Р Е Ш Е Н И Е № 525 гр.София, 07 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение, 5-членен състав в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 1585/2013 година По реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) главният прокурор е подал чрез Софийския военен съд до ВКС искане да бъде възобновено по този ред касационно дело на ВКС – І н.о. Решението по делото – 836/21.Х.2005 год. по нд 257/2005 год., е за наказателната отговорност на М. Т. Д.; касационният съдебен състав е изменил обжалваното пред него въззивно решение на Военно-апелативния съд и потвърдената с него присъда на СВС. С предприетото изменение ВКС-І н.о. е упражнил правомощието си по чл.357, ал.2, т.2 НПК (отменен със сега действащия и възпроизведен в него като чл.354, ал.2, т.2) „да … приложи закон за … по-леко наказуемо престъпление”. Касационната инстанция сметнала, че М.Д. трябва да отговаря за опит да измами Е. П. Д. – престъпление по чл.211 във връзка с 210, ал.1, т.1, 209, ал.1 и 18 НК, а не за приемане на подкуп от същото лице – престъпление по чл.302а, във вр. с 302, ал.1, т.1 и 2, и 301, ал.1 НК, за което бил обвинен и осъден до този момент; съответно на предприетата промяна ВКС е намалил наложеното на М.Д. наказание. Подаденото искане на главния прокурор е за предизвикване при всички случаи на ново разглеждане на делото, като това бъде постигнато по един от трите предложени варианта, най-същественото различие между които е къде да започне новото разглеждане на възобновеното дело – отново във ВКС или във ВоАС. Искането по реда на възобновяването е основано на т.4 от чл.422, ал.1 НПК-в едномесечния срок от узнаването, че Европейският съд по правата на човека е постановил на 24.VІІ.2012 год. решение по делото „Д.М.Т. и Д.К.И. срещу България” (жалба № 29476/06) и че решението е влязло в сила на 24.Х. с.г. Главният прокурор е посочил в искането, че ЕСПЧ е установил нарушение на чл.6 §1, във вр. с §3 а) и б) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и че това нарушение има съществено значение за делото, чието възобновяване се иска-значението, което има предвид основанието по т.4 от чл.422, ал.1 НПК (само маркирани в искането са други нарушения според ЕСПЧ, които според главния прокурор са без такова значение: пак на чл.6 §1 – но за спазването на разумния срок при разглеждане на делото; на чл.13 във вр. с чл.6 §1, и на чл.13 във вр. с чл.8 – за липсата на ефикасни средства да бъде ускорено наказателното производство или да бъде получено обезщетение за прекомерната му продължителност; също само маркирано е разбирането на главния прокурор за съществуването на законова пречка да се позове и на основанието за възобновяване на делото по т.5 от чл.422, ал.1 НПК). Делото във ВКС по реда на възобновяването е било насрочено първоначално за разглеждане в тричленен състав, но с определение на този състав от 5.ХІ.2013 год. е приета необходимостта от разглеждането му в състав от петима членове (чл.28, ал.4 НПК). Подаденото искане е поддържано и от прокурора, взел участие в съдебното заседание на ВКС, а осъденият не е изразил категорична позиция „за” или „против” уважаването му. Върховният касационен съд намери, че искането на главния прокурор е основателно поради следното. Параграф 83 от мотивите към решението на ЕСПЧ е наистина показателен за допуснатото нарушение на КЗПЧОС от значение за касационното дело, но главният прокурор е съобразил вдействителност освен него и следващия §84: „… Върховният касационен съд [вместо да се произнася едновременно за първи път и окончателно, че подсъдимият е извършил опит за измама, а не подкуп, за който е бил обвинен и осъден в предходните съдебни инстанции] е трябвало да даде възможност на жалбоподателя да оспори новото обвинение в опит за измама при утежнени обстоятелства. Можел е например да отмени съдебното заседание и да насрочи ново за друга дата, като така даде възможност на страните да изложат доводите си, както и да поиска от тях да представят писмени обяснения по този въпрос… [Поради изложеното е било] нарушено правото на жалбоподателя да бъде информиран в подробности за характера и основанието на повдигнатото срещу него обвинение, както и правото му да разполага с достатъчно време и възможности да подготви своята защита… [В] този случай… наказателното преследване… не отговаря на условието за справедливост. Следователно е налице нарушение на член 6 §1 във връзка с член 6 §3 а) и б) от Конвенцията”. Главният прокурор, по-нататък, не се е ангажирал изрично със становище защо констатираното от ЕСПЧ нарушение на чл.6 §1 КЗПЧОС, е и нарушение, което има „съществено значение за делото”, чието възобновяване е поискал. Според ВКС обаче, това е ясно от само себе си, още повече, ако се приеме, че нарушението е винаги съществено, когато съвпада с някое от нарушенията в приложното поле на другите основания за възобновяване (в т.см. р.293/07-І, Бюл. 5/08). В случая не е трудно да се видят съвпаденията с основанието за възобновяване „съществено нарушение на процесуални правила” (чл.422, ал.1, т.5, във вр. с 348, ал.1, т.2) НПК. Очевидна е аналогията между чл.6 КЗПЧОС и чл.55, ал.1 НПК в частта от последния за правото на обвиняемия „да научи” в какво е обвинен и въз основа на какви доказателства. Аналогията се явява още по-уместна, ако се съобрази, че правото на обвиняемия както „да бъде информиран”, така и „да научи” в какво се обвинява, обхваща не само фактите по делото, но и правната им квалификация (за това разбиране вж. в §80 от решението на ЕСПЧ, то е застъпвано и от В(К)С – вж.напр. р.624а/93-І – 5-чл., Бюл.4/94). Аналогията между чл.6 КЗПЧОС и уредбата на правото на обвиняемия на защита по НПК може да бъде продължена с цитираната вече препоръка на ЕСПЧ към ВКС „да отмени съдебното заседание и да насрочи друго на нова дата, като даде възможност на страните да изложат доводите си, както и да поиска от тях да представят писмени обяснения” по въпроса дали е възможна промяна в отговорността от подкуп към измама. Същата препоръка би могла да се основе и на чл.15, ал.3 НПК в частта ѝ относно задължението на съда да разяснява на обвиняемия процесуалните му права и да му осигурява възможност да ги упражнява. „[К]ато е формулирал въпросното задължение в най-обща форма, законодателят е обхванал всички мерки, които могат да бъдат необходими, за да се осигури упражняването на процесуалните права в конкретния случай, а не само мерките, които са предвидени изрично в кодекса при уреждането на отделните процесуални институти и стадии” (П., Ст. Осигуряване на гражданите право на защита в наказателния процес на НРБ, С., БАН, 1986, с.295; цитатът се отнася до чл.14, ал.4 от отменения НПК, но ценността на мнението се дължи не само на сходството с действащата уредба). Трябва да бъде отбелязано специално и обвързването на дадената от ЕСПЧ препоръка тъкмо с касационното производство. Това до голяма степен предопределя да бъде предпочетен предложеният от главния прокурор вариант новото разглеждане на възобновеното дело да започне в касационната инстанция. Същият изход на делото би трябвало впрочем да бъде предпочетен и съобразно П. 1/81-Пл., което указва въпросът да бъде решен в зависимост от това „в кой стадий е допуснато нарушението, което е довело до нейната [на присъдата]отмяна” (т.5 от мотивите на постановлението; и тук трябва да се добави, че указанието се ползва с оглед на принципното му значение, което важи независимо от промяната в законодателството). Отделен е проблемът как при изпълнение на препоръката на ЕСПЧ да се спази на практика изискването съдът да не се произнася предварително по основните въпроси на отговорността. В тази насока В(К)С е имал повод да вземе отношение при сходна ситуация (вж. р.292/97-І, Сб., с.189), но в сегашното процесуално положение съществува и тази улесняваща решаването на проблема възможност съдът при новото разглеждане на делото да обяви на страните, че изпълнява препоръката на ЕСПЧ, за да отстрани допуснатото и да не допусне ново нарушение на КЗПЧОС. Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение, петчленен състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателните дела касационно решение № 836 от 21 октомври 2005 год. по нд 257/2005 год. на Върховния касационен съд, Първо наказателно отделение. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание в касационната инстанция. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ