1 Р Е Ш Е Н И Е № 399/12 г. София 09.01.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА и при участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 987/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 515 от 25.06.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 25.06. 2010 г. по гр.д.№ 4880/ 2009г. на Софийски градски съд, ВО, 2-б състав по въпроса за проверка допустимостта на решението и на иска по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ С обжалваното решение този иск, предявен от М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. против Р. З. Г., Д. В. Б., З. Т. З. и А. Т. М. за признаването на ищците за съсобственици с дял от 1/5 ид.ч. от три ниви в землището на с.”Ф.”, е отхвърлен като неоснователен. В касационната жалба на ищците се поддържат оплаквания за нарушение на закона, тъй като съдът не е съобразил данните, че ищците и ответниците имат общ наследодател, който е бил собственик на имота, а не само един от синовете му, който се явява пряк наследодател на ответниците, както и че за установяване на правата си ищците са предявили и иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: По настоящото дело е бил предявен на първо място иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че спорните имоти са принадлежали на общия наследодател на страните Б. Я. А.. Този иск има за предмет установяване кому е принадлежало правото на собственост върху земеделските земи към минал момент- този на образуването на ТКЗС и обобществяване на земите и резултата по него има значение за тяхното възстановяване, тъй като съгласно чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ земите се възстановят на собственика или на неговите наследници. От данните по делото е видно, че производството по този иск все още е висящо, тъй като първоначалното му прекратяване е било отменено и делото е върнато за произнасяне по същество / вж. опр. на СГС от 25.06.2010 г./. С исковата молба е бил предявен и иск по чл.97, ал.1 ГПК / отм/, с който се търси защита на правото на собственост към настоящия момент. По този иск въззивният съд се е произнесъл с решение, което е предмет на касационно обжалване, като го е отхвърлил, тъй като ищците не притежават решение на поземлената комисия за възстановяване на земята, което единствено може да ги легитимира като собственици на възстановените земеделски земи към настоящия момент. От съпоставката на горните данни за развитието на производствата по двата иска е видно, че съдът се е поизнесъл по иска по чл.97, ал.1 ГПК преждевременно без да е налице завършена процедура по възстановяване на имота в лицето на ищците, което пък е обусловено от изхода от предявения от тях иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и издаването на позитивно решение за възстановяване на земята в тяхна полза. Поради незавършена процедура по възстановяването липсва интерес от търсената с иска по чл.97, ал.1 ГПК защита, поради което производството по делото е недопустимо и е следвало да се прекрати, вместо да се постановява решение по съществото на спора, както е постъпил първоинстанционният съд, а решението му е потвърдено от въззивната инстанция. В посочения смисъл е постоянната съдебна практика на ВКС относно допустимостта на исковете за собственост в съотношение им с процеса на възстановяване на земеделските земи по ЗСПЗЗ- вж. напр. Решение № 410 от 10.I.1994 г. по гр. д. № 397/93 г., 5-членен с-в и Определение № 341 от 11.07.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 305/2011 г., I г. о. По изложените съображения следва да се приеме, че постановените решения по съществото на спора по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ са недопустими и следва да се обезсилят, а производството по тях да се прекрати, поради което и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОБЕЗСИЛВА решението от 25.06. 2010 г. по гр.д.№ 4880/ 2009г. на Софийски градски съд, ВО, 2-б състав и решението от 14.01.2009 г. по гр..№ 15216/2007 г. на Софийски районен съд, 47 състав в частта относно произнасянето по иска по чл.97, ал.1 ГПК / отм./ и прекратява производството по делото в тази част. Делото да се върне на Софийски районен съд, 47 състав, за продължаване на производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ съгласно определението от 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4880/ 2009 г. на Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: