Ключови фрази
Вземания, установени с акт за установяване на частни държавни вземане * незаконен съдебен състав * частно държавно вземане


4


Р Е Ш Е Н И Е


№ 244

София, 27.12.2010 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.

при секретаря И. Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 52/2010 година

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Л.” АД, гр. Б., представлявано от изпълнителния директор Е. Х. Д., чрез процесуалния му пълномощник, срещу постановеното по реда на чл.196, във вр. с чл.218з ГПК/отм./ решение № 1049/21.07.2009 г. по гр.д.№ 2271/2008 г. на Софийския апелативен съд, Т. отделение, пети състав, с което е оставено в сила решение от 07.06.2004 г. по т.д.№ 1013/2002 г. на Софийски градски съд, Т. отделение, 9 състав за отхвърляне на предявения от „Л.” АД против Агенцията за държавни вземания иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗСДВ/отм./ за установяване, че дружеството няма задължения към държавата, така както са посочени в Акт № 257 за установяване на частно държавно вземане от 26.07.2002 г. на изпълнителния директор на АДВ.
С определение № 294 от 19.05.2010 г. е допуснато касационно обжалване предвид вероятността за нищожност на обжалвания въззивен съдебен акт поради различие в съдебния състав, завършил разглеждането на гр.д.№ 2271/2008 г. и състава, постановил въззивното решение. В тази насока са съобразени задължителните указания, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на В. касационен съд.
В жалбата се поддържат касационни доводи за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Касаторът счита за неправилни изводите на въззивната инстанция за валидност на договора за уреждане задълженията към държавата и за непогасяване на вземането съгл. § 6а от ПЗРЗППДОП. Твърди, че не са съобразени извършените преди подписване на договора плащания, а преценката на събраните доказателствени средства не съответства на изискванията на чл.188 ГПК/отм./. По съображения в жалбата и поддържаните доводи в съдебно заседание на 15.12.2010 г., се иска прогласяване на решението за нищожно или отмяната му и уважаване на отрицателния установителен иск, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация – Национална агенция за приходите, гр.София, като правоприемник на Агенцията за държавни вземания/§36 ал.1 от ПЗР на ЗИДДОПК/, чрез пълномощника си, е заявил становище за липса на основания за отмяна на атакуваното решение. Подробни съображения са изложени в писмен отговор, поддържани в открито съдебно заседание.
По делото е постъпила и частна жалба от Агенцията за държавни вземания/ сега НАП/ срещу въззивното решение в частта за разноските.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, в съответствие с правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, с което са потвърдени изводите на първата инстанция за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск по чл.87, ал.3 от Закона за събиране на държавните вземания/ отм./, въззивният съд, след преценка на събраните в процеса доказателствени средства и съобразяване на указанията, дадени в отменителното решение на ВКС за изследване и установяване размера на главницата, на редовни и наказателни лихви, дължими към датата на съставяне на Акт № 257 за установяване на частно държавно вземане, след отчитане на извършени от ищеца погашения след сключване на договора по ЗУНК за определяне размера на задължението към държавата, е приел, че размерът на задълженията по валутните кредити, преоформени по ЗУНК съответства на установените с акта на изпълнителния директор на АДВ. Въззивната инстанция е преценила като неоснователни възраженията за нищожност на договора по ЗУНК, както и за приложимост на §6а ПЗР на ЗППДОбП.
Въззивното решение е нищожно.
При постановяването му е допуснато съществено нарушение на императивното изискване на чл.187 ГПК/отм./, чийто аналог е чл.235 от сега действащия ГПК, за идентичност и несменяемост на съдебния състав, който е завършил разглеждането на делото. В случая, в последното по делото открито съдебно заседание, проведено на 21.04.2009 г.,Софийският апелативен съд е заседавал в състав: председател - С. Ч. и членове- И. А. и А. Цанова, докато решението е произнесено и постановено в състав: С. Ч., И. А. и Л. Цолова. Това различие, макар и само по отношение на един от членовете на колегиалния състав, съставлява основание за прилагане на последиците на чл.270, ал.1 ГПК. По делото липсват данни, от които да се направи извод за допусната техническа грешка при посочване имената на съдиите в решението, нито е установено, че решението е подписано от съдиите, завършили разглеждането на делото.
Предвид горното и на основание чл.270, ал.1 ГПК следва да се прогласи нищожността на решението, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд, от стадия на устните състезания. Констатираният порок на решението препятства произнасянето по инвокираните с жалбата основания за касация, относими към правилността на съдебния акт. С оглед изхода на настоящото дело, не се дължи произнасяне и по подадената от АДВ/сега НАП/ частна жалба по отношение отговорността за разноски по делото.
Така мотивиран, В.т касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО решение № 1049/21.07.2009 г. по гр.д.№ 2271/2008 г. на Софийския апелативен съд, Т. отделение, пети състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: