О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 236 Гр. София, 02.06.2022 г. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3450 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 10631 от 21.06.2021 г., подадена по пощата на 17.06.2021 г. от Г. М. М. чрез особен представител адвокат Д. Г. от АК – В. и насочена срещу въззивно Решение № 373 от 12.04.2021 г. по в.гр.д.№ 4008/2020 г. по описа на Апелативен съд - София. Ответникът по касация „Нова броудкастинг груп” ЕООД е депозирал отговор на касационната жалба чрез процесуалния си представител адвокат Л. Ц. от АК – Б.. Възразява, че отсъстват предпоставки за допускане на обжалването. Претендира разноски. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: С атакуваното въззивно решение е отменено Решение № 8678 от 18.12.2019 г. по гр.д.№ 16220/2017 г. на Софийски градски съд, г.о., І-16 състав в частта, с която „Нова броудкастинг груп” ЕООД е осъдено да заплати на касаторката сумата 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди и вместо това е постановено, че се отхвърля предявеният от Г. М. М. срещу „Нова броудкастинг груп” ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от публикуване снимката на ищцата с информация, че е сестра на обвиняемия М. Л. Ж., в предаването „Ничия земя”, излъчено на 04.02.2017 г. по Нова телевизия под заглавието „Сериен изнасилвач и убиец”. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която предявеният от Г. М. М. срещу „Нова броудкастинг груп” ЕООД иск с правно основание чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата 2 000 лева до пълния претендиран размер на обезщетението, възлизащ на сумата 60 000 лева. Въззивният съд е съобразил, че с исковата молба и уточнения от 03.05.2017 г. и 05.05.2017 г. Г. М. М. е основала претенцията си на следните твърдения: през април 2016 г. дала интервю за в. „ШОУ”, публикувано и в електронния сайт blitz.bg, относно обвиненията за изнасилване и убийство срещу нейния брат М. Л. Ж.. На 04.02.2017 г. в предаването „Ничия земя” на „Нова телевизия”, собственост на ответното дружество, било излъчено интервю с брат й. В течение на предаването била показана снимка на ищцата, държаща в скута малкото си дете М., с информация, че е сестра на М. Л. Ж.. Ищцата изпитала ужас и страх за живота си и този на детето си, от това, че може да пострада от заплахи, обиди и нападения за отмъщение. Показаната от ответника снимка на ищцата била взета от интернет сайта Б. БГ, без ищцата да е давала съгласието си за използването й. Публикуването на снимката без съгласието й, съпроводено с информация, че е сестра на обвинения за изнасилване и убийство М. Л. Ж. и в контекста на негативния нападателен тон спрямо последния предизвикали у ищцата страх и ужас от нападки и отмъщение. За обезщетяване на тези вреди тя претендира 60 000 лева. Въззивният съд е съобразил и противопоставените от ответника възражения, че отсъстват противоправност при излъчване на предаването и причинна връзка с вредите на ищцата. Снимките и информацията за роднинската връзка на ищцата с М. Л. Ж. са част от общественото медийно пространство и се съдържат в множество достъпни публикации на различни електронни сайтове, цитирани в отговора на исковата молба. По съществото на спора е прието, че за да се уважи предявения иск, следва да се направи правният извод, че ответникът е публикувал в нарушение на закона снимката на ищцата с информация за това, че е сестра на обвиненото в извършване на тежки престъпления лице. В случая оплакването срещу собственика на медията не е за разпространяване на неверни и клеветнически твърдения или обидна реч, а за нарушаване конституционната забрана на чл. 32,ал. 2 от Конституцията на Република България, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. Правото на зачитане на личния живот е гарантирано в чл. 8, пар. 1 от ЕКПЧОС, чл. 32 от КРБ, чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗРТ. При решаване на спор за причинени от журналистическа работа вреди съдът е длъжен да посочи в какво се изразява противоправното поведение на деликвента. В случая между страните не се спори по фактите относно съдържанието на излъченото предаване. Въззивният съд е приел, че показаната снимка на ищцата и информацията, че тя е сестра на обвинения за изнасилване и убийство М. Л. Ж. са били налични в общественото пространство предвид интервюто, което ищцата е дала за друга медия. Ищцата не твърди, че е била противозаконно снимана от служители на ответника, а че снимката й, публикувана в сайта Б..БГ, е била използвана без нейно съгласие. Съгласно чл. 17, ал. 4, т. 3 от ЗРТ, доставчиците на медийни услуги не носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са точно възпроизвеждане на публични изявления. Не се установява снимката да е направена от авторите на предаването, излъчено на 04.02.2017 г. по Нова телевизия. По твърдения на ищцата тя е взета от сайта Б..БГ, а според свидетелите – от социалните мрежи. Информацията, че лицето на снимката е сестра на обвинения Ж. също е била публична, доколкото една година по-рано ищцата е дала интервю за в. „Шоу”, публикувано и в сайта Блиц.бг „за това, че е сестра на М. Л. Ж. – обвиненият за изнасилване и убийство”, в което тя е дала своето мнение по случващото се около брат й. Формиран е извод, че в случая не е налице хипотезата на чл. 32, ал. 2 от КРБ – незаконна намеса в личния живот на ищцата, тъй като тя не е била незаконно фотографирана, нито нейна снимка е била противозаконно използвана в процесното предаване. По тези съображения предявеният иск е приет за изцяло неоснователен - предвид липсата на първия елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправност в действията на журналистите, автори на процесното предаване. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на обжалването се поддържа по въпросите: 1. „Съставлява ли намеса в личния живот на човека излъчването на снимков материал от медия, която няма съгласие от лицето за излъчване на материала, ако този материал вече е бил излъчван по друг повод и в друга медия, на която лицето е дало съгласие за излъчване, различна от тази, на която лицето не е дало съгласие за излъчване на този материал ?” 2. „Съставлява ли намеса в личния живот на сестрата и племенника на осъдено лице излъчването на снимков материал, на който те са заснети, в телевизионно предаване, в което те самите не участват, в предаването се съдържа манипулативно настройване на общественото мнение в посока, че интервюирания е виновен за няколко убийства и изнасилвания на жени, а снимковият материал е бил заснет от друга медия в предаване, в което сестрата на подсъдимия е участвала, в което предаване същата е изразила позицията си, че брат й е несправедливо осъден без доказателства ?” и 3. „Нарушен ли е принципа за пропорционалност между свободата на словото и изразяване на мнение, изразяващо се в разпространяване на информация (снимков материал) и значимостта на ценността на репутацията на другите и неговата физическа и психическа неприкосновеност, която съставлява основание на Ограничението, попадащо в обхвата на чл. 10, § 2 ЕКПЧОС, доколкото показването на снимка на сестрата на осъден за убийство и изнасилване човек уронва без основание нейното име на непублична личност, както и създава реална заплаха за нейната личност вследствие свързването й с конкретно осъдено лице, доколкото в предходно предаване, в което е показан снимковия материал с нейно и на детето й участие не са били излъчвани снимки на осъденото лице ?” Касаторката поддържа, че е налице основание за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 3 ГПК. Касационното обжалване не може да бъде допуснато. Доколкото с чл. 280, ал. 3 ГПК са уредени хипотезите на недопустимост на касационното обжалване, ВКС приема, че с изложението е допусната грешка и като основание за допускане на обжалването се поддържа не чл. 280, ал. 3 ГПК, а чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по конкретно формулиран правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК. За да се приеме, че е налице основание за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (т.е. че един правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото), необходимо е страната - касатор да обоснове с какво произнасянето на касационния съд ще допринесе за правоприлагането при тълкуване на правните разпоредби по конкретни дела или при създаване на съдебна практика. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице при необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика (задължителна и практика по отделни казуси), или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или пък непълнота, неяснота или противоречие в закона да налага създаването на съдебна практика по приложението му или осъвременяването на по-рано дадено тълкуване с оглед изменение в законодателството или обществените условия – всичко това с цел да се постигне изграждането на ясна, безпротиворечива и пълна система от правни норми. Обосновка в този смисъл изобщо отсъства в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Не се твърди наличието на необходимост от преодоляване на съдебна практика, основана на неточно тълкуване на приетите за приложими разпоредби на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗРТ във връзка с чл. 32, ал. 2 от Конституцията (на твърдение за чието нарушаване се основава предявената претенция, видно от съдържанието на уточняваща молба вх.№ 12609 от 03.05.2017 г. и Уточнение вх.№ 12900 от 05.05.2017 г.) и чл. 17, ал. 4, т. 3 от ЗРТ или практика, създадена при други обществени условия. Същевременно посочените норми са формулирани по начин, който изключва възможност да се приеме, че е налице непълнота, неяснота или противоречие в закона, което да налага произнасяне по реда на чл. 290 ГПК. Вложеният от Законодателя смисъл е съобразен при постановяване на атакуваното решение, предвид което не е налице основание за допускане на обжалването на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед настоящото произнасяне, ответникът по касация по принцип има право да му бъдат присъдени разноските за защита пред ВКС. В случая обаче не са ангажирани доказателства такива да са направени, поради което заявеното от ответника искане следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно Решение № 373 от 12.04.2021 г. по в.гр.д.№ 4008/2020 г. по описа на Апелативен съд - София. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Нова броудкастинг груп” ЕООД да му бъде присъдено заплащането на разноски за защита пред ВКС. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: