7 Р Е Ш Е Н И Е № 17 гр. София, 15 март 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Евелина Стоянова Мина Топузова при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора Божидар Джамбазов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1351 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения П. Й. Г., чрез защитника му адвокат М. Н. от АК – [населено място], за възобновяване на производството по нохд № 461/2015 година на Сливенския окръжен съд и внохд № 70/2016 година на Бургаския апелативен съд и отмяна на постановеното въззивно решение № 84 от 22 юни 2016 година, като делото бъде върнато за ново разглеждане в предходния процесуален стадий или решението бъде изменено с прилагане на института на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и наложеното на осъдения наказание от десет години лишаване от свобода бъде намалено. Изводимо от съдържанието на искането за възобновяване на наказателното дело, основният повод за недоволството на осъдения Г. е тежестта на наложеното му наказание поради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определянето му. Твърди се и наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в отхвърляне на доказателственото искане на защитата за разпит като свидетел на неговия и на пострадалата син - К. Г.. Изложеното ангажира отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, ако допуснатите нарушения са съществени.. Претендира се, алтернативно, отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или изменяване на решението и намаляване на наложеното на осъдения наказание, като то бъде определено при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, на каквито сочат данните по делото. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият П. Й. Г. участва лично и със защитника си адвокат М. Н., която поддържа искането за възобновяване на делото при направените в него възражения и изложени доводи в тяхна подкрепа. Идентично е и становището на осъдения Г., изразено в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането и оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С постановената по делото присъда на Сливенския окръжен съд е ангажирана наказателната отговорност на осъдения П. Й. Г. за това, че на 23. 07. 2015 година, в [населено място], направил опит умишлено да умъртви И. Г. Г., негова съпруга, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини и същото е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалата начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3 във вр. чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип. Зачетено е предварителното задържане на осъдения Г. в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 24. 07. 2015 година. Осъден е да заплати на пострадалата И. Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50000 (петдесет хиляди) лева, заедно със законните последици, а до претендирания размер от 70000 лева искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Присъдени са направените по делото разноски, в полза на гражданския ищец и частен обвинител и в полза на държавата, както и дължимата държавна такса върху уважената част на иска. Възложени са в тежест на осъдения Г.. Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. В производство, инициирано по жалби на осъдения Г. и на неговия защитник, след проведено съдебно следствие за назначаване, изслушване и приемане на съдебна психиатрична и психологична експертиза за осъдения и извършена цялостна проверка на присъдата, е постановено решение, с което деянието е преквалифицирано по чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, Г. е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2 и предл. 3 от НК и наложеното наказание е намалено на десет години лишаване от свобода. Присъдата е потвърдена в останалата част, присъдени са направените пред тази инстанция разноски. Срещу решението е подадена касационна жалба от защитника на осъдения Г. – адвокат Р. Н. от Б.. С разпореждане на съдията-докладчик от 18. 07. 2016 година и по реда на чл. 351, ал. 4, т. 2 от НПК, жалбата е върната като просрочена. Разпореждането не е обжалвано пред ВКС по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК и е влязло в сила на 10. 08. 2016 година. Решението на въззивния съд не е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е направено от надлежно легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателните дела съгл. чл. 419, ал. 1 от НПК, при условията по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Както вече бе посочено, основният повод за недоволството на осъдения Г. е тежестта на наложеното му наказание. Твърди, че по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, като: липсата на предходни осъждания и на противообществени прояви, данните за личността му са положителни, изразил е искреното си съжаление за случилото се, не е настъпила смъртта на пострадалата, с оглед възрастта му срокът на лишаването му от свобода е прекомерен. Смята, че тези обстоятелства не са съобразени в достатъчна степен от редовните съдебни инстанции, с което е свързано и основното му искане за намаляване на наложеното наказание. Твърди също, че неоснователно отхвърленото (според него) доказателствено искане за допускане и разпит като свидетел на К. Г., е ограничило правото му на защита, поради което представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Това предпоставя и алтернативната му претенция за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Възражението срещу доказателствената дейност на съда следва да бъде обсъдено първо – наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в тази дейност на съда би опорочило формираните изводи по фактите и би направило невъзможна проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието. ВКС не констатира данни по делото в подкрепа на това възражение. Искането за допускане като свидетел по делото на К. Г. – син на подсъдимия и на пострадалата, е направено за първи път пред въззивния съд (протокол от съдебно заседание от 25. 05. 2016 година, на л. 89 от внох дело). Основава се на твърдението, че при извършване на деянието Кр. Г. е провеждал разговор по „скайп” с майка си – пострадалата Г. и „… вероятно не е имал пряка видимост към нанесените удари, но е имал видимост към началното положение на пострадалата в момента на започване на сблъсъка.” (същия протокол от с. з.). След изслушване на становища на страните по доказателственото искане и след съвещание, съдът е оставил без уважение същото, като е изложил съображенията си за това. Те са съответни на доказателствата по делото и на закона и няма причини да не бъдат споделени. Може само да се добави, че направеното доказателствено искане се основава на вероятност за относимост и необходимост на това доказателствено средство за установяване на обективната истина по делото, че решение за разпит на Кр. Г. несъмнено би затормозило и забавило процеса, защото лицето има местожителство извън страната, че то е от най-близкия кръг роднини на подсъдимия и на пострадалата (техен син) и при преценката за достоверност на показанията му (ако бъдат депозирани), това обстоятелство няма как да не бъде отчетено. Не на последно място, доказателствената съвкупност съдържа достатъчен обем източници на преки доказателствени факти, неоспорени от страните, които източници представляват надлежна доказателствена основа за формираните от съда изводи относно обстоятелствата по чл. 102 от НПК. Така че, възражението следва да бъде преценено като неоснователно. Въззивният съд е мотивирал отказа си да допусне исканото доказателство. Изложените в тази връзка съображения на съда са различна оценъчна дейност от тази по анализ на събраните доказателствата и преценката им за достоверност. В случая, те съдържат преценката на инстанцията по фактите за липса на необходимост от събирането на това доказателство, която е установима и от съдържанието на извършения задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и формирането на надлежните фактически изводи (стр. 10-13 от решението). Същественото е, че по делото са налице достатъчни и несъмнени преки доказателствени факти, които позволяват установяването на обективната истина относно осъществяването на инкриминираното деяние и участието на осъдения в него, причинените увреждания на пострадалата, подбудите за извършването му и пр., т. е. относно главния факт на процеса. Съдът е проверил, обсъдил и поставил в основата на съдебния си акт показанията на свидетелите И. Г. (пострадала), В. Г. (нейна снаха, присъствала в дома по време на деянието), И. и К. (полицейски служители, отзовали се незабавно на сигнала на тел. 112 и заварили подсъдимия на мястото на престъплението), Г. (колежка на пострадалата), Д. (съпруг на сестрата на пострадалата), както и изследванията и заключенията на съдебно-медицинската експертиза за пострадалата (експерт д-р Ч.), на съдебната психиатрична и психологична експертиза за подсъдимия и пр. Съдържанието на гласните доказателствени източници е проверено от въззивния съд относно достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост и е анализирано подробно и задълбочено (стр. 10 и сл. от решението). Оценката на показанията на пострадалата е извършена при отчитане на процесуалното й качество и е направен обоснован извод за тяхната обективност, правдивост и достоверност. При надлежно установените по делото факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Изводът се налага от констатираното съответствие между тези факти и тяхната правна оценка. Като е установил, че подсъдимият е действал с оръжие, годно да причини смърт (остър нож), че й е нанесъл четири прободно-порезни рани в областта на шията и гръдния кош - едната с проникване в гръдния кош и другата – причинила срязване на предната яремна (югуларна) вена, че ударите са били насочени към жизненоважни части от тялото и със сила и интензитет, годни да причинят прободните рани, правилно и законосъобразно съдът е приел наличие на обективиран от действията на подсъдимия пряк умисъл за умъртвяването й, а не просто нарушаване в някаква степен на телесния й интегритет. При тези наранявания, липсата на своевременна и адекватна медицинска помощ е можела да доведе до усложнения, при които леталният изход е бил съвсем реален. Правилна и законосъобразна е правната оценка на въззивния съд, че в случая се касае за довършен опит за извършване на престъплението, тъй като изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици единствено поради така оказаната на пострадалата своевременна и адекватна медицинска помощ. За извършеното престъпление по чл. 115 във вр. чл. 18, ал. 1 от НК, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от десет до двадесет години. Съдът е индивидуализирал наказанието при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези по чл. 54 от НК. Определил е размера на наказанието при предвидения в закона минимум и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчетени са всички такива обстоятелства, посочени в искането за възобновяване на делото, като не е игнорирано което и да било от тях. Съдът правилно е приел, че те не сочат на изключителност или многобройност по смисъла на чл. 55 от НК. Известно е, че правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. За приложението на института обаче е необходимо не само наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, но и извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, се явява несъразмерно тежко. В конкретния случай, данните по делото не позволяват такъв извод. Определянето на наказанието при минимално предвиденото в закона удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите по чл. 36 от НК - съразмерно е на тежестта на извършеното престъпление, необходимо е за постигане на съответните положителни промени в съзнанието на осъдения и превъзпитаването му към спазване на законите и добрите нрави и затова е справедливо. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Й. Г. за възобновяване на производството по нохд № 461/2015 година по описа на Сливенския окръжен съд и отмяна/изменяване на постановеното въззивно решение № 84 от 22 юни 2016 година, по внохд № 70/2016 година на Бургаския апелативен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.