Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 26.09.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 565 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на Русенската окръжна прокуратура срещу въззивна присъда № 20 от 14.04.2016 г. по внохд № 125/16 г. на Русенския окръжен съд. В него са развити оплаквания за допуснато нарушение на закона и процесуалните правила и се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият и неговият защитник не се явяват и не вземат становище по протеста. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното: С присъда № 119/ 14.09.2015 г. по нохд № 226/15 г. Русенският районен съд признал подсъдимия Д. В. К. за виновен в това, че на 04.06.2012 г. противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел, поради което и на основание чл. 206 ал.1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода. На осн. чл. 66 ал.1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок от три години. С присъда № 46/ 03.12.2015 г. по внохд № 564/15 г. Русенският окръжен съд признал подсъдимия за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. Тази присъда е отменена от ВКС с решение № 32/12.03.2016 г. по к.д. № 59/16 г. на ІІ н.о. и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд. С присъдата, предмет на настоящото касационно производство, Русенският окръжен отменил първоинстанционния съдебен акт и оправдал подсъдимия по обвинението за извършено престъпление по чл. 206 ал.1 от НК. В допълнителните съображения към касационния протест са изложени съображения в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Прокурорът счита, че фактите по делото сочат на съставомерност на деянието по чл. 206 ал.1 от НК, защото подсъдимият не се е съобразил с клаузите по договора за лизинг и не е върнал лизинговата вещ в дадения му от лизингодателя срок. Възникналият правен спор относно дължимите от подсъдимия суми е ирелевантен, тъй като всяко отклонение от основните параметри на договора за лизинг съставлява неизпълнение на същия и ангажира отговорността му. Върховният касационен съд не споделя виждането на Русенската окръжна прокуратура и счита, че в рамките на установените фактически положения Русенският окръжен съд правилно е приложил закона. Не се спори по делото, че подсъдимият е получил инкриминираната вещ- полуремарке „К.” по силата на договор за лизинг с [фирма] от 03.12.2007 г., че е плащал лизинговите вноски до месец октомври 2009 г., когато е сключено допълнително споразумение към договора и е изготвен нов погасителен план, след което спрял плащанията от месец юни 2011 г./частично/ и не е погасил задълженията си за следващите месеци до м.май 2012 г. Безспорно е също така, че на 18.05.2012 г. подс.К. получил покана за доброволно изпълнение, в която лизингодателят посочил дължимите суми и отправил предизвестие за прекратяване на договора на осн. чл.18т.2 в случай на неизпълнение в 7-мо дневен срок, както и искане за фактическо връщане на полуремаркето в 5 дневен срок от прекратяване на договора. Подсъдимият не бил съгласен с направените от лизингодателя изчисления на дължимите суми и лихви по тях и ангажирал адвокат. Започнала кореспонденция между адвоката и лизингодателя по повод претенциите на двете страни по договора, подсъдимият завел гражданско дело пред СРС /в последствие прекратено/, а на 24.01.2013 г. лизингодателят предявил исковата си претенция за заплащане на дължимите суми пред Арбитражния съд при БТПП. По време на висящото производство пред арбитражния съд страните деколкократно декларирали, че спорът е само относно размера на дължимото и че са в процес на извънсъдебна спогодба, целяща издължаване на подсъдимия и прехвърляне на собствеността на лизинговата вещ на лизингополучателя. До спогодба не се стигнало, тъй като междувременно лизингодателят обявил полуремаркето за откраднато и същото било отнето от подсъдимия и върнато на собственика му. Арбитражният съд постановил решение, с което приел за основателни някои от възраженията на подсъдимия и уважил частично иска на [фирма]. Прието е също така, че подсъдимият се консултирал с пълномощника си относно връщането на превозното средство, но последният го уведомил, че има право на задържане до решаване на спора по съдебен ред, поради което К. продължил да го ползва при осъществяване на дейността на фирмата си. Върховният касационен съд споделя изцяло становището на Русенския окръжен съд, че подсъдимият не е осъществил признаците на престъплението по чл. 206 ал.1 от НК. За да е налице обсебване е необходимо деецът да присвои чуждата движима вещ, която владее или пази на законно основание. Своенето се изразява в промяна на отношението на дееца към вещта, който престава да я счита за чужда и започва да я държи като своя. В случая подсъдимият К. не е променил отношението си към инкриминираната вещ, не се е разпоредил с нея, дължал я със съзнанието, че е чужда, отказал е връщането й поради възникналия имуществен спор за дължимото на лизингодателя и не на последно място- поради дадения му правен съвет от адвоката, че има право на задържане на вещта до решаване на спора по съдебен ред. От значение за правилното приложение на закона е не дали от гледище на гражданското право подсъдимият има право на задържане, а че липсва умисъл у него за своене на вещта. Въззивната инстанция е мотивирала убедително решението си за липса на умисъл. Вярно е посочила, че неизпълнението на задължението за връщане на вещта на дружеството- лизингодател може да представлява действие на разпореждане /своене/ по смисъла на НК, но само при наличие на ясни представи и съзнание у дееца за липса на основание да продължи държането, както и при наличие на факти, сочещи на промяна на субективното му отношение към нея, каквито в случая не са налице. Затова настоящият касационен състав намери, че протестът е неоснователен, а въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 20/ 14.04.2016 г. на Русенския окръжен съд, постановена по внохд № 125/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.