Р Е Ш Е Н И Е № 446 София, 4 декември 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. осемнадесети октомври ........... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Саша Раданова .................................... ЧЛЕНОВЕ: .. Фиданка Пенева .................................. .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Атанас Гебрев ..................., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .................................... НОХД № .. 1587 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК. В срок е постъпило искане от страна на осъдения Е. Ж.. Атакува се неподлежащо на касационна проверка решение № 94 от 09.04.12 год., постановено по ВНОХД № 296/12 год. по описа на Варненския окръжен съд. Със същото е потвърдена присъда № 75 от 14.02.12 год. по НОХД № 6779/11 год. на Варненския районен съд. Визира се основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. При условията на алтернативност се иска след възобновяване: делото да се върне за ново разглеждане от ВОС; да се намали наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НПК; да се отхвърли като недоказан и неоснователен гражданския иск или присъденото обезщетение да бъде намалено. Искането се поддържа в съдебно заседание на посочените основания и доводи чрез назначения по делото за производството пред ВКС служебен защитник. Осъденият лично иска да му бъде намалено наказанието. Прокурорът счита, че при разглеждане на делото и постановяване на въззивния акт не са допуснати нарушения по чл. 348, ал. 1 НПК. Пледира искането да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, посочените основания и доводи и становището на страните от съдебно заседание, намира искането за ЧАСНИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 371, т. 2 НПК. С цитираната присъда Ж. е признат за виновен в това, че на 21.08.11 год. в [населено място], при условията на опасен рецидив, причинил на В. Б. /род. на 30.11.97 год./ средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата предмишница, довело до трайно затруднение в движението на левия горен крайник, поради което и на осн. чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим в затвор. Приспаднато е на осн. чл. 59, ал. 1 НК предварителното му задържане, считано от 24.08.11 год. Съдът е осъдил Ж. да заплати на В. Б. сумата от 4 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъплението. Отхвърлил е гражданския иск за разликата до 7 000.00 лв., като неоснователен. Осъдил е Ж. за направените по делото разноски и държавната такса. Произнесъл се е по вещественото доказателство. С атакуваното решение присъдата е потвърдена. При разглеждане на делото пред окръжния съд е допуснато нарушение на чл. 340, ал. 2 НПК, като не е съобщено писмено на страните, в това число и на назначения служебен защитник на осъдения, че решението е изготвено. Нарушението не е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, поради което не е основание за възобновяване на делото с връщането му за ново разглеждане след отмяна на решението. Последното не е подлежало на обжалване по касационен ред съгласно разпоредбата на чл. 346 НПК, поради което нарушението не е довело до ограничаване на процесуалните права на осъдения или на другите страни в процеса. От друга страна, в шестмесечния срок е направено искане за възобновяване, предизвикало настоящата проверка от ВКС, с което в достатъчна степен са съхранени правата на осъдения за преценка по останалите касационни основания. Двете предходни инстанции са взели законосъобразно решение по въпроса за правната квалификация на извършеното от Ж. деяние. Задълбочено са обсъдили довода от страна на защитата, че деянието е извършено по непредпазливост под формата на небрежност. За да се прецени отношението на дееца към престъпния резултат, не е достатъчно изявлението му, че не е искал настъпването на общественоопасните последици, в случая, да счупи ръката на пострадалото дете с наподобяващото бухалка дърво. Ж. е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съгласно приетата съдебно – психиатрична експертиза. Замахвайки в това си състояние с дървото към положената на масата ръка на Б., осъденият е съзнавал общественоопосното си поведение, бил е в състояние да предвиди неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им – счупването на ръката на детето. Този юридически извод следва от фактическите обстоятелства, приети от инстанциите по фактите, и изцяло признати от Ж. при условията на чл. 371, т. 2 НПК. Съдебното минало на осъдения обосновава квалификацията на деянието по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, която не се влияе от обстоятелството, че Ж. е осъждан за престъпления срещу собствеността. За извършеното от осъдения престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до дванадесет години. При условията на чл. 54 НК съдът му е определил наказание от шест години, което е трансформирал съгласно чл. 373, ал. 2 НПК и чл. 58а НК на четири години. С жалбата се твърди, че наказанието е следвало да бъде определено при условията на чл. 55 НК. Настоящият състав на ВКС не е съгласен с това твърдение. По делото не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, не съществуват изключителни такава, а предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко спрямо личността на извършителя и тежестта на извършеното от него. Посочените в жалбата и писмените бележки твърдения на Ж., че се е притеснявал за майка си и е искал да предотврати престъпление спрямо нея, са породени единствено от замъгленото му от алкохол съзнание и не са подкрепени от други доказателствени източници. Обосновавайки присъдата в санкционната й част, районният съд е изпаднал в противоречие, като е отразил, че при условията на чл. 54 НК, преди трансформацията му по чл. 58а НК, определя наказанието при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства на шест години лишаване от свобода. Съгласно предвиденото в закона наказание от пет до дванадесет години, съдът, обаче, е определил на осъдения такова при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при предвиден среден размер в закона от осем години и шест месеца. Във връзка с инициативата за образуване на настоящото производство от страна на осъдения и забраната да се отежнява положението му, тази несправедливост на наказанието не може да бъде преодоляна от ВКС. Неоснователен е и доводът, че не са доказани неимуществените вреди, причинени на пострадалото дете. В тази насока, районният съд е взел предвид, че движението на левия горен крайник на Б. е било затруднено за период от два месеца. На същия са били извършени хирургични интервенции по поставяне и отстраняване на инпланти. Той е бил допълнително хоспитализиран от 02.12.11 год. до 06.12.11 год., за да му бъде извършена хирургична интервенция. Не е отчетено от инстанциите по фактите, че детето е било лишено от необходимите му физически игри през лятната ваканция от 21.08.11 год. до 15.09.11 год., а след последната дата и в периода 02-06.12.11 год. и от нормален учебен процес. Последните обстоятелства са основание да се увеличи присъденото обезщетение, но касационната инстанция няма такова правомощие в настоящото производство. Съгласно чл. 59, ал. 2 НК, задържане по смисъла на ал. 1 освен мярката за неотклонение задържане под стража е и всяко друго задържане по реда на НПК, Закона за Министерство на вътрешните работи или друг закон, свързано с престъплението, за което лицето е осъдено или е било задържано за изпълнение на наказанието. По делото не са приложени постановление на прокурора по чл. 64, ал. 2 НПК или заповед на органите на МВР за задържане на Ж., считано от 21.08.11 год. На л. 33 е приложено постановление на прокурор при ВРП от 22.08.11 год., с което на осн. чл. 64, ал. 2 НПК осъденият е задържан за срок от 48 часа, считано от 22.08.11 год. По делото, обаче, съществуват достатъчно данни, че Ж. е задържан на 21.08.11 год. В този смисъл е приложения на л. 3 от досъдебното производство рапорт. В обстоятелствената част на цитираното постановление от 22.08.11 год. /л. 33 ДП/ изрично е записано, че осъденият е задържан на 21.08.11 год. за срок от 24 часа по ЗМВР. При тези данни районният съд е бил длъжен на осн. чл. 59, ал. 2 НПК с присъдата си да зачете предварителното задържане на Ж., считано от 21.08.11 год. По силата на чл. 314 НПК окръжният съд е следвало да констатира служебно нарушението на закона и да го отстрани, което не е направено. В този смисъл искането е частично основателно, поради което делото следва да се възобнови и въззивното решение да се измени в тази част, тъй като е в полза на осъдения. Водим от горното и на осн. чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА ВНОХД № 296/12 год. по описа на Варненския окръжен съд. ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 94 от 09.04.12 год., с което е потвърдена присъда № 75 от 14.02.12 год. по НОХД № 6779/11 год. на Варненския районен съд, в частта по чл. 59, ал. 1 НК, като зачита предварителното задържане на осъдения Е. А. Ж., считано от 21.08.11 год. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: