Р Е Ш Е Н И Е № 142 София, 06.07 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при участие на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1324/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от П. В. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], в качеството му на ЕТ с фирма „ДИМА-П. В.”, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], чрез процесуален представител адвокат М. М. против въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 111/10.06.2011 г., постановено по гр. д. № 175/2011 г. С обжалваното решение е отменено решение № 185/9.03.2011 г., постановено по гр. д. № 7001/2010 г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е отхвърлен частично предявения от Д. К. Ч. EГН [ЕГН] от [населено място] против [фирма], [населено място] иск за заплащане на обезщетение при командировка на основание чл. 215 КТ за периода от 18.03.2010 г. до 16.10.2010 г., в частта, с която е отхвърлен изцяло иска, предявен от Д. К. Ч. против [фирма] за заплащане на обезщетение при командировка на основание чл. 215 КТ за периода от 8.09.2009 г. до 16.01.2010 г. и в частта за разноските, вместо което е постановено друго решение, с което ответникът [фирма] [населено място], представляван от П. В. Г. е осъден да заплати на Д. К. Ч. сумата 96 352.30 лв. обезщетение при командировка на основание чл. 215 КТ за периода от 8.09.2009 г. до 16.01.2010 г. и за периода от 18.03.2010 г. до 16.10.2010 г., като разлика между присъдената от първоинстанционния съд сума и пълния претендиран с исковата молба размер от 99 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба-9.12.2010 г. до окончателното изплащане, разноски пред двете инстанции в размер на 385.40 лв. и 3 854.09 лв. държавна такса. С определение № 146/2.02.2012 г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос: Дължи ли работодателя на командирования работник предвидения с Приложение № 2 към Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ квартирни пари при положение, че работникът не е представил на работодателя документи за извършени от него разходи. Ответникът по касация Д. К. Ч. не е изразил становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че за първия исков период /8.09.2009 г.-16.01.2010 г./ е установено по делото валидно извършено командироване на работника и че за двата искови периода работодателят дължи на работника разходи за квартирни в размер на 343 календарни дни по 130 евро на ден или общо сумата 44 590 евро. Според разбирането на въззивния съд работникът не е бил длъжен да даде отчет на работодателя за командировката и да му представи разходни документи командировка, тъй като от страна на работодателя не е било изпълнено задължението по чл. 5, ал. 2, т. 6 НСКСЧ за издаване на заповед за командироване на работа в чужбина с посочване на финансовите условия на командировката. Решението е неправилно. Постановено е при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и е необосновано-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Правният извод на въззивния съд за наличие на валидно извършено командироване за първия исков период на претенцията за заплащане на обезщетение при командировка /8.09.2009 г. до 16.01.2009 г./ не се подкрепя от събраните по делото доказателства и е направен от съда при нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК. Твърдението на ищеца, че е бил командирован от ответника за времето от 8.09.2009 г. до 16.01.2010 г. е оспорено от ответника още с писмения отговор на исковата молба с изявление, че ищецът нито е изпращан, нито е командирован писмено, нито дори устно в чужбина. В първото съдебно заседание съдът е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже, че по време на посочените с исковата молба периоди е бил командирован от ответника на работа в чужбина и че е осъществил командировката, а на ответника да докаже, че за периода 8.09.2009 г.-16.01.2010 г. ищецът не е бил изпращан в командировка, а за втория период 18.03.2010 г.-16.10.2010 г., че е изпълнявал курсове до Испания, за които му е платено. В хода на делото пред първа инстанция по искане на ищеца са назначени съдебно-икономическа и комбинирана съдебно-икономическа и техническа експертизи за изясняване извършвал ли е ищецът за ответника-работодател курсове в чужбина през исковите периоди от време. Според заключението на вещото лице от съдебно-икономическата експертиза Н. Т. в търговската документация на ответната фирма не са налице документи, установяващи командироване на ищеца за периода 8.09.2009 г.-16.01.2010 г., нито отчет, представен от ищеца за извършени курсове през посочения период. В този смисъл е и допълнителното заключение на вещото лице Н. Т.. От заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. В. Б. с конкретна задача: извършвал ли е ищецът курсове за испанската фирма „М.” за периода 1.09.2009 г.-16.10.2010 и до кои градове, изготвено въз основа на предоставени му от ищеца документи също не е установено, че същият е работил през посочения период с товарен автомобил с рег. [рег.номер на МПС] в западна Европа за фирма „М.”. А документите, въз основа на които е изготвено заключението на инж. Б.-пътни листа и справка от дигитална карта не са представени по делото, не са приети като писмени доказателства и ответникът не е имал възможност да ги оспори. Преди всички неправилно въззивния съд е приел, че първоинстанционният съд е разместил доказателствената тежест в процеса, като неправилно е приел, че в тежест на ищеца е да установи надлежно командироване от работодателя за съответния период от време. Вярно е точно обратното. Твърдението на ищеца, че е бил командирован от работодателя е оспорено от последния и процесуално задължение на ищеца е да докаже в процеса при условията на пълно и главно доказване своето фактическо твърдение, от което извежда претендираното право на обезщетение по чл. 215 КТ. При съществено процесуално нарушение е изводът на въззивния съд, че е установено по делото командироване на ищеца от ответника-работодател за периода от 8.09.2009 г. до 16.01.2010 г., тъй като този извод не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От показанията на свидетеля Т. Ч. Д. става ясно, че група работещи в Испания са имали квартири, но за квартирите те не са заплащали, нито са преспивали в тях, тъй като са преспивали в камионите. При това положение твърдението на ищеца за направени разходи за нощувки е останало недоказано по делото. В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 25 НСКСЧ, според която в квартирните пари се включват разходи за ползване на легло, резервации за него и т. н., а съгласно чл. 37 НСКСЧ направените разходи за квартира следва да се отчитат с документи за заплатените суми. В случая, ищецът не е представил отчет на работодателя, нито е представил разходни документи. Неправилно съдът е приел, че работникът не е бил длъжен да даде отчет на работодателя, тъй като от страна на последния не било изпълнено задължението да издаде заповед за командироване. Първоинстанционното решение, с което е уважен иска по чл. 215 КТ за периода 18.03.2010 г.-16.10.2010 г., като е присъдено обезщетение в размер на сумата 2 647.70 лв. със законна лихва от 9.12.2010 г. и 15.30 лв. разноски по делото не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивното решение следва да се отмени и ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, като постанови друго решение, с което се отхвърли като неоснователен по изложените по-горе съображения иска за заплащане на обезщетение по чл. 215 КТ от извършени разходи за пътни, дневни и квартирни пари за разликата от присъдения от първоинстанционния съд размер на претендираното обезщетение 2 647.70 лв. до пълния предявен размер от 99 000.00 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на Сливенски окръжен съд № 111/10.06.2011 г., постановено по гр. д. № 175/2011 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. К. Ч. ЕГН [ЕГН] от [населено място], област Б., [улица], вх. „А”, ет. 5 против [фирма] ЕИК[ЕИК], представлявано от П. В. Г. ЕГН [ЕГН], с адрес на управление : [населено място], [улица], ап. 22 иск с правно основание чл. 215 КТ за заплащане на обезщетение при командировка за периодите 8.09.2009 г.- 16.01.2010 г. и 18.03.2010 г. – 16.10.2010 г. за разликата над сумата 2 647.70 лв. до пълния претендиран размер от 99 000.00 лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: