Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * договор за кредит * иск за съществуване на вземането


Р Е Ш Е Н И Е

№ 293

С. 19.11.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и тринадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3267 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. В. А. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 23 от 4.02.2013г.по в.гр.д.№ 8/13г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 695 от 26.10.12г. по гр.д.№ 1421/12г.на Я. като е отхвърлен предявения от А. В. А. против Т. Б. Д. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за приемане на установено, че му дължи сумата от 11 987.04лв. представляваща ½ ид.ч. от солидарно поетите като съпрузи по време на брака задължения по сключени договори за банкови кредити от 21.11.06г. и 1.06.07г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.03.12г. и разноски в размер на 1 139лв.,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по гр.д.№782/12г.на Я.. К. счита така постановения въззивен акт за неправилен, желае да бъде отменен, а въпросът решен по същество с уважаване на иска.

С определение № 766 от 19.06.2013г. е допуснато касационно обжал-ване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпросите за смисловото съдържание на понятието „задоволяване на нуждите на семейството” по чл.25 ал.2 от СК/отм./, сега чл.32 от СК и дали закупуването на недвижими имоти по време на брака е „семейна нужда”, по които е констатирано противоречие на въззивния акт с решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/11г. на ІV г.о.на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК.

В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от ответната страна.

Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното по въпроса във връзка, с който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно императивната разпоредба на чл.32 ал.2 от СК /чл.25 ал.2 от СК от 1985 г. отм./, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.Под „нужди на семейството” се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи/включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /включително и закупуването на недвижими имоти/ с посочената цел е за нуждите на семейството. Съгласно решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/11г. на ІV г.о.на ВКС, на което беше посочено, че въззивния акт противоречи – в тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нужди на семейството. Щом вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са по начало общи независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни независимо дали са поети от единия от съпрузите. Когато един от солидарните длъжници /бивш съпруг/ удовлетвори кредитор след прекратяване на брака, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновестие /вж.в този смисъл постановено по чл.290 от ГПК решение № 342 от 4.01.13г. по гр.д.№ 1358/11г.на ІV г.о.на ВКС/. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е обстоятелството, че съгласно установената практика придобитото със заем имущество от единия съпруг по време на брака е общо на двамата съпрузи, независимо кой от тях е издължил заетите суми.

Имайки пред вид така дадения отговор на поставените въпроси,във връзка с които е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен, а въпроса решен по същество с уважаване на предявения иск по следните съображения :

Страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 02.2008г.

На 1.06.2007г.и на 21.11.2006г.,по време на брака, ищецът е взел три заема на обща стойност от 37 000лв. Със заключение на приета по делото експертиза е установено, че задължението по кредите към постановяване на развода е било 34 743.08лв. и то е погасявано единствено от ищеца, като до 20.03.2012г./датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК/ той е изплатил сумата от 23 974.08лв. Претенцията му към ответницата е за ½ ид.ч.от платеното – 11 987.04лв., като твърди, че получените суми са изразходвани за семейни нужди – ремонт на семейното жилище и семеен бизнес, изразяващ се в закупуване на недвижими имоти, които впоследствие са поделени между страните.Тези твърдения на ищеца са установени с показанията на свидетелите И. и Ж., според които – кредитите са теглени от ищеца, защото е работил по трудово правоотношение и е отговарял на изискванията за предоставянето им. Парите са използвани от двамата съпрузи, които през 2007г., чрез собствената на ответницата фирма, са се занимавали с покупко-продажба на недвижими имоти и по-специално на земеделски земи. Част от парите са били вложени и за ремонт на семейното жилище. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите от въззивния съд като доказателства девет броя нотариални акта, всички от 2007г., от които се установява, че през посочената година /през време на брака/ ищеца е закупил 24 броя ниви.

В първоинстанционното производство ответницата не е направила възражения и не е ангажира доказателства, защото не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срок. Съдът е оставил без уважение молбата й за възстановяване на срока за подаване на отговор по чл.131 от ГПК.

При тези факти настоящият съдебен състав не споделя извода на въззивния съд за недоказаност наличието на изискуемата се съгласно чл.32 ал.2 от СК/чл.25 ал.2 от СК отм./ предпоставка получените от банката парични средства да са предназначени и вложени за задоволяване на нужди на семейството. В случая – ответницата само е оспорила твърдението на ищеца в този смисъл, но не е доказала, че разходите не са извършени/т.е.че средствата са налични при ищеца/ или че удовлетворената с тях нужда не е семейна, а е лична на ищеца. При липса на ангажирани от нея доказателства, следва да се счете, че дължи сумата от 11 987.04лв., представляваща ½ ид.ч.от солидарно поетите от съпрузите по време на брака задължения по сключени договори за банкови кредити от 21.11.06г. и 1.06.07г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.03.12г. С оглед нормата на чл.127 ал.2 от ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв, каквото е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това, което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на погасяването /решение № 211 от 23.07.2012г. по гр.д. № 177/11г. на ІV г.о.на ВКС/.

С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № № 23 от 4.02.2013г.по в.гр.д.№ 8/13г. на Ямболски окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Т. Б. Д. ЕГН [ЕГН] от гр..Я. [улица] вх.Е ап.18 да заплати на А. В. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица]бл.7 вх.В еп.23 сумата от 11 987.04лв./единадесет хиляди деветстотин осемдесет и седем лева и четири стотинки/, представляваща стойността на ½ ид.ч. от солидарно поетите като съпрузи по време на брака задължения по сключени договори за банкови кредити от 21.11.06г. и 1.06.07г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.03.12г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ : 1.


2.