Ключови фрази
Унищожаемост на завещателно разпореждане * нищожност на саморъчно завещание * саморъчно завещание * доказателства и доказателствени средства

Р Е Ш Е Н И Е


№ 315

гр.София, 25.10.2013г.

в и м е т о н а н а р о д а

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито заседание на осми октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Светла бояджиева



при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1301 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 16.10.2012г. по гр.д.№ 13136/ 2011г., с което ГС София, в частта му, с която ГС София е уважил иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН.
С определение от 23.05.2013г. е допуснато касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и за задължението на съда да обсъди заключение на графологична експертиза в съвкупност с останалите доказателества по делото.
Жалбоподателят – И. А. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и моли да бъде отменено като бъде отхвърлен предявения иск.
Ответницата Е. И. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е постановено в съответствие с материалния закон и моли да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е признал за установено по иск на Е. И. срещу И. А., с правно основание чл.42, б.”б” от Закона за наследството , че саморъчно завещание от 15.09.2008 г на Х. Д. И., починал на 25.10.2008г, е нищожно поради неспазване на законоустановената форма по чл.25, ал.1 ЗН. Със същото решение въззивният съд, като е отменил решението в останалата му част, е обставил без разглеждане искове на Е. И. срещу И. А. с правно основание чл.43, б. “а” ЗН и чл.43, б.”б” ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 15.09.2008г поради това , че същото е съставено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и поради грешка и насилие и в тази си част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
За да уважи иска с правно основание чл.42, б”б” ЗН въззивният съд е изложил съображения за това, че е трайна практиката на ВС и ВКС за това, че при оспорване на саморъчно завещание или при иск за нищожност на същото поради неспазена форма в тежест на лицата, които се ползват от саморъчното завещание и /или твърдят спазване на формата му/ е да докажат при условията на пълно доказване, че завещанието е истинско и че в него са вписани от завещателя всички необходими реквизити по чл.25 ал.1 от Закона за наследството, като е посочил решение от 28.02.2011 г по гр.дело №1062/2010г на ВКС, IVг.о. постановено по реда на чл.290 ГПК.
Приел е за установено от заключение на тройна съдебно-графологична експертиза, която е ползувала по-широк сравнителен материал, че датата 15.09.2008г. не може категорично да се потвърди, че е изписана от Х. Д., а от приета от първата инстанция графологична експертиза, че текста на завещанието и подписа са изпълнени от Х. Д.. При тези данни е приел, че има неосъществено доказване от страна на ответницата по иска на факта, че датата е написана от завещателя, независимо, че свидетел, присъствувал при изготвяне на завещанието е потвърдил, че тя е положена от завещателя. Счел е, че е нарушено изискване на чл.25 ЗН водещо до нищожност на завещателното разпореждане.
Допуснато касационно обжалване по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и за задължението на съда да обсъди заключение на графологична експертиза в съвкупност с останалите доказателества по делото.
Настоящия съдебен състав намира, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС не е обсъдил всички доказателства по делото в съвкупност и не е преценил графологична експертиза в съвкупност с останалите доказателества по делото. В трайната практика на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 19.01.2011г. по гр.д.№645/2009г., от 28.02. 2011 по гр.д.№1062 /2010 г. ІV г.о на ВКС и от 29.09.2010г. по по гр.д.№ 629/2009г., ІІІ г.о на ВКС, която настоящия състав споделя, е прието, че при въззивното производство въззивния съд при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Посочва се, че заключението на вещото лице е доказателствено средство, което служи на съда за разкриване истината по делото, като съдът не е обвързан със заключението на вещото лице и го обсъжда наред с всички събрани по делото доказателства, като го преценява заедно с установените по делото факти по свое вътрешно убеждение.
С оглед на установените данни по делото Върховния касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и с оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящия състав следва да постанови решение по съществото на спора. В случая съдът е анализирал експертното заключение без да го съпостави с данните от целия доказателствен материал и следва да се приеме, че при преценка на доказателствата са допуснати нарушения на процесуалния закон и че изводите са изградени на предположения. Правилно е прието в решението, че датирането е вторият съществен елемент от завещателните разпореждания, тъй като законът изисква дата на завещанието, под страх от недействителност, по следните причини: да се знае точно в кое време е направено завещанието, за да може да се знае, способен ли е бил завещателят по това време да завещава, или пък завещателните разпореждания са недействителни по някоя причина, която е правила завещателя в това време неспособен да завещава и ако има две завещания, които съдържат противни и несъвместими разпореждания, да се знае, кое от тях е последното, което отменя по-рано написаното. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е достигнал до извод, че в случая установената от закона форма не е спазена, тъй като завещанието не е датирано от завещателя. От една страна по делото е бил изслушан свидетел - Б., присъствувал при изготвяне на завещанието, който категорично потвърждава изготвяне на цялото завещание от завещателя / включително и датата/, а от друга тройната съдебно-почеркова експертиза изрично посочва, че изследваните в датата числа са твърде малко като количество и не съдържат достатъчен на брой индивидуализиращи ги признаци за извеждане на категоричен извод, поради което заключава, че датата вероятно е изписана от Х. Д.. Преценени в съвкупност тези доказателства сочат на извод, че завещанието е написано, подписано и датирано от завещателя Х. Д.. Изискванията за форма са гаранция за сериозността и истинността на завещанието и свободното изражение на волята на неговия автор. Всяка последна воля на завещателя се изразява и доказва само с писмен акт, извършен по предписаните от закона под страх от недействителност форми; без такъв писмен акт няма завещание. Саморъчното завещание е това, което е цяло написано, датирано и подписано с ръката на завещателя, какъвто е конкретния случай.
Ето защо предявеният иск с правно основание чл. чл.42, б”б” ЗН следва да се отхвърли като неоснователен.
На жалбоподатя не следва да се присъждат разноски, тъй като не е представил списък на същите с оглед разпоредбата на чл.80 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :



О т м е н я решение от 16.10.2012г. по гр.д.№ 13136/ 2011г., с което ГС София, в частта му, с която ГС София е уважил иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

О т х в ъ р л я предявения от Е. И. И. иск срещу И. А. Т., с правно основание чл.42, б.”б” от Закона за наследството, за признаване за установено, че саморъчно завещание от 15.09.2008 г на Х. Д. И., починал на 25.10.2008г, е нищожно поради неспазване на законоустановената форма по чл.25, ал.1 ЗН.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: