5 Р Е Ш Е Н И Е № 146 гр. София, 10 декември 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на девети април............................две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при секретаря Н. Цекова....……….…..………….…........……….…в присъствието на прокурора Д. Генчев..................………………….....…...…..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………….......наказателно дело № 407 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Л. Ц. против въззивно решение № 135/24.10.2013 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 230/2013 г., с изтъкнати доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Направени са алтернативни искания за оправдаване поради извършване на деянието при неизбежна отбрана или преквалификацията му по чл. 119 от НК, или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. В с. з. пред ВКС изложените в жалбата оплаквания и направени искания се поддържат от лично явилия се подсъдим и неговия служебен защитник. Гражданските ищци и техния повереник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 26/08.05.2013 г., постановена по НОХД № 50/2013 г., Силистренският окръжен съд е признал подсъдимия Д. Л. Ц. виновен в това, че на 14.03.2011 г., в [населено място], в ап. , ет. , вх. на [улица], умишлено умъртвил Т. Г. М. чрез нанасяне на прободни рани в областта на гърдите, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание 12 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като е приспаднал предварителното му задържане за периода 19.03.3011 г. – 15.03.2012 г. и от 05.10.2012 г. до влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимия да заплати на гражданските ищци Г. Г., К. Н., М. Г. и С. Г. по 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2011 г., като е отхвърлил претенциите над уважените размери. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати разноските по делото. С въззивното решение, предмет на касационна проверка, посочената присъда е била потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, са били мотивирани с неизпълнени от окръжния съд указания, дадени от ВнАС при предходното въззивно разглеждане по ВНОХД № 347/2012 г. (за назначаване на трасологическа експертиза за изследване на следи от кръв по веществените доказателства и съпоставката им с други обективни данни с цел изясняване на обстоятелствата за взаимното разположение на подсъдимия и пострадалия, както и механизма и интензитета на причиняване на нараняванията), както и с отказа за назначаване на поискана от защитата комплексна експертиза с такива задачи, а също и събиране на допълнителни доказателства за субективната страна на деянието и за личността на пострадалия М.. Материалният закон се отчита за нарушен поради невъзприемане на тезата за извършване на деянието при неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели, мотивирана с това, че е налице започнало и недовършено противоправно непрекъснато нападение от страна на пострадалия (първоначално с празна пластмасова бутилка, преминало в нападение с нож), предизвикало уплаха в подсъдимия и реакция на самозащита с нанасяне на четири прободно-порезни наранявания в областта на гърдите на нападателя. ВКС оценява посочените възражения за неоснователни. Същите са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, която подробно ги е обсъдила и отчела за неоснователни, излагайки по този повод конкретни и убедителни съображения. Без съмнение е, че обстоятелствата за разположението на подсъдимия и пострадалия към момента на нанасяне на ударите с нож, както и механизма, по който това се е случило, са имали съществено значение за разрешаването на случая. Изясняването на тези въпроси неизбежно е налагало изследване и на веществените обекти, по които са били открити следи от кръв (части от перде и нож) и съпоставка с морфологията на нараняванията, установени при пострадалия, както и с други данни, констатирани при огледа на местопроизшествието. Всичко това е постигнато с назначената и изслушана от въззивната инстанция допълнителна СМЕ. Вярно е, че както в писменото заключение, така и при дадените разяснения в с. з., вещите лица са могли да бъдат далеч по-изчерпателни в описанието на следите от кръв по пердетата, които са оценили като пръски, за да не провокират излишна конфронтация със защитата, настоявала по неизвестни съображения, че това са били капки. При всички случаи обаче, експертното становище за взаимното разположение помежду им и механизма на причиняване на нараняванията, а именно, че при нанасяне на ударите с нож подсъдимият е бил изправен с лице срещу пострадалия, който е бил в седнало положение на един от столовете в помещението, е било изградено въз основа на комплексна оценка на множество обективни данни, а не само и единствено с оглед констатираните пръски от кръв по пердетата. Всички те са били посочени в писменото заключение на допълнителната СМЕ и при устните разяснения в с. з., които инстанциите по същество са възприели и подробно коментирали в мотивите си при формиране на убеждението си по фактите. В тях се съдържат и конкретни съображения за липсата на необходимост от назначаване на претендирана от защитата комплексна експертиза за установяване на същите обстоятелства, както и събиране на други доказателства, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря. При въззивната проверка са били надлежно проверени и обясненията на подсъдимия за развитието на инцидента, като е посочено в коя част те са били подкрепени от доказателствената наличност (за това, че пострадалият е взел ножа от масата, след което подсъдимият е успял да му го отнеме, упражнявайки незначително усилие), а в друга – опровергани (за осъществено от пострадалия последващо нападение, предизвикало уплаха в подсъдимия). Поради това ВКС намира, че не е налице касационното основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 от НПК. Не е допуснато и твърдяното нарушение на материалния закон. В съгласие с доказателствената съвкупност е било прието, че не е имало противоправно и непрекъснато нападение, което да е налагало подсъдимият да предприема мерки за активна защита чрез нанасяне на ударите с нож. Всъщност, такива моменти не са се съдържали в неговите обяснения, а единствено в интерпретацията им от защитата. След като подсъдимият е отнел ножа от пострадалия, последният няма данни да е проявил активност, която да е възможно да се определи като нападение или продължение на такова. Ударите са били нанесени докато той е седял на стола, а подсъдимият е бил изправен с лице спрямо него, те са били общо 4 на брой, локализирани в жизнено важна част от тялото (гръдната област), нанесени с голяма сила и за кратко време, което в достатъчна степен е било изяснено от морфологията на нараняванията и следите по веществените обекти. С оглед на това законосъобразно е било прието, че деянието се обхваща от състава на умишлено убийство по чл. 115 от НК, извършено при пряк умисъл и не е налице неизбежна отбрана или превишаването й по смисъла на чл. 119 от НК. Данните в допълнителната СПЕ за възможност подсъдимият да е действал себезащитно очевидно са били свързани с тезата за уплаха в резултат на осъществено нападение, каквото обаче не е било установено. В касационната жалба липсват конкретни доводи за явна несправедливост на наказанието, поради което, макар подсъдимият да е направил в последната си дума искане за намаляването му, ВКС няма основание да се произнася по този въпрос. Отразеното в края на жалбата за прилагане на чл. 55 от НК касае алтернативната претенция за преквалификация на деянието по чл. 119 от НК, условията за което не са налице. От друга страна, видно е от мотивите на въззивния съд, че е била извършена корекция на съотношението между отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, като е мотивиран извод за превес на последните, намерил израз в потвърждаване на наказанието в размер на 12 години лишаване от свобода при предвидено минимално такова от 10 години, което не се отчита и като несъразмерно тежко. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 135/24.10.2013 г. на Варненския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 230/2013 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.