4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 217 гр. София 16.06.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 13 юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ ДИМИТЪР ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова ч.гр.дело № 345 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от съдружниците на ДЗЗД”Д. 2012” А. Ц. Ц. и И. И. И., чрез адв. Ж. Й. срещу определение № 1099/13.09.2021 г. по в.гр.дело № 1420/2021 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 73/02.07.2021 г. по гр.дело № 263/2021 г. на Районен съд Царево, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба на „Д. 2012”ДЗЗД, представлявано от А. Ц. Ц. против Н. Г. П., М. К. П. и К. Н. П. за заплащане на сумата 4000 лв., представляваща стойност на извършени строително-монтажни работи въз основа на сключен устен договор. Поддържаното основание за неправилност на определението е незаконосъобразност. Според жалбоподателя указаните нередовности на исковата молба са отстранени в срок и поради това е неправилен извода на съда за връщане на исковата молба на основание чл.129,ал.3 ГПК. Искането е да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по подадената искова молба. Ответниците по частната жалба Н. Г. П., М. К. П. и К. Н. П., тримата, чрез адв.Д. С. са изразили становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е недопустима по следните съображения: С определение № 73/02.07.2021 г. по гр.дело № 263/2021 г. на Районен съд Царево на основание чл.129,ал.3 ГПК е прекратено производството по делото и е върната исковата молба, заедно с приложенията към нея, подадена от „Д. 2012” ДЗЗД, чрез адв.Ж. Й. против Н. Г. П., М. К. П. и К. Н. П.. С обжалваното определение от 13.09.2021 г. по в.гр.дело № 1420//2021 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено първоинстанционното определение на Царевския районен съд по гр.дело № 263/2021 г. С въззивното определение е прието, че първоинстанционното производство по гр.дело № 206/2019 г. на Царевски районен съд е образувано по искова молба на А. Ц. Ц. срещу Н. Г. П., М. К. П. и К. Н. П. за заплащане на сумата 4000 лв. стойност на извършени и незаплатени строителни работи. С уточнение на иска от 08.05.2019 г. ищецът е заявил, че исковата молба следва да се счита предявена от името на „Д. 2012” ДЗЗД с управител А. Ц.. С решение № 6/28.01.2020 г. по гр.дело № 206/2019 г. на Царевския районен съд са отхвърлени предявените искове от „Д. 2012” ДЗЗД, представлявано от А. Ц. Ц. против Н. Г. П., М. К. П. и К. Н. П. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата 4000 лв. стойност на извършени от ищеца строителни услуги, с която ответниците неоснователно са се обогатили. С решение от 26.05.2021 г. по гр.дело № 818/2020 г. на Бургаския окръжен съд е обезсилено решението на Царевския районен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. Въззивният съд е дал указания за отстраняване нередовности на исковата молба, тъй като същата е подадена от дружество, учредено по ЗЗД – „Д. 2012”, ДЗЗД, а по делото не са конституирани физическите лица, съдружници на това дружество. Въззивният съд е приел, че е налице произнасяне по отношение на неправосубектен ищец. След връщане на делото на първоинстанционния съд исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца: исковата молба да се приподпише от всички съдружници в „Д. 2012” ДЗЗД като ищци, да се посочи какво точно се претендира от съда – сума в размер на 4000 лв. неплатена авансова вноска по сключен устен договор или сума от 4000 лв., представляваща стойност на изработени до момента на прекратяване на договора строително-монтажни работи, в случай, че се претендира стойността на извършени СМР да се уточни стойността им поотделно – за всяка изградено съобръжение. С молба адв.Й. в качеството на процесуален представител на „Д. 2012” ДЗЗД е посочено, че претенцията се основава на посоченото от СТЕ, а в останалата част – на деликтната отговорност на ответниците. Към молбата е представено пълномощно, с което съдружникът в „Д. 2012” ДЗЗД е упълномощил адв.Ж. Й. да го представлява. С определение № 73/02.07.2021 г. по гр.дело № 263/2021 г. на ЦРС производството по делото е прекратено и исковата молба е върната, като съдът е приел, че ищецът не е изпълнил указанията по отстраняване нередовностите на исковата молба. Въззивният съд е приел, че в случая районният съд е дал точни и ясни разпореждания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Посочил е, че в приложеното по делото „допълнение към искова” молба ДЗЗД „Д. 2012” е пояснил какво е естеството на спора, че основава искането си на съдебно-техническата експертиза и претендира неимуществени вреди от деликтна отговорност. Прието е, че от съдържанието на молбата не може да се направи извод, че ищецът е изпълнил указанията на съда – исковата молба не е подписана от съдружниците в гражданското дружество и не са конкретизирани строително-монтажните работи, чиято стойност се претендира. Приел е, че гражданското дружество, което е учредено по реда на чл.357 и сл.ЗЗД не е юридическо лице, а форма на обединяване на две или повече лица за постигане на обща стопанска цел. Прието е, че това дружество не е процесуално легитимирано да води и да отговаря по заведени срещу него искове, тъй като правата и задълженията се придобиват от съдружниците, които действат в рамките на гражданското съучастие, че страна в процеса и в сделките с трети лица са съдружниците, а не дружеството. Настоящият съдебен състав намира, че въззивното определение на Бургаския окръжен съд не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274,ал.4 ГПК. С исковата молба, подадена от „Д. 2012” ДЗЗД са предявени обективно съединени искове, с които се претендира присъждане на сумата 1633 лв. стойност на извършени строително-монтажни работи по сключен устен договор и 2367 лв., обезщетение за вреди от неизпълнение на сключен договор за извършване на строително-монтажни работи от ответниците. Общият размер на претендираната сума по двата иска е 4000 лв. Съгласно разпоредбите на чл.274,ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Според чл.280,ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на всеки от предявените искове е до 5000 лв. и решението, което ще се постанови по тях е по гражданско дело и не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.280,ал.3,т.1 ГПК. Следователно налице е хипотезата на чл.274,ал.4 ГПК – обжалвано е с частна касационна жалба определение на въззивен съд по дело, решението по което не подлежи на касационно обжалване. С оглед на това въззивното определение на Бургаския окръжен съд от 13.09.2021 г. не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о О П Р Е Д Е Л И : Оставя без разглеждане частна жалба вх. № 6597/30.09.2021 г., подадена от съдружниците в ДЗЗД”Д. 2012”, А. Ц. Ц. и И. И. И., чрез адв. Ж. Й. срещу определение № 1099/13.09.2021 г. по в.гр.дело № 1420/2021 г. на Бургаския окръжен съд. Прекратява производството по ч.гр.дело № 345/2022 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: