Ключови фрази
Делба на наследство * недопустимост на решение * съпружеска имуществена общност * съсобственост * конституиране на страни


4
решение по гр.д.№ 1008 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е



№ 123

София, 11.06. 2015 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1008 по описа за 2015 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. П. Т. против решение № 283 от 01.12.2014 г. по в.гр.д.№ 559 от 2014 г. на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е обезсилено като недопустимо решение № 538 от 04.07.2014 г. по гр.д.№ 510 от 2013 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. Б. срещу Й. П. Т. иск за делба на следните три недвижими имота: 1. жилище- апартамент със застроена площ от 102,32 кв.м. с идентификатор 83510.662.513.1.12 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-52 от 25.11.2005 г., заедно с принадлежащите му избено помещение № 7, идеални части от общите части на сградата и 7,53 % ид.ч. от дворното място; 2. гараж № 7 със застроена площ от 22,33 кв.м. с идентификатор 83510.662.513.1.32 по кадастралната карта на [населено място], заедно с принадлежащите към него идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място и 3. гараж № 8 със застроена площ от 19,45 кв.м. с идентификатор 83510.662.513.1.33 по кадастралната карта на [населено място], заедно с принадлежащите към него идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от Шуменския районен съд.
В касационната жалба се твърди, че решението на Шуменския окръжен съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 10.02.2015 г. ответникът по жалбата П. К. Б. оспорва жалбата.
С определение № 184 от 31.03.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: задължителни и необходими другари ли са в производството по съдебна делба бившите съпрузи и третото лице, на което тези съпрузи са прехвърлили съсобствен между тях имот- предмет на делбата, когато единият от съпрузите възразява, че прехвърлителната сделка е нищожна.
По този въпрос настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.216, ал.2 ГПК необходимото другарство е другарство, при което с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари. В правната теория се приема, че необходимото другарство е налице, когато по своя предмет делата на другарите са тъждествени /отнасят се до едно и също правоотношение, в което всички другари са участници и имат спрямо него едно и също правно положение/, така че те се очертават като отделни дела само вследствие на разликата в страните. Задължителното другарство е вид необходимо другарство, при което неразделността на делата на отделите другари е толкова силна, че неконституирането на задължителния другар като страна по делото води до недопустимост на постановеното в негово отсъствие съдебно решение.
По исковете за делба необходими и задължителни другари по делото са всички съсобственици на имота- предмет на делбата.
Третото лице, придобило съсобствен на двама съпрузи имот, не е задължителен и необходим другар по делото на съпруга, чиято част от съсобствения имот е била валидно прехвърлена на това трето лице, защото между този съпруг и третото лице в никакъв случай не би била налице съсобственост: В случай, че сделката, с която съпрузите са прехвърлили на третото лице съсобствения си имот, е напълно действителна, имотът би бил индивидуална собственост на третото лице. Тоест, съпрузите и това трето лице не биха били съсобственици на имота, поради което не би било налице задължително и необходимо другарство между тях по заведеното дело за делба на имота- предмет на прехвърлителната сделка. В случай, че сделката, с която съпрузите са прехвърлили на третото лице съсобствения си имот, е изцяло нищожна, съсобственици на този имот биха били двамата съпрузи, но не и третото лице- приобретател по сделката. Тоест, и в този случай също не би била налице съсобственост между съпрузите и приобретателя по сделката и съответно не би било налице задължително и необходимо другарство между тях. В случай, че сделката, с която съпрузите са прехвърлили на третото лице съсобствения си имот, е нищожна само за притежаваната от единия от съпрузите идеална част от имота, другият съпруг /чиято идеална част от съсобствения имот е била валидно прехвърлена на това трето лице/ и третото лице също не биха били съсобственици на имота и съответно- не биха били задължителни и необходими другари по делото за делба на този имот.
В последният случай обаче /когато сделката, с която съпрузите са прехвърлили на третото лице съсобствения си имот, е нищожна само за притежаваната от единия съпруг идеална част от имота/ би била налице съсобственост между третото лице- приобретател по сделката и този съпруг. Поради това в този случай третото лице- приобретател по сделката и този съпруг биха били задължителни и необходими другари по делото за делба на имота- предмет на сделката. Ето защо, по предявен иск за делба на имот- предмет на прехвърлителна сделка от съпрузи на трето лице, когато единият от съпрузите твърди /възразява/, че прехвърлителната сделка е нищожна, третото лице- приобретател по тази сделка следва да бъде конституирано и да участва като главна страна по делото за делба на имота- предмет на тази сделка. Ако това трето лице не бъде конституирано и не е участвало по делото, то искът за делба би бил недопустим, съответно недопустимо би било постановеното по делото решение за допускане на делбата или за отхвърляне на иска за делба. В случая следва да намери приложение тълкуването, дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС.

По основателността на касационната жалба: Делото е образувано по заведен от П. К. Б. срещу бившата му съпруга Й. П. Т. иск за делба на придобити по време на брака им движими вещи и на недвижими имоти, придобити от двамата в съсобственост преди сключването на брака им. След представяне по делото от ответницата Й. Т. на нотариалния акт № 142 от 05.10.2010 г., по силата на който тя лично и като пълномощник на съпруга си П. Б. е продала на майка си С. И. Т. делбените имоти, ищецът е възразил, че обективираната в този нотариален акт сделка е нищожна изцяло или частично за притежаваната от него идеална част от имотите- предмет на делбата. При тази фактическа обстановка, предвид дадения по-горе отговор на поставения по делото правен въпрос, ищецът П. Б. и третите лица- приобретатели на делбените имоти /С. И. Т. и съпругът й П. Т./ се явяват задължителни и необходими другари по заведеното от П. Б. дело за делба на имотите- предмет на горепосочената прехвърлителна сделка. Поради това тези трети лица е следвало да бъдат конституирани и да участват като главни страни по делото за делба. Тъй като те не са били посочени като ответници по иска за делба в първоначалната искова молба, то тази искова молба е била нередовна и е следвало да бъде оставена без движение. В случая, макар и съдът да не е оставил исковата молба без движение на това основание, ищецът с молба от 26.11.2013 г., находяща се на листи 70-71 от делото е отстранил тази нередовност на исковата молба, като е поискал родителите на ответницата Й. Т. да бъдат конституирани като ответници по иска за делба на недвижимите имоти. Предвид на тази молба първоинстанционният съд е бил длъжен да ги конституира като ответници, а като е отказал това с определението си от 21.02.2014 г. е допуснал процесуално нарушение. Поради това и в съответствие с разрешението, дадено в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, правилно въззивният съд е обезсилил постановеното без участието на горепосочените задължителни и необходими другари решение и е върнал делото на първоинстанционния съд за тяхното конституиране. Тоест, като краен резултат въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 283 от 01.12.2014 г. по в.гр.д.№ 559 от 2014 г. на Шуменския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е обезсилено като недопустимо решение № 538 от 04.07.2014 г. по гр.д.№ 510 от 2013 г. на Шуменския районен съд за отхвърляне на предявения от П. К. Б. срещу Й. П. Т. иск за делба на апартамент и два гаража и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от Шуменския районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.