О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 75 Гр. София, 28 юли 2015 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря и след становище на прокурора от ВКП П. Долапчиев като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно частно дело № 1015/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44 НПК за разрешаване на спор за подсъдност между Районен съд – гр. Варна и Софийски районен съд по повод жалба на С. Г. Г. в качеството му на управител и представляващ [фирма] срещу наказателно постановление № ЕПШ - 002/09. 09. 2014 год. на главния директор на Главна дирекция „Надзор на пазара” на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Постъпило е писмено становище от прокурор при Върховна касационна прокуратура, съгласно което мястото на извършване на административното нарушение, посочено в наказателното постановление е гр. София, което определя и Софийския районен съд като съда, на който е подсъдно делото. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, намира следното: Пред Софийски районен съд е било образувано н. а. х. д. № 18603/2014 год. С определение, постановено в открито съдебно заседание на 22. 05. 2015 год., районният съдия е приел, че делото не му е подсъдно предвид обстоятелството, че нарушението е извършено на територията на [населено място], където е седалището на санкционираното юридическо лице. Наред с това са изложени съображения, че разглеждането на делото от РС – гр. Варна се налага и предвид принципа за разглеждане на делото в разумен срок, така че окончателно решаване на спорния въпрос да бъде постигнато с минимални затруднения и разноски за гражданите и за съда. Със същото определение съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил на Районен съд – гр. Варна. В Районен съд – гр. Варна е образувано н. а. х. д. № 2404/2015 год., което е било насрочено за разглеждане на 08. 07. 2015 год. Междувременно, след постъпване на писмено становище от наказващия орган, съдията-докладчик е преосмислил становището си, че делото е му е подсъдно и с определение № 5574/23. 06. 2015 год. е прекратил производството като е повдигнал спор за подсъдност, мотивирайки се с обстоятелството, че в наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено в [населено място]. Според настоящия състав на ВКС компетентен да разгледа делото е Софийският районен съд. Съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление и електронният фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина – пред Софийския районен съд. Безспорно, по аргумент от чл. 36, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, за да се определи подсъдността по наказателно административни дела, следва да се изхожда от обстоятелствената част на наказателното постановление, като се съобразят изложените там обстоятелства касателно мястото на извършване на нарушението. Внимателният прочит на наказателното постановление води до извод, че в него се съдържат както обстоятелства, отнасящи се до проверка, извършена в магазини в различни градове на страната, така и такива, касаещи задължението на санкционираното юридическо лице в качеството му на вносител да представи в петнадесетдневен срок от съобщението декларация за съответствие и техническото досие на два артикула, предлагани за продажба в проверените търговски обекти в [населено място] и [населено място]. Записано е, че изисканата документация е следвало да бъде представена в [населено място], Главна дирекция „Надзор на пазара”, регионален отдел „Надзор на пазара Западна България”. Посочено е, че санкционираното юридическо лице е осъществило две нарушения на чл. 26, ал. 2 от Закона за техническите изисквания на продуктите, тъй като до 26. 02. 2014 год. за първото от тях, и до 27. 02. 2014 год. – за второто, вносителят [фирма] не е представил в регионален отдел „Надзор на пазара Западна България” при Главна дирекция „Надзор на пазара”, [населено място], [улица], стая 510 декларации за съответствие и техническите досиета на проверяваните продукти. Изложеното води до извод, че съгласно наказателното постановление нарушението е осъществено там, където се намира седалището на проверяващия орган, на който е следвало да се представи съответната информация, т. е. в [населено място]. Това обстоятелство предопределя и компетентността на Софийския районен съд да разгледа и да реши делото. Ирелевантно за подсъдността в настоящия казус е къде се намират седалището и адресът на управление на санкционираното търговско дружество. Що се отнася до бързината и процесуалната икономия, първоинстанционният съд не разполага с правомощия да препрати делото на друг, равен по степен съд по съображения, че това ще доведе до разглеждане на делото в разумен срок. Това може да стори единствено ВКС при наличието на основания по чл. 43, т. 1 от НПК. С оглед изложеното и на основание 44, ал. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ИЗПРАЩА н. а. х. д. № 2404/2015 год. по описа на Районен съд – гр. Варна на Софийски районен съд за разглеждане и решаване по същество. Определението не подлежи на обжалване и протест. Препис от настоящото определение да се изпрати за сведение на Районен съд – гр. Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.