Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр.София, 29 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми март две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА СЕВДАЛИН МАВРОВ със секретар Лилия Гаврилова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 354/2012 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от В. апелативна прокуратура против решение № 275 от 24.ХІ.2011 год. по внохд № 293/2011 год. на Великотърновския апелативен съд.В протеста се твърди,че въззивното решение е постановено в нарушение на съществени процесуални правила-такива,задължаващи съда по своя инициатива да събира доказателства за установяване на обективната истина, и такива,гарантиращи правото на държавния обвинител да представя,респ. да иска от съда събирането н посочени от него доказателства-което е довело и до нарушение на материалния закон с неправилното оправдаване на подсъдимите по обвинението за извършено от всеки от тях длъжностно присвояване по чл. 202,ал.1,т.1 във вр. с чл. 26 НК.Искането е за отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание представителят на ВКПр поддържа протеста. Подсъдимите Г. Ив.Т.,М. Г.Г.,В. Ст.В.,А. Н.В.,М. Ц.М.,М. В.М. и техните защитници-адвокатите В.В., А..С. и П.Н.,последните двама защитници още на подсъдимите Г. Д.П. и Г. Ж.Д.-искат оставяне на обжалваното решение в сила като не считат за основателни възраженията в протеста. ВКС установи: С присъда № 31 от 8.VІ.2011 год. по нохд № 475/2010 год. на Русенския окръжен съд подсъдимите Г. И. Т.,М. Г. Г.,Г. Ж. Д.,В. С. В.,А. Н. В.,М. Ц. М.,М. В. М. и Г. Д. П. са признати за невиновни в това,всеки от тях да е присвоил през 2006 год. при условията на продължавана престъпна дейност и в длъжностното си качество на „технически сътрудник-контрольор” в Управление „Пътни такси и разрешителни” към Граничен сектор-Русе,поверени в това му качество чужди пари както следва:присвоени от Г.Ив.Т. 480 лв. на 14.ІІ.;присвоени от М.Г.Г. 481 лв. на 13.ІІ.;присвоени от Г.Ж.Д. 403.50 лв. на 25.ІІ..;присвоени от В.Ст.В. 532 лв. на 23.ІІ.;присвоени от Ат.Н.В. 793.50 лв. на 21.ІІ.;присвоени от М.Ц.М. 431 лв. на 20.ІІ.;присвоени от М.В.М. 524.50 лв. на 27.ІІ.;присвоени от Г.Д.П. 230 лв. на 26.ІІ., като за улесняване на присвояването всеки от подсъдимите е извършил престъпление по чл. 282,ал.2 НК,при което са оправдани по обвиненията в престъпление по чл. 202,ал.1,т.2 НК. С протестираното решение горната присъда е потвърдена. Протестът е основателен. Механизмът на присвояването,за което е обвинен всеки един от оправданите 8 подсъдими-обвинителният акт е срещу 14 лица,но 6-има от тях са приели делото да се реши със споразумение,сключено и одобрено от първоинстанционния съд по реда на чл. 384 НПК-е изяснен и по него не се спори:На посочените в обвинителния акт дати съответният подсъдим е следвало да таксува водача по установена тарифа със сума,отговаряща на тонажа на управляваното от него моторно превозно средство,а за получаването на тази сума-да издаде квитанция.Вместо това от водачите се искали значително по-малко пари и за заплащането им не получавали документ.Тези пари не се отчитали и се присвоявали.Предвид заеманата от подсъдимите длъжност а/ в държавно учреждение и б/ свързана с получаване и пазене имуществото на това учреждение,част от което са събраните от преминаващите по „Д. мост” пътни такси,всеки от тях е длъжностно лице по смисъла на чл. 93,т.1,б.”а” и „б” НК,и престъпното своене на повереното им чуждо имущество представлява длъжностно присвояване по чл. 201-205 НК.За да постанови оправдателна присъда,първата инстанция не е приела нещо различно.Напротив,прието е,че има достатъчно данни за извършено длъжностно присвояване,улеснено от извършено длъжностно престъпление по чл. 282 НК,но доказателствата не позволяват категоричното заключение,че всеки един от подсъдимите е автор на всяко едно от приписваните му деяния,включени във вменената му продължавана престъпна дейност.Основен,донякъде подкрепен и,във всички случаи,неопроверган с други доказателствени средства, източник на информация за този извод на първоинстанционния и на въззивния съдилища са показанията на С. Ст.Ш..Разпитан за първи път като свидетел в първата инстанция-при досъдебното разследване Св.Ш. е дал само писмени обяснения на л.40 в т.І-Ш. е обяснил,че в инкриминирания период,когато е заемал ръководна длъжност в „ УПТР” към „ ГС”-Русе,подсъдимите са му били служебно подчинени и той е бил наясно с естеството на работата им,е съществувала практика тежкотоварните автомобили /с 3 и над 3 оси и тегло над 16 т/ да се пренасочват за заплащане на дължимата пътна такса от трасето за тежкотоварни автомобили към трасето за леки,лекотоварни автомобили и автобуси.Това се предприемало при „голяма опашка на тежкото трасе или поради някаква друга причина” и „щом автомобилът е минал през лекото трасе...си заплаща таксата там”,а такива „ситуации” е имало „всеки ден” /показания на свидетеля на л. 809-811 от първ.д.,т.ІV/.Тези изявления на Св.Ш. /първите му показания в същия смисъл са на л.338-342 от първ.д.,т.ІІІ/ са били изненадващи,внесли са силно значима промяна във фактите,твърдяни в обвинителния акт, още повече,че никой от подсъдимите не би могъл да бъде разпознат от който и да било от разпитаните близо 150 свидетеля /подсъдимите са работели в изолирани помещения с непроницаеми от външната им страна стъкла,при което разпознаването им е било обективно невъзможно,а извършването на това следствено действие -безсмислено/,и са свели доказателствената стойност на справките от автоматизираната система на ГКПП за преминалите на посочените в обвинителния акт дати товарни автомобили,водачите на които не са имали документ за платена пътна такса,до степен на негодност да подкрепи обвинението.И тук касационният съд намира да е налице едното,допуснато и от двете предходни инстанции,съществено процесуално нарушение,на което се позовава и подалия касационния протест прокурор,а именно на основния принцип на чл. 13 НПК.Отговорността за осигуряване разкриването на обективната истина е отговорност преди всичко на съда,тъй като негов е актът,при постановяването на който това условие задължително трябва да бъде спазено.Затова и чл. 107,ал.2 НПК не ограничава съда да събира доказателства само „по направените от страните искания”,а и „по свой почин”, когато това е необходимо „за разкриване на обективната истина”, и независимо от пасивното поведение на страната,която би се ползвала от тях.Показанията на свидетеля Св.Ш. правилно са били съобразени,но те е трябвало да бъдат и проверени,и то не само посредством показанията на посочените от прокурора С. М. К. и Н. Й.К.,които при това не са били особено в помощ на ангажиралата ги страна.Необходимо е било да бъдат разпитани лицата,които,според Св.Ш., също са събирали пътни такси от тежкотоварните автомобили,колегите на подсъдимите,обслужващи трасето за леки,лекотоварни автомобили и автобуси.За съда това е било напълно изпълнимо с изискване на справки за техните имена, домашни и служебни адреси,а значението на изслушването им като свидетели е несъмнено.Вярно е,че потвърждаването от въпросните лица на казаното от Ш. ще ги постави наравно с обвинените в престъпно поведение техни колеги,но пък ще затвърди правилността на оправдаването на последните,докато обратни последици ще има опровергаването показанията на обсъждания свидетел.В последния случай е необходимо да се направи съпоставка с показанията на разпитаните шофьори относно техническите характеристики на превозните средства,които са управлявали /брой на осите и тонаж/,да се съобрази приложената към разпитите им при досъдебното разследване документация,и тогава би могло да се стигне до различен от направения извод за доказаността на обвинението. Основателно е и второто оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение,ограничило правото на прокурора да сочи подкрепящи обвинението доказателства.В писменото допълнение към въззивния протест,прокурорът от Русенската окръжна прокуратура В.Л. е направила конкретни доказателствени искания съобразно констатираната от първоинстанционния съд доказателствена необезпеченост на обвинението.Тези искания,поддържани от участвалия в проведеното на 24.Х.2011 год. съдебно заседание прокурор,съдът е отхвърлил с мотива,че „доказателствената съвкупност пред първоинстанционния съд е събрана с необходимата пълнота,а освен това в първите две искания липсва всякаква конкретизация”.Използването на подобна формулировка,че исканията са неоснователни,тъй като „доказателствената съвкупност...е...с необходимата пълнота”, предполага наистина много добра,ако не и прецизна подготовка преди разглеждането на делото,наличието на каквато подготовка,според ВКС, не следва дори само след прочита на мотивите към първоинстанционната присъда.Доводът пък за липса на „всякаква конкретизация”,при това само „в първите две искания”,сам по себе си е лишен от конкретизация,неверен и не съдържа становище по другите искания на подалия въззивния протест прокурор. Дотук изложеното налага отмяна на обжалваното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане с отстраняване на обсъжданите процесуални нарушения,а основанието за отмяна прави излишен коментарът и върху оплакването за незаконосъобразност още повече,че последната е обоснована не самостоятелно,а като последица от допуснатите процесуални нарушения.Ето защо и на основание чл. 354,ал.3,т.2 НПК,ВКС в състав от трето н.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 275 от 24.ХІ.2011 год. по внохд № 293/2011 год. на Великотърновския апелативен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ