Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 111   С  о  ф  и  я, 16 февруари 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  12  ф е в р у а р и  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                              ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                           НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ   при секретар Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 755/2009 година.   Производството е по Глава 33 от НПК и е образувано по искане на осъдения В. Б. Д. от с. К., община С., в момента в затвора – София, с основание в чл.420 ал.2 от НПК, с което се атакува решението от 16.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 286/2009 г. на Окръжен съд-София с доводи за наличие на основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.1 и 2 от НПК и с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от досъдебната му фаза. Прокурорър от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. В производството пред ВКС искането се поддържа от осъдения и от защитникът му адв. Ст. Бърборски от САК.   Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 35/09.04.2009 г., постановена по НОХД № 367/2007 г. на Районен съд-Елин Пелин отговорността на подсъдимия В от с. К., Столична община е ангажирана за извършено на 25.03.2006 г. в землището на с. Н. хан, област София престъпление по чл.150 пр.1-во от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК наказанието по тази присъда е групирано с наложеното на подсъдимия по НОХД № 24/2008 г. на Районен съд-Ихтиман наказание от 1 година и 11 месеца лишаване от свобода и 99 лв глоба в полза на Държавата, като му е наложено общо най-тежко наказание от 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, към което на основание чл.23 ал.3 от НК е присъединено наказанието 99 лв глоба в полза на Държавата. Приспаднато е изтърпяното наказание лишаване от свобода по това предишно осъждане на подс. Данаилов. Разпоредено е с веществените доказателства по делото. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Б от САК с оплаквания за неправилността й, изразяваща се в необоснованост, незаконосъобразност, постановяването й при нарушения на процесуалните правила и поради явната несправедливост на наложеното му наказание, включително и относно определения първоначален режим за изтърпяване на определеното му наказание лишаване от свобода с искане за отмяната й и постановяване на нова, оправдателна за подсъдимия присъда по предявеното му обвинение, но с въззивното решение тя е потвърдена изцяло. В искането си осъденият Д. наново навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и анализа на доказателствата и по правилното приложение на материалния закон, а бланково се сочи и основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.3 от НПК – за явна несправедливост и на наложеното му наказание, като се прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и потвърждаващото я въззивно решение, като бъде оправдан по предявеното му обвинение, а алтернативно моли след отмяна делото да бъде върнато за ново разглеждане от досъдебната му фаза за събиране на нови доказателства, които подробно посочва като приложение към искането си.   Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане и има за предмет въззивно решение, необжалваемо пред касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С искането са ангажирани като основания за възобновяване на делото допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства и нарушение на материалния закон. Първите се основават на отказа на въззивния съд да разшири СМЕ по метода на ДНК-профилирането в тройна, оказаната от него вяра на показанията на пострадалата В. Г. , възприемането на извършеното с нейно участие разпознаване и отхвърлянето на показанията на св. И. Г. , която категорично оборвала авторството му в осъществяване на инкриминираното деяние. Част от тези възражения са били направени и пред въззивния съд и той с основание да ги е оставил без уважение. Наистина, въззивният съд твърде пестеливо и декларативно се е съгласил с извършения от районния съд анализ на доказателствата и е възприел направените от него фактически и правни изводи, но всъщност пред него от защитата на осъдения е била поставена дилемата дали да възприеме показанията на св. Г оттам тезата им, че няма как последният да е извършител на деянието, след като на посочената дата бил в дома й. Тази свидетелка обаче е била разпитана и пред районния съд в с.з. на 19.06.2008 г. за същите обстоятелства и показанията й са били обсъдени, но отхвърлени и с преразпита й пред въззивната инстанция не са били установени никакви нови обстоятелства, които да са променили фактическата обстановка, каквато е била възприета от първоинстанционния съд. С въззивната жалба е бил поискан (при режим на довеждане) и допуснат до разпит свидетел, който да установи ползването на лекия автомобил от осъдения в един много по-късен момент след датата на деянието, но вместо него е бил извършен преразпитът на св. Г, като се е претендирало да е разкрила нови обстоятелства, което не е вярно. Автомобилът в крайна сметка не е открит, въпреки че св. Г е запомнила, записала и впоследствие предоставила на полицията данни за регистрационния му номер, но промяната на собствениците му без промяна на регистрацията не са дали възможност да се установи, че именно продаденият от св. Л е ползваният от осъдения, със съобщените от свидетеля марка, модел, цвят или че регистрационните табели са ползвани за друг автомобил. Свидетелката Г. обаче е категорична и последователна в твърденията си кой е бил водачът му, какво е извършил спрямо нея и своевременно е предала на разследващите органи носената по време на деянието грейка със следи от сперма. Не се правят конкретни възражения срещу годността на извършеното разпознаване, а и съдът не е констатирал пропуски. Експертът В. Гусева подробно е изяснила при разпита й в с.з. на 09.04.2009 г. какво е открито при микробиологичния анализ на следите по грейката на пострадалата от колежката й Димитриева и че нейните изводи не противоречат на заключението й, изведено при използване на метода на ДНК-профилирането. Или, ако при експерта Димитриева пробата за човешка сперма е била положителна, макар да не са били наблюдавани цели сперматозоиди, то при изследването на същия биологичен материал от експерта Гусева полученият резултат с огромен процент на категоричност е, че той е от осъдения Д. Във въззивната жалба, а сега и в искането доводът за допуснато съществено процесуално нарушение поради отказа на съда да разшири единичната СМЕ на веществени доказателства в тройна не е подплатен със съображения щото този извод на експерта Гусева да е неясен, непълен, необоснован или да съществува съмнение в правилността му. ВКС намира, че фактите от предмета на доказване по делото са надлежно изведени, въз основа на годни и достатъчни по обем доказателства и доказателствени средства, като съдът е отговорил и на доводите на защитата, с което е изпълнил задълженията си по чл.339 ал.2 от НПК. Няма превратно обсъдени или игнорирани доказателства, те са оценени според действителното им съдържание и са изложени съображенията, поради които са възприети едни, а са отхвърлени други от свидетелските показания. В същото време, при тази доказателствена основа позицията на осъдения е нелогична - докато на досъдебното производство се е признал за виновен, но е отказал да дава обяснения, в хода на съдебното е предпочел да не изразява каквото и да е становище както за вина, така и по фактите, като ангажираните от защитата му доказателства не са достатъчни за оборване на предявеното му обвинение. Липсата на процесуални пропуски при протеклото двуинстанционно съдебно производство по делото прави неоснователно искането му за възобновяване на основание чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.2 от НПК, като немотивираните му искания за събиране на свидетелски показания са недопустими в настоящето производство. Основанието за нарушение на материалния закон се свързва с довода за недоказаност на авторството на инкриминираното деяние, което обаче при надлежната доказателствена основа е напълно неоснователно.становеният върху грейката на пострадалата биологичен материал по категоричен начин се свързва с осъдения и изводите на съда, че той е осъществил всички признаци на престъплението по чл.150 от НК е законосъобразен. Не е налице и основанието по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК за възобновяване на делото, още по-малко за връщането му за ново разглеждане от фазата на досъдебното производство. Няма наведено основание по чл.422 ал.1 т.5 вр.чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Наложеното на осъдения наказание съответства на извършеното от него, като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. При извършеното групиране на наказанието му с това по предишното му осъждане от районен съд-Ихтиман е спазен законът. С оглед на изложеното, искането на осъдения Д. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения и на основание чл.424 ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. Б. Д. от с. К., област София-град за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в сила решение от 16.11.2009 г., постановено по ВНОХД № 286/2009 г. на Окръжен съд-София.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: