Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № 9   гр. София, 11 февруари 2010 година                   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети януари две хиляди и десета година, в състав:                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                            ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ                     ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА         При участието на  секретаря Р. Виденова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от съдията Е. Величкова дело № 666/2009 година.     Производството е по реда на чл. 346, т. 4 НПК. Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура против въззивно решение № 1092/24.07.2009г., постановено по в.н.а.х.д. № 1000/2008 г. на Софийски градски съд. В протеста са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не са дали възможност на прокуратурата да установи виновността на подсъдимия И. И. П. и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на Софийска градска прокуратура и изложените в него съображения. Подсъдимия и защитата му са на становище решението ,като правилно и законосъобразно да се потвърди. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: Делото се е развило с обвинение по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 НК, като такова от административен характер, като с постановлението на прокурора е прието, че спрямо обвиняемия П. са налице законоустановените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, като на основание чл. 375 НПК е внесъл делото в СРС с мотивирано предложение. Разглеждането на делото пред първата инстанция – Софийски районен съд, е протекло по реда на глава двадесет и осма от НПК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. С протестираното решение е отменено първоинстанционното решение от 22.01.2009 г., постановено по н.а.х.д. № 10637/2008 г. на Софийски районен съд, с което подсъдимият И. И. П. е бил признат за виновен в това, че на 31.05.2008г., около 17.30ч. в гр. С., жк. „Хаджи Димитър” на ул. „Дончо Ватах”, в близост до ресторант „Рибката” противозаконно е повредил чужда движима вещ – лек автомобил „Нисан Микра” с ДК № М* собственост на Г. К. В. с обща стойност на поврежданото МПС -200 /двеста/ лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 216, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК и чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева, като на основание чл. 304 НПК го оправдал до пълния размер на първоначално повдигнатото му обвинение . За да отмени решението, Въззивният състав е приел, че поради липса на компетентност прокуратурата не е успяла да поддържа обвинението за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. с ал. 1 НК, тъй като наказателното преследване би трябвало да се възбуди по тъжба на пострадалия, а в случая липсвало такава, на което основание прекратил наказателното производство. Фактическата обстановка приета от първоинстанционният и от въззивният съд е безспорна по отношение на начина на извършване на деянието, тъй като няма противоречия в наличните доказателствени източници, заключенията на експертизите и свидетелските показания. Видно от назначената и изготвена психиатрична експертиза на обвиняемия И. П. е психиатрично здрав към момента на извършеното деяние, което изключва състоянието на патологичен или физиологичен афект. Разгледан по същество протеста на Софийска градска прокуратура е основателен. С отменянето на първоинстанционното решение и прекратяването на наказателното производство, въззивният състав неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 218в НК, като се позовал на това, че престъпленията по чл. 216, ал. 1, 4 и 6 и по чл. 217, ал. 1 и 2 от НК наказателното преследване се възбужда единствено тъжба на пострадалия. Разбирането на въззивният съд, че престъпленията визирани в разпоредбата на чл. 218в НК са обособени в две отделни групи, е напълно погрешно. Съпоставяйки разпоредбата с нормата на чл. 161 НК съдът напълно е игнорирал отношенията между пострадал и извършител, като е пренебрегнал задължителното условие на чл. 218в НК, за кръгът от лица намиращи се близки отношения, които могат да възбудят наказателно преследване, а именно „…..ако той съпруг, низходящ, възходящ или роднина до съребрена линия до втора степен на виновния или живее с него в едно домакинство…….” Очевидно е, че наказателния текст на чл. 218в НК обхваща само някои състави на престъпленията по чл.216 и чл.217 от НК, докато в останалите случаи, където такова ограничение липсва престъпленията се обозначени съобразно общото им наименование като вид. Правилен е извода на прокуратурата, че за наказателно преследване по тъжба на пострадалия по чл. 218в НК е необходимо да са налице трите кумулативни предпоставки, посочени в протеста. В допълнителната разпоредба на чл. 218в от НПК се изброяват престъпления, които поначало принадлежат към глава пета “Престъпления срещу собствеността” от Наказателния кодекс, чиито предмет на посегателство е чуждо (движимо или недвижимо) имущество. Когато чуждото имущество е частно, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той се намира с виновното лице в някоя от посочените връзки. Повреденото имущество по настоящето дело е частна собственост, но отсъствува предвидената в закона родствена връзка между подсъдимия И. И. П. и пострадалия Г. К. В. В случая въззивният съд не е констатирал и съобразил наличието на предвидените в текста предпоставки. Затова и в резултат на неправилно тълкуване на материалния закон се е стигнало до незаконообразно прекратяване на наказателното производство. Съгласно чл. 378, ал. 5 НПК решението на първата инстанция може да се оспори по реда на глава двадесет и първа от НПК - въззивно производство. Следователно производството по реда на глава двадесет и осма от НПК е законосъобразно и необходимо да се разгледа и приключи пред въззивния съд,по предвидения процесуален ред. По изложените съображения Върховния касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения, а подадения протест за основателен. Ето защо и на основание чл. 348, ал. 1, т. 1, чл. 354, ал. 3, т. 3, чл. 355, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд първо наказателно отделение.       Р Е Ш И:     ОТМЕНЯВА решение № 10 от 10.02.2009г. по в.н.а.х.д. № 1000/2009 г. Софийски градски съд, с което е отменено решение по нахд. №10637/2008 на Софийски районен съд и връща делото за ново разглеждане на Софийски градски съд, от стадия на съдебно заседание.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: