Р Е Ш Е Н И Е № 127 гр.София, 27.04.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести април, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Аврора Караджова като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 5964 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Ф. К., чрез адвокат Е. П. от САК срещу решение № 5878 от 10.08.2015 г. по в. гр.д. № 12881/2014 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № І-45-60/22.04.2014 г. по гр.д. № 2415/2013 г. на Софийски районен съд, 45 състав, за отхвърляне на исковете против [фирма], за сумата от 24 600 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 27.02.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането, както и сумата от 7630,22 лева лихви за забава върху главницата за периода от 21.01.2010 г. до 21.01.2013 г., на основание чл.79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. С определение № 5878 от 10.08.2015 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 12881/2014 г. на Софийски градски съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос за обвързващата сила на договорите и дължимостта на адвокатското възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, съобразно правилото на чл.286 ЗЗД, във вр. с чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата. По въпроса обусловил допускане на касационно обжалване е дадено разрешение със задължителна за съдилищата практика на Върховния касационен съд, формирана с решение № 137/25.06.2010 г. по т.д. № 888/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 224/11.07.2011 г. по гр.д. № 371/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 495/25.06.10 г. по гр.д. № 1669/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 482/13.12.2011 г. по гр.д. № 486/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановени по чл.290 ГПК, според която сключеният в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата закон, съгласно чл.20а, ал.1 от ЗЗД, която обвързаност се разпростира и върху измененията на договора, когато това е станало по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона (чл.20а, ал.2 ЗЗД). Както първоначално сключения договор така измененията и допълненията към него изискват всяка от страните да изпълнява поетите задължения точно и добросъвестно, съгласно чл.63, ал.1 ЗЗД, без да пречи на другата страна и тя да изпълнява задълженията си по същия начин, а виновното неизпълнение на задълженията е основание за носене на договорна отговорност. С оглед предмета на договора за правна помощ и съдействие се приема, че отношенията между адвокат и клиент са такива по договор за поръчка, с който довереникът се задължава да извърши възложените му от доверителя правни действия с грижата на добър стопанин. Съгласно разпоредбата на чл.286 ЗЗД, при договора за поръчка доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено, но в практиката на ВКС е застъпено становището, че възнаграждение за процесуално представителство на адвокат се дължи винаги, тъй като дори да не е уговорено, то се определя съобразно действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд - чл.36, ал.1 ЗА. При липсата на изявление за оттегляне на поръчката или за разваляне на договора поради неточното му изпълнение, когато доверителят по договора за правна помощ и съдействие умре или юридическото лице престане да съществува, действието на договора се прекратява - чл.287 ЗЗД, но и в този случай уговореното възнаграждение за извършената адвокатска услуга до прекратяването се дължи от наследниците на доверителя, респективно от неговите правоприемници. Настоящият състав споделя така установената практика на ВКС, с оглед на което приема, че неправилно въззивният съд е тълкувал материалния закон и настъпилото правоприемство по силата на чл.3, ал.4, във вр. с ал.3 на ПМС № 121/2008 г. Договорът за правна помощ и съдействие № 0745374 от 27.02.2008 г. е сключен от представляващия Националния институт за изследване на вино и спиртни напитки към министъра на икономиката и енергетиката със С. Ф. К., на когото е било възложено изготвяне на касационна жалба против решението по гр.д. № 1917/2007 г. на САС, ГК, І състав срещу възнаграждение от 24 600 лева. В изпълнение на своите задължения, ищецът е изготвил касационна жалба, която е била уважена и сумата за адвокатско възнаграждение е била присъдена в полза на доверителя му с решение № 223 от 10.09.2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Следователно, довереникът е изправна страна по материалното правоотношение, която има ликвидно и изискуемо вземане, което не е погасено чрез плащане и е предмет на настоящия спор. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. Въззивният съд е постановил, че адвокатското възнаграждение не се дължи от ответното дружество в нарушение на материалния закон. Според чл.2, ал.4 от ПМС № 121 от 02.06.2008 г. (ДВ, бр.53 от 10.06.2008 г.), неуредените до приключването на ликвидацията на закрития институт задължения и вземания се поемат от Министерството на икономиката и енергетиката, а съгласно изричната разпоредба на чл.3, ал.4 от същото ПМС № 121/2008 г., правата и задълженията по вече сключените договори, във връзка с дейността на Н. се поемат от дружеството по ал.3. Вземането на ищеца за възнаграждение по договора от 27.02.2008 г., което не е било изплатено до приключване на ликвидацията според чл.2, ал.4 от ПМС № 121 от 02.06.2008 г. се поема от министерството, но само до създаването на [фирма], когато правата и задълженията по вече сключения договор се поемат от новоучреденото дружество. Изводите на съда в обжалваното решение, че не се доказва ответникът да е правоприемник на закрития Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки след като договорът за правна защита и съдействие не е свързан пряко с предмета на дейност, а задължението не е включено в баланса на новото дружество, не намират опора в закона. Всяка от страните по сключения договор може да бъде заменена по взаимно съгласие или заместена в материалното правоотношение на основания, предвидени в закона. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че по силата на закона правата и задълженията по сключения договор за правна помощ и съдействие от 27.02.2008 г. се поемат от новоучреденото [фирма], поради което предявеният иск на довереника за неизплатеното адвокатско възнаграждение срещу този ответник е основателен. По отношение на претенцията за лихви за забавата от 21.01.2010 г. до 20.01.2013 г. /съгласно уточнението с въззивната жалба/ решението на въззивния съд също е неправилно и следва да се отмени. Вземането за адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ и защита между адвоката и клиента не е обвързано със срок, поради което ако не е уговорено друго кредиторът може да иска изпълнението му веднага (чл.69, ал.1 ЗЗД). В този случай, поканата прави задължението изискуемо, но и поставя длъжника в забава - чл. 84, ал.2 ЗЗД и след като доверителят - ответник по делото, е бил поканен да плати уговореното възнаграждение още на 28.11.2008 г., претенцията на ищеца за лихви от 21.01.2010 г. до 21.01.2013 г. също е основателна и следва да се уважи. Разноски по делото са поискани от касатора С. Ф. К. за сумата от 645 лева – внесена държавна такса и 2100 лева, които са платени като адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 14.09.2015 г., съобразно представения списък по чл.80 ГПК, които с оглед изхода на делото следва да се присъдят. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно дадените разяснения в т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото, която произтича от конкретната преценка на фактическите обстоятелства. При преценка на изложените съображения и даденото разрешение с оглед особеностите на случая не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване процесуалните права на касатора и размера на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Отделно от изложеното, след като ответната страна е изплатила възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1800 лева с ДДС, следва да се приеме, че тя също е приела, с оглед сложността на спора, че справедливото възнаграждение за адвокатската услуга е над определения минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 5878 от 10.08.2015 г. по в. гр.д. № 12881/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б състав и вместо това: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Ф. К., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Е. П. от САК, на основание чл.79, ал.1, във вр. с чл.286 ЗЗД, сумата от 24 600 (двадесет и четири хиляди и шестстотин) лева, неизплатено възнаграждение за адвокатска услуга по договор за правна помощ и съдействие № 0745374 от 27.02.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането на сумата, както и сумата от 7630,22 (седем хиляди шестстотин и тридесет лева, двадесет и две стотинки) лева лихви за забава върху главницата за периода от 21.01.2010 г. до 20.01.2013 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на С. Ф. К., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат Е. П. от САК, разноски пред настоящата инстанция в размер на 2745 (две хиляди седемстотин четиридесет и пет) лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.