6 Р Е Ш Е Н И Е № 547 гр. София, 01 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Величкова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Николай Дърмонски при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Мадлена Велинова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2482/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения Н В. Д. за отмяна по този ред на влязлата в законна сила присъда от 08 юли 2011 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 466/2011 година по описа на същия съд. При формално заявена в искането „недоказаност” на обвинението като основание за възобновяване на делото, по същество се възразява доказателствената дейност на редовната съдебна инстанция и формираните в резултат на тази дейност изводи по фактите относно авторството на деянието, което ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Отправеното до ВКС искане е за отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. В съдебно заседание пред ВКС осъденият Н Д. участва лично и с назначения му от съда за служебен защитник адв. С. от САК, който поддържа искането на осъдения за възобновяване на делото при направените в него възражения за неустановеност по предписания от процесуалния закон начин на авторството на инкриминираното деяние. Гражданският ищец и частен обвинител С. И. П. не участва лично в производството и не се представлява. Не е представил писмено становище по искането на осъдения за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането поради констатирана вътрешна противоречивост в мотивите на атакувания съдебен акт в частта относно индивидуализиране на наложеното на осъдения наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, установи следното: С влязлата в законна сила присъда е ангажирана наказателната отговорност на Николай В. Д. за това, че на 09. 03. 2008 година, в района на [населено място], [община] могили, при повторност и чрез използване на техническо средство, противозаконно е отнел чуждо МПС – л. а. „Н П”, Р 39 78 РМ, от владението на С. И. П., без негово съгласие и с намерение да го ползва, от което е последвала повреда на МПС на стойност 3377 лева и същото е изоставено без надзор, поради което и на основание чл. 346, ал. 2, т. 1, пр. 3 и т. 3 във вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим, което да бъде изтърпяно в затвор. Оправдан е по повдигнатото обвинение да е извършил деянието в пияно състояние. Осъден е да заплати на гражданския ищец С. П. обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди в размер на 3377 лева. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса върху уважения граждански иск, като са възложени в тежест на осъдения Д.. Присъдата е влязла в законна сила на 26. 07. 2011 година и не е проверявана по въззивен и касационен ред. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от лице, което има право на това съгл. чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Ангажираното в искането отменително основание е подкрепено изцяло с доводи за недоказаност на обвинението, вкл. за неговото авторство. Тези доводи са относими към обосноваността на фактическите изводи на редовната съдебна инстанция. Те обаче няма как да бъдат обсъждани в настоящето производство, ако се държи сметка за естеството и характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол, при това ако допуснатите нарушения са съществени. Доколкото съдържанието на искането обаче позволява да се установят действителните причини за недоволството на осъдения Д. от постановената по отношение на него и влязла в законна сила осъдителна присъда, ВКС извърши проверка и установи следното: Оспорването на постановената присъда касае формирането от първоинстанционния съд на фактическите изводи относно авторството на деянието. В искането се твърди, че по делото липсват преки доказателства за тези изводи, а осъждането е резултат само и изцяло на косвени такива. Тези твърдения не намират опора в данните по делото. В основата на фактическите си изводи съдът е поставил съдържанието на събраните и проверени по предвидения процесуален ред гласни доказателствени източници - показанията на свидетелите П. (пострадал от престъплението и собственик на отнетия автомобил), М. и С. (участвали в пътен инцидент, предизвикан от осъдения с отнетия автомобил), К (полицейски служител, отзовал се на сигнал и посетил пръв мястото на изоставяне на автомобила и задържал осъдения в [населено място]), както и заключенията на съдебно-оценителната експертиза (експерт П.) и на съдебно-медицинската експертиза (д-р М.). Показанията на посочените свидетели са преки източници на доказателствени факти и са оценени от съда по действителното им съдържание, поради което правилно са кредитирани за достоверност. Всички те установяват по категоричен и безпротиворечив начин различни по време моменти от инкриминираната по делото фактология: посещението на свид. П. в обитавания от осъдения фургон, оставянето на автомобила пред фургона, а ключа за него – джоба на якето, изчезването на ключа и колата и отсъствието на осъдения от фургона, ПТП с автомобила на свид. М., станало в непосредствена близост и по съпоставимо време със същия автомобил „Н П”, син на цвят, изоставянето на автомобила и намирането му, както и задържането на осъдения няколко часа след това в близкия [населено място] от свид. К, намирането на сака с вещите на осъдения в изоставения автомобил. Оценени в своята логичност и последователност, те водят до единствено възможния извод за осъществяване на деянието от осъдения Д.. Неоснователно се възразява в искането, че осъденият не е бил разпознат в хода на досъдебното производство. При проведено разпознаване (л. 89-90 от сл. д.), той е бил посочен от свид. П.. Участниците в пътния инцидент – свидетелите М. и С., последователно, добросъвестно и безпротиворечиво са заявявали, че не биха могли да разпознаят водача на катастрофиралия в тях автомобил поради обстоятелствата на инцидента – станал е в тъмните часове на нощта, автомобилът е бил с включени дълги светлини, които са ги заслепявали, веднага е напуснал мястото на произшествието. Същевременно, свидетелите са категорични за подробностите относно поведението на водача, идентичността на катастрофиралия автомобил с намерения малко след това повреден и изоставен край пътя автомобил. Неоснователно е и възражението, че съдът е използвал като доказателство за авторството показанията на свид. К. (протокол от с. з. от 08. 07. 2011 година), който не е очевидец и не възпроизвежда преки доказателства. Следва да се отбележи, че тези показания не са третирани като доказателства, а като доказателствени средства. Те са възпроизвели доказателствения факт на предпроцесните изявления на осъдения Д. за съпричастност към извършеното. Този доказателствен факт е производно доказателство и е включен в процеса не с цел да бъдат подменени първични доказателства, а с оглед проверката на същите. Затова, заявената в искането процесуална незаконосъобразност в доказателствената дейност на съда не е налице. Съдът е посочил и обсъдил доказателствените източници за направените от него изводи по фактите. Няма причина оценката за достоверност на тези източници да не бъде споделена. При така приетите за установени факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Съответствието между фактите и правната им оценка обуславя законосъобразността на съдебния акт. В рамките на оспорването от осъдения Д. на ангажирането на отговорността му като цяло, съдът провери и конкретните тежест и параметри на тази отговорност, при което установи, че индивидуализацията на наложеното му наказание е извършена в пределите на предвиденото в закона и при съобразяване на всички установени по делото обстоятелства по чл. 54 от НК. При това ВКС констатира, че размерът на наказанието лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца, посочен в диспозитива и в мотивите на присъдата, е определен под средния, предвиден в закона. Този размер на наказанието следва да бъде преценен като справедлив, защото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, удовлетворява изискванията на чл. 54 от НК и изпълнява целите на наказанието по чл. 36 от НК. Отразеното в мотивите на присъдата (л. 4 от същите), че „... е налице превес на отегчаващите обстоятелства...”, не повлиява горните изводи и не сочи на неяснота във волята на съда, последователно изразена и обоснована в диспозитива и мотивите на постановената присъда. Освен това, допуснатата непрецизност, като резултат, очевидно е в полза на осъдения и не предпоставя корекция в рамките на настоящата проверка, осъществявана изцяло по негово искане. При изложените съображения ВКС намира, че направеното от осъдения Д. искане за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на атакувания съдебен акт, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. В. Д. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела на влязлата в законна сила присъда от 08 юли 2011 година на Разградския районен съд, постановена по нохд № 466/2011 година по описа на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.