Родов обект на престъпленията по Глава Девета от НК са обществените отношения, свързани с документирането - създаването, движението и запазването на документите. Осъденият Т. съзнателно се ползвал от неистинския документ, а ако такъв по закон не е бил нужен, той е могъл да защити правата си по друг начин, а не да върши престъпление. И тъй като наказателната отговорност не е ангажирана за съставяне на документа, а почерковата експертизата отхвърля версията осъденият сам да го е съставил, липсата на оригинала по делото не превръща престъплението в несъставомерно. Искането на осъдения Г. Т. в частта, в която се претендират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, е неоснователно. В останалата част, искането за възобновяване и за намаляване на наказанието следва да бъде уважено. Наложеното наказание от една година лишаване от свобода е несъразмерно тежко на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца. Осъденият е с положителна характеристика в обществото и последиците от предходно негово осъждане са заличени. Обществената опасност на деянието не е висока. Неправилно въззивният съд е приел за отегчаващо обстоятелство регистрираните административни нарушения на осъдения Т. като водач на МПС. Те са последващи на престъплението и нямат пряка причинно-следствена връзка с него, поради което изобщо не могат да послужат като индивидуализиращи наказанието предпоставки. Неправилно е било отчетено също така още от първоинстанционния съд и възприето от въззивната инстанция) за отегчаващо обстоятелство упражняването на високорискова дейност като шофирането. Следствие на съзнателното ползване на неистинския документ осъденият могъл да получи свидетелство за правоуправление, но опитът и уменията за управление на моторно превозно средство той придобил по време на участието му в шофьорски курс и положен изпит за правоспособност. Неправилно отразените отегчаващи обстоятелства налагат преоценка на индивидуализиращите предпоставки и изменение на размера на наказанието лишаване от свобода от една година на осем месеца. Тази намалена санкция съответства в най-пълна степен на конкретната тежест на извършеното престъпление, на личността на извършителя и може да способства за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за намаляване на наказанието, което налага нуждата от възобновяване на въззивното производство в полза на осъдения. Неправилно окръжният съд приел пробационната мярка, наложена по чл. 67, ал. 3 от НК, като второ наказание. Пробацията е вид наказание, но тя никога не може да бъде определяна заедно с лишаване от свобода (арг. от чл. 42а, ал. 1 от НК). Определената по чл. 67, ал. 3 от НК пробационна мярка не е вид санкция, а мярка за контрол и въздействие. Тя не осъществява законовите критерии за наказание, защото се определя само една от предвидените в чл. 42а, ал. 2, т. 1-4 мерки, а останалите (по т.т. 5 и 6) са изключени от приложение. Пробацията като вид наказание е съвкупност от поне две или повече пробационни мерки, като задължително се налагат тези по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК. Определената по реда на чл. 67, ал. 3 от НК мярка за контрол и въздействие може и да не е от задължителните. Времето на действие на тази мярка е през целия период на действие на изпитателния срок по чл. 66 от НК, а не за определен с присъдата по-кратък срок, както незаконосъобразно е постановил районният съд, но липсата на протест препятства възможността за поправяне на съдебния акт. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 651/ 2012 г. по описа на Пазарджишки окръжен съд и ИЗМЕНЯ решение № 13 от 23.01.2013 г., като намалява наложеното на осъдения Г. М. Т. наказание на осем месеца лишаване от свобода. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.