Р Е Ш Е Н И Е № 100 София, 04.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 28.05.2013 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1523/2013 година за да се произнесе, взе предвид: Образувано е по молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд № 302 от 14.11.2012 год., по т.д.№ 43582012 год., с което след частична отмяна на решението на Търговищкия окръжен съд № 10 от 20.04. 2012 год., по т.д.№ 111/2011 год. е определена за начална дата на неплатежоспособността на дружеството - молител датата– 05.05.2011 год. и е потвърден първоинстанционния съдебен акт в останалата му част- за обявяване неплатежоспособността на търговеца-Е. и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на последния,за обявяването му в несъстоятелност и прекратяване на дейността му, на основание чл.630, ал.2 ТЗ, за прекратяване правомощията на органите му и лишаването му от право до управлява и се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, за постановяване обща възбрана и запор върху имуществото му и започване осребряване на същото, включено в масата на несъстоятелността, както и за назначаване на временен синдик и определяне на първо събрание на кредиторите. Искането си за отмяна, основано на чл.303, ал.1, т.5 ГПК молителят е аргументирал с допуснато от решаващия съд нарушение на процесуалното правило на чл.34, ал., т.1,във вр. с чл.32, т.1ГПК, довело до лишаването му, като страна в процеса, от възможност реално да участва в производството по делото и да защити интересите си във вр. с възникналия между страните правен спор чрез надлежно упълномощен свой представител – адв. Ив. К.- САК. Ответната по молбата страна - „Б. П. БЪЛГАРИЯ”АД е възразила по основателността и, поддържайки изразеното в отговора си по чл. 306, ал.1 ГПК становище, че представеното по делото пълномощно за учредената на адв.Ив.К. представителна власт е твърде общо формулирано, поради което не би могло да се счете, че волята на упълномощителя включва и представителство на страната в качеството и на ответник по делото, образувано по молба, основана на чл. 625 ТЗ. Допълнителен аргумент в подкрепа на така застъпеното становище, според изложеното, е самата разпоредба на чл.626, ал.4 ТЗ, изискваща изрично пълномощно, когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност се подава от пълномощник на длъжника, приложима по аналогия и в разглеждания случай. С определение № 75 от 21.03.2013 год. на настоящия съдебен състав на второ търговско отделение, така подадената от „М. БЪЛГАРИЯ И.” Е. молба за отмяна е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. С чл.305, ал.1,т.5 ГПК, аналогичен на чл.231, б.”е” ГПК/ отм./ , законодателят е въвел няколко хипотези, при които е налице основание за отмяна. Последните са израз на прогласеното в гражданския процес основно начало, че на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие в производството по делото, при разглеждането му по предвидения в ГПК процесуален ред, за да защити интересите си, което отговаря и на е въведено с директно приложимата разпоредбата на чл.6, ал.1 ЕКПЧ изискване за достъп до правосъдие. Следователно на отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК подлежи всяко влязло в сила решение, постановено в производство, по което на страната е отнета възможността да участва по делото лично, или чрез свой представител, било поради нарушаване на установените от процесуалния закон правила за призоваване, било поради създадена от непредвидени обстоятелства, които тя не е могла да преодолее, обективна невъзможност да се яви в процеса, или когато не е била надлежно представлявана, респ. отнето и е било правото да бъде представлявана. В случая производството по делото е образувано по подадена от „Б. П. БЪЛГАРИЯ”АД на 13.12.2011 год. молба по чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на [фирма]. Позовавайки се на дадено му на 28.10.2011 год. пълномощно от законния представител на ответното Е. /л.131/ адв. Ив. К.- САК, се е явил, за да участва в процеса от името и за сметка на последното, като негов пълномощник по см. на чл. 32, т.1 ГПК. С протоколно определение от 23.02.2012 год., по т.д.№ 111/2011 год. първоинстанционният ТОС, позовавайки се на съдържанието на приложеното пълномощно на името на адв. К. и на служебно известния му факт, че то е приложено и към т.д.№ 97/ 2011 год. на ТОС, образувано по молба на длъжника М. БЪЛГАРИЯ И.” Е. за откриване на производство по несъстоятелността му, е приел, че в обема на учредената представителна власт на адв. К. не се включва представителство на упълномощителя, като ответник в това производство, независимо от изричното позоваване в същото на чл.34, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и го е отстранил от участие по делото. Оправдава се от фактическа страна и твърдението в молбата, че до края на производството пред ТОС, въпреки направеното от адв. К. искане, основана на чл.253 ГПК първостепенният съд да отмени определението си за недопускането му, като процесуален представител на „М. БЪЛГАРИЯ И.” Е. по делото, участие в процеса, в това му качество, е било отказано. Същият е бил приет единствено като съдебен адресат на ответника, и като такъв е получавал връчваните на последния призовки и съобщения по делото. Следователно, съобразени съдържанието на приложеното по делото пълномощно, според което адв.И. К. К. е упълномощен да представлява „М. БЪЛГАРИЯ И.” Е. пред всички съдебни органи на Република България / всички съдебни инстанции/ с правата да завежда искове, молби, жалби и други подобни от негово име и за сметка на упълномощителя, както и да стартира от името на последния всички предвидени в гражданските, търговски и други закони производства, вкл. с правото да подава молби за откриване на производство по несъстоятелност, вкл. с правата по чл.34, ал.1 и ал.3 ГПК, респ. с правата по чл.99, ал.1 НПК, вкл. с правото да подава от името и за сметка на упълномощителя жалби в ЕСПЧ, основаващи се на нарушени на упълномощителя права по см. на ЕКПЧ, вкл. с правото да преупълномощава други адвокати с правата си по това пълномощно и съпоставено с процесуалните действия на съда в инстанционното производство, дават основание да се приеме, че в случая правата на ответника да участва в процеса, гарантирани с нормите на процесуалния закон, са били нарушени, тъй като в обема на учредената на пълномощника представителна власт се включва и представителството на страната - упълномощител, независимо от процесуалното и качество, не само по конкретния правен спор, но и по всички предявени срещу нея и от нея искове. Или, овластявайки изрично пълномощника с правата по чл.34, ал.1, т.1 ГПК, упълномощителят е дал общо пълномощно на адв. Ив.К., позволяващо му да извършва всички съдопроизводствени действия като адвокат. Поради това, доколкото, нито ГПК, нито ТЗ изискват изрично пълномощно в разглежданата хипотеза на подадена срещу длъжника молба по чл.625 ТЗ, съдът в инстанционното производство не е имал основание, черпено от закона, да откаже участието на адв. Ив.К., като процесуален представител на ответника по делото и като не е съобразил гореизложеното незаконосъобразно, в резултат на допуснато нарушение на процесуалните правила, е лишил страната от участие в процеса и реална защита на интересите и. Отделен в тази вр. остава въпросът, че в обема на учредената на адв. Ив. К. представителна власт е включено и изрично оправомощаване по см. на чл.34, ал.1, т.3 ГПК, но в разглежданата хипотеза то е ирелевантно. Що се касае до необходимостта от изрично пълномощно, разпоредено от чл.626, ал.4 ТЗ, то тя е неприложима към разглежданият случай, тъй като молбата за образуване на производството по делото, по което атакуваното влязло в сила решение е постановено, е подадена не от длъжника, а от кредитор по реда на чл.625 ТЗ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че допуснатото от съда в инстанционното производство нарушаване на създадения от законодателя, чрез нормите на процесуалния закон, принцип на участие на страната в производството по делото чрез свой надлежно упълномощен процесуален представител, само по себе си е достатъчно, за да обоснове правен извод за наличие на елементите от фактическия състав на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.5 ГПК Мотивиран от тези съображения, състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ влязлото в сила решение на Варненския апелативен съд № 302 от 14.11.2012 год., по т.д.№ 43582012 год. и потвърденото с него решение на Търговищкия окръжен съд № 10 от 20.04. 2012 год., по т.д.№ 111/2011 год.. ВРЪЩА делото на Търговищкия окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: