1 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 20 юли 2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурор Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 553/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Д. П., защитник на подсъдимия Ж. Н. К., срещу въззивно решение № 67 от 07.04.2016 г. по внохд № 516/2016 г. по описа на Апелативен съд – гр.Варна. В жалбата се изтъкват касационните основания по чл.348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, но се излагат доводи в подкрепа единствено на касационното основание явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се незаконосъобразен отказ на въззивната и първата инстанция за приложението на разпоредбата на чл.55, ал. 1, т .1 от НК, при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като се изразява становище и за съществуваща възможност за приложението на чл. 58, б. „А“ вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, доколкото се касае за недовършен опит съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от НК. На следващо място жалбоподателят твърди, че неправилно въззивният съд е ценил при индивидуализацията на наказанието като отегчаващо вината обстоятелство наличието на предумисъл в действията на подсъдимия, тъй като същият се явявал квалифициращо обстоятелство и като такова не следвало да бъде отчитано при определяне на наказанието. Изразява несъгласие с извода на Апелативен съд - Варна, че констатираната от вещото лице психотравма не следва да се приемa за смекчаващо вината обстоятелство. С жалбата защитата е изложила кои обстоятелства според нея следва да се ценят като многобройни смекчаващи вината. В заключение при условията на алтернативност се прави искане наказанието да бъде определено при приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, да бъде приложен чл. 58, б. „А“ от НК или да бъде намалено към законовия минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 115 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Счита, че наложеното наказание от четиринадесет години „лишаване от свобода“ е справедливо и съобразено с целите на чл. 36 от НК. Частният обвинител и граждански ищец Ю. И. И. и повереникът й адвокат В. П. не се явяват, редовно призовани. Адвокат П. защитник на подсъдимия поддържа изложените в касационната жалба доводи. Моли за намаляване на наложеното на Ж. К. наказание. В последната си дума подсъдимия К. изразява съжаление за извършеното престъпление и моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Първоинстанционното производство се е развило по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК. С присъда № 15 от 28.11.2016 г. по н.о.х.д. № 211/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр.Търговище, подсъдимият Ж. Н. К. е признат за виновен в това, че на 11.02.2016 г. в [населено място], на [улица], в магазин за парфюмерия и козметика /наименование/ е направил опит умишлено да умъртви Ю. И. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място], като нанесъл с нож – три прободно- порезни рани в областта на коремната кухина по предната коремна стена в областта на епигастриума, едната от които със срязване на десния лоб на черния дроб, срязване на хепатодуоденалната връзка и главата на панкреаса, довела до масивен кръвоизлив в коремната кухина и две прободно- порезни проникващи рани в същата област без наранявания на вътрекоремни органи; проникващо прободно- порезно нараняване на лявата гръдна кухина с повърхностно срязване на върха на лявото белодробно крило и кръвоизлив в лявата гръдна кухина; непроникващо нараняване на лявата гръдна половина под лявата ключица; прободно- порезна рана по вътрешната повърхност на дясната раменница, като от деянието макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четиринадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. С присъдата първоинстанционният съд е признал подсъдимия за невиновен и го е оправдал престъплението да е извършено с предумисъл по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Подсъдимият Ж. К. е бил осъден да заплати на Ю. И. И. сумата от 35 000лв. /тридесет и пет хиляди лева/ обезщетение за причинените й неимуществени вреди, вследствие на извършеното престъпление, както и държавна такса върху уважената част от гражданския иск, в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, като е отхвърлен иска в останалата му част до 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/, като неоснователен. Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец направените от него разноски. С присъдата съдът се е произнесъл и по веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. С решение № 67 от 07.04.2017 г. по в.н.о.х.д № 516 от 2016 г., Апелативен съд – гр.Варна е изменил горепосочената първоинстанционна присъда, на първо място като я е отменил в частта, с която е определен вида на затворническото заведение, в което подсъдимият Ж. Н. К. следва да изтърпи наложеното му наказание и на второ място в гражданско-осъдителната й част, като е осъдил подсъдимия да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение в полза на гражданския ищец Ю. И. И., считано от 11.02.2016 г. до окончателното му изплащане. В останалата част присъдата е потвърдена. Касационната жалба на подсъдимия е процесуално допустима, а разгледана по същество е и частично основателна. С жалбата се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 3 от НПК, като са изложени доводи единствено в подкрепа на основанието явна несправедливост на наложеното наказание. Следва да се посочи, че претендираният от жалбоподателя незаконосъобразен отказ на въззивната и първата инстанция за приложението на разпоредбата на чл.55, ал. 1, т .1 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства е довод, който следва да се разгледа в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като нарушение на материалния закон би имало, при неспазването на изискването за законоустановеност на наказанието, изразяващо се в нарушение на нормативно установени и императивни по съдържание предпоставки за определяне на наказанието по вид, размер и начин на изтърпяване, а такива нарушения в жалбата не се навеждат. Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му, по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид, са тези, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална превенции. При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия К., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи следните обстоятелства: частичните самопризнания; изразеното съжаление за извършеното; психическото състояние на подсъдимия; добрите характеристични данни изведени от показанията на свидетелите С., П. и М. Ж. – дъщеря на подсъдимия; нанесените самонаранявания, а като отегчаващи – предходните осъждания на подсъдимия, като по отношение на последното за престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК не е настъпила реабилитация; лошите характеристични данни изводими от приложената по досъдебното производство - л. 217 справка- характеристика, както и от показанията на свидетелката Ж.- дъщеря на подсъдимия; броят на нанесените удари и увреждания. Приел е, че наказанието следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства. Въззивната инстанция от своя страна е посочила кои обстоятелства, отчетени от първата инстанция като смекчаващи и отегчаващи приема и кои не. Варненският апелативен съд е приел наличието на предумисъл у подсъдимия за извършване на престъплението, но поради липсата на съответен протест/ респ. жалба на частния обвинител, не е имал основание да приложи закон за по-тежко наказуемото престъпление и го е ценил като отегчаващо обстоятелство. На следващо място въззивният съд е счел, че приетото от първата инстанция като смекчаващо вината обстоятелство, психично състояние на подсъдимия – получена психотравма, не следва да се разглежда за такова. Направил е извод, че наказанието подлежи на определяне “при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства /при лек превес на отегчаващите такива/ под средния предвиден в закона размер”, като наложеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода в размер на четиринадесет години се явявало справедливо отмерено. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съд неправилно е приел за доказано наличието на предумисъл у подсъдимия за извършване на престъплението и го е ценил като отегчаващо вината обстоятелство. Преценката на апелативната инстанция се основава на следните обстоятелства: продължителният период от две седмици, през който пострадалата не е живеела в семейното жилище и подсъдимият е бил уведомен, че тя желае да се разделят; проява на прекомерна настойчивост пострадалата на всяка цена да промени решението си; отправени заплахи, че ще я убие в разговор по телефона с дъщеря си и най-вече повторното му връщане в магазина при пострадалата, но вече въоръжен с нож; параметрите на ножа – дължина 15см. и ширина 2,5см. При тези данни съдът е приел, че действията на подсъдимия сочат на формирало се във времето решение да убие съпругата си. Убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите за и против извършването му. За предумисъла може да се съди от изработен план за извършване на убийството, взети предварителни мерки за укриване на същото, устроена засада, предварителен избор на мястото, където да се причака жертвата, разузнаване на пътя на движение на жертвата, продължителността на времето от възникване на намерението за извършване на убийството до реализирането му и други – Постановление № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 06.07.1987г. Горепосочените факти, преценени в контекста на възприетото от практиката и доктрината разбиране за предумисъл, не обуславят извод за наличието на такъв. Проследявайки поведението на подсъдимия в двете седмици преди деянието, съобразно приетите фактически положения, се налага извод, че то не цели умъртвяване на пострадалата, а желание да не последва окончателна раздяла и развод. Позоваването на отправени “закани” за убийство в телефонен разговор на подсъдимия с дъщеря му, се разглеждат изолирано, като се игнорира неговото моментно състояние, което от една страна е повлияно от напускането на съпругата на семейното жилище и подкрепата на семейният им приятел Х., а от друга под влиянието на употребеното от подсъдимия значително количество алкохол, като при провеждането на последващ/непосредствен/ разговор с дъщеря си , той е завил, че “нищо няма да правя”. Също така се игнорират и характеристиките на цялостното поведение на подсъдимия предвид влошените му отношения с пострадалата. Относно ножа, които подсъдимият е използвал следва да се посочи, че по делото не са събрани доказателства за това, кога и поради какви причини той е поставил двата ножа в автомобила си, а и установяването на такива не би променило горните изводи, предвид липсата на инкриминирани факти в обвинителния акт досежно тази проблематика. Между впрочем за разлика от въззивната инстанция, окръжният съд видно от мотивите на първоинстанционната присъда/които са изложени с необходимата аналитичност/ - л. 11 до 15, е стигнал до заключение, че от действията на подсъдимия не може да се направи категоричен извод същият да е извършил престъплението след предварително взето решение, в сравнително спокойно състояние, след обсъждане на мотивите за и против извършването му. В обобщение, въззивният съд не сочи убедителни мотиви, които да водят до категоричен извод за установеност на квалифициращият признак “предумисъл”. На следващо място въззивният съд е посочил, че не следва да бъде отчитано като смекчаващо вината обстоятелство преживяната от подсъдимия психотравма констатирана от вещите лица в допълнителната КСППЕ.Този извод не се споделя от настоящия състав. От изготвените КСППЕ се установява, че личностовата структура на подсъдимия е изначално дисхармонична по типа на личностовото разстройсво смесен тип – като принос към това състояние вероятно са оказали фактът, че е отгледан от родителите на майка му, дълго критата тайна, че неговият биологичен баща е друг, ранната раздяла на родителите му, като тези интензивни психологични трайно действащи фактори биха могли да доведат до поява и стабилизиране на дисфункционални вярвания за отхвърляне, мамене, недостатъчно обичане от най- близките. Към тези неблагоприятни фактори съпътстващи подсъдимия при неговото личностово развитие впоследствие се прибавя и преживяната черепно- мозъчна травма и зачестилите злоупотреби с алкохол, които довеждат до личностова промяна по отношение на афекта, като твърде нисък е прага на раздраза и бързо нараства интензитета на негативните емоции, с разширяване на вербалната и физическа агресия. Подсъдимият е лице с понижен самоконтрол и непоследователност в поведението при “затруднения”, с експлозивни реакции и агресивно поведение “по типа на възмездяване и наказание”. Получената „психотравма“ от заявеното от съпругата му желание да го напусне, не е психическо разстройство, а „интензивно, емоционално неблагоприятно оцветено за индивида събитие, което е в причинна връзка с декомпенсацията с невротично-депресивен облик/т.е.”външен фактор”/”. От изложеното следва, че като смекчаващо вината обстоятелства следва да се цени комплексното психическото състояние на подсъдимия, включващо и „психотравма“, при това наред с всички останали, значими за определянето на наказанието обстоятелства. С оглед горното според настоящия състав при индивидуализацията на наказанието следва да се отчетат следните смекчаващи обстоятелства: направените частични самопризнания от подсъдимия; изразеното съжаление за извършеното; получените травми от самонараняването; психическото състояние на подсъдимия при извършване на деянието. Не следва да се цени претендираното с касационната жалба, като смекчаващо вината обстоятелство, сравнително бързо физическо възстановяване на пострадалата, тъй като подсъдимият не е допринесъл за него и същото не стои в обективна връзка с проявено от него активно поведение в подкрепа на бившата му съпруга. Налице са и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства – обременено съдебно минало – налице е осъждане по чл.343б от НК, по отношение на което не е настъпила реабилитация; броят на нанесените удари и получени увреждания, мястото на извършване на престъплението/магазин, в който се предполага присъствието на граждани/. От значение е да се посочи, че е налице завишена степен на обществената опасност на дееца – данните по делото сочат, че той нарушава обществения ред след употреба на алкохол, за което е предупреждаван по чл.65 от ЗМВР, има негативно поведение и склонност за саморазправа към органите на реда при извършване на проверки, налагани са му административни наказания. Действително по делото характеристичните данни за подсъдимия не са еднопосочни, но събраните гласни доказателства, установяващи положителни характеристични данни/от показанията на негови колеги и близки- свидетелите С., П. и Ж./, не могат да бъдат убедително противопоставени на гореизложеното досежно личността на подсъдимия. В тази връзка на обсъждане подлежи направеното от защитата искане за приложението на чл. 55, ал. 1 от НК при индивидуализация на наказанието, претендирайки че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Същото се явява неоснователно, тъй като не се констатират обстоятелства от кръга на визираните по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, които да обосновават налагане на подсъдимия на наказание под предвидения за престъплението минимум. Обстоятелствата, които се сочат в касационната жалба като смекчаващи вината са тези, отчетени по горе и те следва да намерят отражение при индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл. 54 НК и определянето му към минимума на предвиденото за престъплението по чл.115 от НК. Същите не могат да бъдат преценени като многобройни, за да могат да обосноват допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия К., като сред тях не е налице и изключително такова. На обсъждане подлежи и направеното от защитата искане за приложението на разпоредбата на чл. 58, б. „А“ от НК. Същото се явява неоснователно, но не по причините, възприети от предходните инстанции, а именно, че нормата е неприложима, тъй като опитът е довършен, като по независещи от волята на дееца причини не е довел до целения от него резултат, а именно смъртта на И.. Цитираната разпоредба визира възможност за приложението на чл.55 от НК при опит - поради недовършеност на престъплението, което принципно не изключва нито един от видовете опит/довършен и недовършен/, като съществува задължение за съда да съобрази и обстоятелствата по чл.18, ал.2 от НК. В случая довършеността на опита; множеството на нараняванията; проникващите такива са засегнали жизнено важни органи – бял дроб, черен дроб и задстомашната жлеза, довели до масивни кръвоизливи в гръдната и коремната кухина, като без спешната оперативна интервенция би настъпил смъртен изход, са обстоятелства които мотивират настоящият състав да не приложи разпоредбата на чл.58, б.”А” от НК. Във връзка с определянето на наказанието е необходимо да бъде посочено принципното разбиране на настоящия състав за това, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Всичко гореизложено дава основание да се направи извод, че на подсъдимия следва да се определи наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, което изисква отмерването му под средния размер. Ето защо, наказание от дванадесет години лишаване от свобода е съответно на отчетените по-горе обстоятелства по чл.54 от НК, както и на целите по чл.36 от НК, поради което въззивното решение следва да бъде изменено, като касационната инстанция упражни правомощието си по чл.354, ал.2, т.1 от НПК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 67 от 07.04.2017 г. по в.н.о.х.д № 516/2016 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в частта относно наложеното на подсъдимия Ж. Н. К. наказание лишаване от свобода, като намалява размера на същото от четиринадесет години на дванадесет години лишаване от свобода. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: