Р Е Ш Е Н И Е
№ 425
София 30 ноември 2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. единадесети октомври …........... 2012 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова ...................
ЧЛЕНОВЕ: .. Цветинка Пашкунова ........................
.. Севдалин Мавров ..............................
при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Мария Михайлова ..........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .......................... КНОХД № .. 1497 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Е. Г. Обжалва се решение № 161 от 21.05.12 год., постановено по ВНОХД № 262/12 год. по описа на Софийски апелативен съд. Със същото е изменена присъда № 6 от 16.01.12 год. по НОХД № 511/09 год. по описа на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са визирани всички касационни основания. При условията на алтернативност се иска след отмяната на решението и присъдата, Г. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или делото да се върне на ОП – гр.Благоевград.
В проведеното съдебно заседание на ВКС не се явяват жалбоподателят и упълномощената му защита, редовно призовани.
Прокурорът счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Пледира да се остави в сила същото.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, посочените в нея основания и доводи и становището на прокурора, намира следното:
С цитираната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 09.11.08 год. на отбивка в близост до пътя за гр.Петрич, без надлежно разрешително е разпространил на В. Ж. високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нетно тегло 1 800 гр., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 8.5% на стойност 10 800.00 лв. На осн. чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 5 и чл. 54 НК е осъден на ЧЕТИРИ години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000.00 лв. На осн. чл. 68, ал. 1 НК е преведено в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 1302/04 год. на ОС – гр.Благоевград.
Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия. Произнесъл се е по типа затворническо общежитие, първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, вещественото доказателство и разноските по делото.
С присъдата е осъдена и С. С. за друго деяние по чл. 354а НК.
С атакуваното решение присъдата спрямо Г. е изменена. Намален е размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода на ТРИ години. Променени са и разноските по делото. В останалата му част първоинстанционният акт е потвърден.
С жалбата се атакува преди всичко доказателствената и правно - логична дейност на въззивния съд. Посочените доводи, подкрепящи жалбата, са развити и пред САС. Последният изчерпателно, законосъобразно и последователно е изградил своите изводи по отношение на същите. Задълбочено е отговорил, защо възприема като годни доказателствени средства протоколите за разпит пред съдия на досъдебното производство и съответно за достоверни обясненията на Ж. и свидетелските показания на В., приобщени по реда на чл. 281 НПК, но отречени от тях в съдебната фаза. Анализирано е обстоятелството, залегнало в протокола за претърсване и изземване, че лицето, продало наркотика на Ж., е познато за него, като по късно в обясненията и свидетелските показания пред съдия и проведените разпознавания двамата свидетели са посочили именно Г. Изолирани са били и обясненията на подсъдимия, че към момента на деянието е бил в дома на родителите си, съответно какъв автомобил управлява по принцип. Подробно са проследени процесуално – следствените действия с участието на В. по дати и реквизити на протоколите и по този начин са опровергани твърденията му от съдебно заседание, че на 14.11.08 год. е бил в полицията в гр.Русе. Логично са били отхвърлени твърденията на двамата свидетели, че им е указано въздействие от страна на органите на разследване, да уличат именно Г. като доставчик на наркотичното вещество. Посоченият анализ на доказателствата следва да се подкрепи, като съответстващ на основните начала по чл. 13 и 14 НПК.
Въззивният съд е взел отношение и по несъответствието между словесното и цифрово изражение на правната квалификация, залегнала в обвинителния акт, касаеща другата подсъдима по делото – С.. Същото не се отнася до касатора в настоящото производство.
По отношение на другите касационни основания – нарушение на материалния закон и явната несправедливост на наложеното на касатора наказание, в жалбата не са посочени конкретни доводи. Настоящият съдебен състав счита, че законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на Гургулев по повдигнатото му обвинение, а наказанието не е явно несправедливо.
При тези съображения, не са налице основанията за реализиране на визираните с жалбата правомощия на ВКС, поради което същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,
Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 21.05.12 год., постановено по ВНОХД № 262/12 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................
ЧЛЕНОВЕ:.................................................
.................................................. |