Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 319   гр. София, 16 ноември 2009 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори юни............... две хиляди и девета година в състав:                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА   при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в присъствието на прокурора Гебрев.....................…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 318 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. М. Т. против въззивна присъда № 54/26.03.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 137/2009 г. С тази присъда Русенският окръжен съд е отменил присъда № 10/21.01.2009 г. по НОХД № 2467/2008 г., с която Районен съд – Русе е оправдал подсъдимия И. М. Т. по повдигнатото му обвинение по чл. 196 ал. 1, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 25.07.2007 г., в гр. Р., при условията на опасен рецидив, чрез използване на МПС, отнел чужди движими вещи на обща стойност 991. 25 лв. – резервна гума с джанта и два прикрепващи колана, както и дизелово гориво, без съгласие на собственика им и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 4, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. В тежест на подсъдимия е било присъдено заплащане на разноските по делото. Първоинстанционната присъда е била потвърдена в останалата й част относно разпореждането с веществените доказателства. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Акцент е поставен върху липсата на мотиви поради неподписването им от член от въззивния състав, както и с оглед допуснати нарушения на правилата по чл. 14, 107 и чл. 305 ал. 3 от НПК. Твърди се, че доказателствата по делото са били превратно тълкувани и изопачени – за мястото на укриване на тубите, тяхното действително тегло, а също и за мястото на укриване на гумата и прилежащите към нея колани. Сочи се още, че въззивният съд не е анализирал показанията на една група свидетели (св. Стефан К. , К. Ч. и М. П. ), като не е изложил съображения за тяхното приемане или отхвърляне. Освен това се изтъкват оплаквания относно заключението на химическата експертиза, което било изготвено от ВЛ К. , а самото изследването било проведено от друго лице. Навеждат се и доводи за неправилна оценка на показанията на св. В, в които имало противоречия, които не били констатирани. Това не било сторено и относно поправките в протокола за оглед, за който се сочи, че не бил одобрен в частта относно изземването на веществените доказателства. На тази основа се претендира отмяна на осъдителната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна.   На първо място, доводът за неподписване на мотивите от член на решаващия състав е произволен, тъй като е достатъчно видно, че те са подписани от всичките трима съдии. Извън това, по аргумент от чл. 317, вр. чл. 310 ал. 2 от НПК мотивите към въззивната присъда подлежат на задължително подписване от всички членове, когато има особено мнение, какъвто не е случая. Неоснователни са и възраженията в аспекта за неизяснено авторство и предмет на престъплението, вследствие на допуснати процесуални нарушения по повод обсъждането и оценката на доказателствата, включително такива с противоречиво съдържание. Макар въззивният съд да е могъл да бъде далеч по-изчерпателен и прецизен при излагане на фактологията на деянието, а също и при обсъждане на доказателствената наличност, ВКС не намира, че цитираните в жалбата противоречия относно мястото на откриване на тубите с дизелово гориво имат съществен характер. Вярно е, че в мотивите Русенският окръжен съд е посочил, че те са били „подредени в гаража” на св. Б, очевидно следвайки изложението по обвинителния акт, но от последващите обсъждания на доказателствата явно личи, а и това е достатъчно видно и от снимковия материал и непротиворечивата съвкупност от данни, изяснявани и от другите свидетели, че тубите са били намерени до автомобила на подсъдимия в двора на св. Б(вж. л. 5 от мотивите). Особени противоречия не се наблюдават, а и още по-малко такива от съществено значение за изясняване на предмета на престъплението, досежно вместимостта на тубите. Доколкото се разбира прокуратурата е повдигнала обвинение за отнемането на 325 л. дизелово гориво или такова, разположено в 10 туби по 30 л. и 1 туба с 25 л., което е по-малко от онова, за което има извършвана поправка (неизвестно кога и от кого) в протокола за оглед от 25.07.2007 г., а също и констатираното впоследствие при огледа на веществените доказателства и изземването на сравнителни проби по протокол от 13.12.2007 г. Същевременно, по въпроса относно броя на тубите и техните характеристики, по делото не имало никакви противоречия. Такива не се съзират и относно обстоятелствата, довели до откриването им в дома на св. Б, където е бил установен автомобила на подсъдимия след сигнала за кражбата, подаден от св. В. Съвкупността от данни, разгледани в тяхната последователност и логическа връзка, безусловно са очертавали подсъдимият като автор на отнемането на горивото от паркиралия товарен автомобил на магистралата, което впоследствие е било намерено в тубите, иззети по протокола за оглед. В подкрепа на това са изложени конкретни и убедителни съображения, които и са били експертно подкрепени с оглед констатираната идентичност между пробите от тубите и наличността в резервоара на автомобила на св. Р. В този смисъл е повече от очевидно, че въззивният съд не е приел тезата на подсъдимия, подкрепяна частично от св. Ч, защото комплексната оценка на горепосочените данни практически е била достатъчна за нейното опровергаване. Извън това, по делото изобщо не са били ангажирани убедителни доказателства, които да свидетелстват, че горивото в тубите е било собственост на св. Б, респ. не е предмет на кражбата, за която подсъдимият е бил признат за виновен и в каквато връзка особени противоречия в доказателствената наличност не е имало. Възражението относно липсата на съдебно одобряване на изземването на тубите, ВКС също намира за неоснователно, доколкото от една с. то е свързано с провеждането на оглед, а не на претърсване, а от друга по делото са налице данни, че органите на дознанието са били допуснати доброволно до мястото на фактически проведения оглед. Оплакванията относно химическата експертиза неправилно са поднесени за разрешаване от касационната инстанция. Те не са били изтъквани пред въззивния или първоинстанционния съд, а обстоятелството, че анализът е бил извършен от друго лице в сертифицирана лаборатория не представлява пречка назначеният експерт да отговаря по поставените му въпроси и да гради изводите си върху резултатите от такъв анализ. Изцяло неоснователни са и доводите относно противоречия по повод мястото на намиране на гумата с джанта, а също и дали към нея е имало прикрепени колани. Показанията на св. Р за наличието на такива колани (на обща стойност 10 лв.) са били изчерпателни, а и в подобен план са и констатациите на експерта по оценителната експертиза, които няма данни да са били оспорвани. За времето и мястото на намиране на тези вещи доказателствената съвкупност също е била безпротиворечива и ВКС не намира никакво основание да преповтаря констатациите на въззивната инстанция, които са мотивирани с достатъчна яснота. Затова, като отчете, че фактическите обстоятелства по делото са били установени без да са реализирани съществени нарушения при тяхното обсъждане и оценка, респ. мотивите не страдат от съществени непълноти и вътрешното убеждение на въззивният съд не може да се счита за опорочено, а на тяхна основа подсъдимият правилно е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, ВКС намери, че въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Липсват аргументи относно формално изтъкнатото основание по чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК, поради което и ВКС не го обсъжда. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 54/26.03.2009 г. на Русенския окръжен съд, постановена по ВНОХД № 137/2009 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.