1 Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. С., 28.02. 2011 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря И. . изслуша докладваното от съдията Т. гр.д № 847/2010г Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Й. и Й. И. Й. от[населено място] , чрез адв. пълномощник В. Р., срещу решение №17 от 30.01.2009 по гр.дело № 794/2008г. на Русенски окръжен съд в частта ,с която е обезсилено решение №104 от 23.09.2008г по гр.д. № 608/2008г на Русенски районен съд по отхвърления първоначален иск на настоящите касатори с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД . С определение №335 от 01.06.2010г по ч д.№ 284/2010г ІV отд на ВКС е отменил определението ,постановено заедно с решение № 196 от 05.03.2010г по гр.д. № 747/2009г на ВКС, с който акт жалбата на настоящите касатори е оставена без разглеждане по критерия на чл. 280 ал.2 от ГПК. Указано е Върховен касационен съд да се произнесе по касационната жалба и в тази част по същество, предвид нейната връзка с въпроса ,на който е отговорено с решение № 196 от 05.03.2010г по гр.д. № 747/2009г на ВКС,по допуснатата жалба на касаторите, срещу същото решение, в друга негова част - по насрещния иск на първоначалната ответница С. С. Г.. С решение № 196 от 05.03.2010г по гр.д. № 747/2009г на ВКС по реда на чл. 291 т.2 от ГПК е даден отговор на въпроса за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение , по който въпрос касационната жалба на И. П. Й. и Й. И. Й. е била първоначално допусната. По касационната жалба срещу въззивното решение в частта ,с която е обезсилено решение №104 от 23.09.2008г по гр.д. № 608/2008г на Русенски районен съд , Върховен касационен съд , ІІІ г.о, намира същата за основателна. Касаторите са предявили иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за сумата 1000 лева с твърдение ,че при уговорка помежду им за възлагане изработване на проект на жилищна сграда , ответницата е получила без основание от тях 1500 лева , искани им с цел да се заплати „виза за проектиране”.Предложените в последствие от ответницата проекти на жилищна сграда не са били конкретно възлагани, не са били приети от ищците и последните не са ги ползвали.Макар ответницата да е оспорвала получаването на сумата , за което обстоятелство разписка не е издавана ,първостепенният съд е приел да са получени 1500 лева, но на правно основание -неформален договор за изработка. Поради това е отхвърлил иска по чл. 55 ал.1 ЗЗД Въззивният съд е обезсилил решението в тази диспозитивна част по съображение ,че като не е уважил до пълния предявен размер насрещния иск на първоначалната ответница за заплащане на възложената й работа , приспадайки оспорваното от последната плащане на 1500 лева,районният съд законосъобразно е извършил прихващане, с оглед на което е недопустимо да отхвърля първоначалния иск. Решението е неправилно , въззивният съд е обезсилил допустим съдебен диспозитив, а изводите за надлежно извършена компенсация от първостепенния съд, въззивният съд е изградил в нарушение на съществени процесуални правила,изведени от принципа за диспозитивното начало (чл.2 от ГПК ,отм).Решението в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на Русенски окръжен съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 55 ал.1от ЗЗД.По предмета на спора следва да бъде съобразено, че по делото не е налице влязло в сила решение за извършена компенсация,не е налице също така и материално основание за прихващане с насрещно вземане на ответницата .Докато не бъде установено предаването на заявената от ищците сума (което е в доказателствена тежест на последните),няма да е от значение дали насрещната страна също не е установила свое насрещно и изискуемо вземане , по който въпрос вече е налице влязло в сила решение ,произнесено от Върховен касационен съд по насрещния иск на С. С. Г. с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №17 от 30.01.2009 по гр.дело № 794/2008г. на Русенски окръжен съд В ЧАСТТА с което е обезсилен част от диспозитива на решение №104 от 23.09.2008г по гр.д. 608/2008 на Русенски районен съд , като недопустимо постановен за изрично отхвърляне на иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД в размер на сумата 1000 лева . Връща делото на Русенски окръжен съд ,за ново разглеждане ,от друг състав, в отменената част . В останалата част е влязло в сила решение №196 от 05.03.2010г по гр.д. № 747/2009г на ВКС , ІІІ г.о ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: