О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 50423 София, 03.11.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 1379/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. С. С., чрез пълномощника му адв. Н. Д., срещу въззивното решение № 679 от 29.12.2021 г. по в. гр. д. № 1719/2021 г. на Бургаския окръжен съд. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изисквания на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и същата е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. „дължи ли съдът произнасяне с мотиви по всички възражения във въззивната жалба и по всяко твърдение на страната, като обсъди всяко от тях поотделно и заяви защо го приема за основателно, включително като обсъди и твърдението за противоречие в свидетелските показания и съобрази доказателствената тежест в процеса“; сочи се противоречие с решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на първо г. о., решение № 112/02.05.2017 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на четвърто г. о., решение № 50/22.05.2019 г. по гр. д. № 1441/2018 г. на първо г. о., решение № 21/26.02.2021 г. по гр. д. № 2029/2020 г. на първо г. о. и решение № 256/07.01.2021 г. по гр. д. № 4293/2019 г. на четвърто г. о. и решение № 60142/24.11.2021 г. по гр. д. № 566/2021 г. на първо г. о.; 2. „следва ли въззивният съд да кредитира заключението на експертизата, без да го обсъди с другите доказателства по делото и ако счете същото за непълно, неясно и необосновано, има ли процесуалното задължение служебно да назначи експертиза за изясняване на спора от фактическа страна“; поддържа се противоречие с решение № 267/04.03.2014 г. по гр. д. № 30/2013 г. на първо г. о. и решение № 91/27.08.2015 г. по гр. д. № 321/2015 г. на второ г. о., 3. „налице ли е преклузия за действия, които съдът следва да извърши служебно, в т. ч. за искане за назначаване експертиза от компетентно вещо лице, притежаващо нужната за спора професионална квалификация – специалист по хидромелиоративно строителство пред въззивната инстанция – с въпроси, касаещи изясняване от техническа страна на предмета на делото – „язовир“; поддържа се противоречие с решение № 35/24.04.2020 г. по гр. д. № 1939/2019 г. на четвърто г. о.; решение № 139/14.03.2018 г. по гр. д. № 321/2015 г. на второ г. о.; 4. „има ли вещно-прехвърлителен ефект договор с областния управител по отношение на помощните постройки, които не са изключени изрично с него“, като се твърди противоречие с решение № 37/04.04.2017 г. по гр. д. № 3180/2016 г. на първо г. о.; 5. „допустим и необходим ли е косвеният съдебен контрол над административните актове, ако трето лице, неучастващо в издаването им, оспори тяхната валидност и законосъобразност в рамките на спор за собственост и установи придобити вещни права преди датата на издаване на акта и вписаното в него придобивно основание“; сочи се противоречие с решение № 88/09.03.2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г. на второ г. о., решение № 4719.06/2019 г. по гр. д. № 1012/2018 на второ г. о. и ТР № 6/10.05.2006 г. по т. д. № 6/2005 г, т. 4; 6. „може ли да се отчуждава в полза на общините на валидно придобита от ищеца посредством покупка от правоимащите и от областния управител собственост, без обезщетяване на ищеца, в противоречие с чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ, като се твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 468/02.07.2010 г. по гр. д. № 921/2009 г. на първо г. о.; 7. „какво включва в контекста на правното определяне и разрешаване на предмета на спора за правилното отразяване на водностопанска система язовир „Я.“ в кадастралната карта и регистри, самото материално-правно понятие „язовир“; изчерпва ли се то с отъждествяване само с наличната вода към произволно избран момент – „водно огледало“ – само един от елементите и следва да бъде определян при горна мъртва точка преливник /и полагащ се сервитут/“; „какви са елементите на язовирното съоръжение“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. От ответника община Бургас е получен писмен отговор със становище за недопускане на касационното обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу община Бургас иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника, че имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], в м. „У. О.“, с площ от 1 286 кв. м., е собственост на ищеца /част от собствения му имот с идентификатор ***/ и неправилно е отразен в кадастралната карта като имот на ответника. В исковата молба са изложени твърдения, че процесният имот е част от закупения от ищеца язовир и неправилно е заснет като самостоятелен имот, собственост на ответника. В имота съществува сграда и бетонова площадка – съоръжения, принадлежности към язовира. В отговора ответникът е оспорил иска. Посочил е, че имотът е идентичен с имот № * по КВС и представлява част от бивш имот № *, възстановен на общината по реда на чл. 27 ППЗСПЗЗ с решение от 26.04.1994 г. Същият е бил предоставен на поземлената комисия за извършване на обезщетяване, като върху новообразувания имот същото не е осъществено. По делото е установено, че с договор от 11.10.1996 г. „за собственост върху недвижим имот, придобит на търг по чл. 48 ППЗСПЗЗ“, сключен между ЗК „Обнова“, [населено място]-заличена, представлявана от определените лица по пар. 29, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от Общото събрание на правоимащите от имуществото на кооперацията, са продадени: а/ язовир „Я.“ в м. „О. Г.“ в землището на [населено място]; б/ деривационен канал към язовира, общо за двата имота 152 000 лв. В договора са описани следните документи: тръжен протокол от 27.09.1996 г., фактура № 628/11.10.1996 г., скица /кадастрален план/ от 09.09.1994 г., на която е отразена площ от 153 910 кв. м. с посочени координатни точки и оценителен протокол. С договор от 22.12.1997 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между областния управител на Бургаска област, и ищеца, като купувач, е прехвърлено правото на собственост върху парцел в землището на [населено място], с площ 153 910 кв. м. в м. „Я.“, отреден за язовир, при граници: север-мера, юг-язовирна стена, изток и запад-мера. В обжалваното въззивно решение са изложени съображения, че в представените договори, с които се легитимира ищецът, се установява точният обем на закупената от него земя – 153 910 кв. м. в местността „Я.“, отреден за язовир, при граници: север -мера, юг - язовирна стена, изток - мера и запад – мера. В договорите не е отразено закупуване на сграда, включително и на отразената върху скицата от 1994 г. паянтова сграда. От договора от 11.10.1996 г., с който ищецът е придобил от кооперацията на търг по чл. 48, ал. 8-10 ППЗСПЗЗ, язовир „Я.“ и деривационен канал, е видно, че е закупил същите за сумата 152 000 лв. В приложенията към този договор са описани тръжен протокол от 27.09.1996 г., фактура, скица /кадастрален план/ на продаваемите имоти и оценителен протокол за продадените имоти, съдържащ и размера на прилежащата земя /с площта по скицата/. От цитираната фактура е установено, че е издадена на ищеца за продажбата с протокол за проведен търг от 27.09.1996 г. за следните обекти: язовир „Я.“ за сумата 142 000 лв. и деривационен канал, за сумата 10 000 лв. Не се установява закупуването на сграда и от представения договор за покупко-продажба от 22.12.1997 г., сключен с областния управител на Бургаска област, с който ищецът е придобил на основание чл. 44, ал. 3 ЗДС във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ следния недвижим имот: парцел в землището на [населено място], [община], с площ от 153 910 кв. м. в местността „Я.“, отреден за язовир, при описани граници. Няма данни да е извършвана продажба на сградата, собственост на бившето ТКЗС, поради липса на доказателства за изпълнението на процедурата по чл. 48 и сл. ППЗСПЗЗ, включително липсват данни да е извършвана оценка на сградата, тя да е била в включена в обема на имуществото, обявено на търг и закупено от ищеца. Освен това, от повторната експертиза се установява, че отразената в скицата от 1994 г. паянтова сграда е различна по площ и местонахождение от сега изградената и намираща се в спорния имот двуетажна масивна жилищна сграда. По кадастралната карта паянтовата сграда попада в язовира. В кадастралната карта язовирът е заснет с идентификатор *** с по-широки граници, отколкото е бил заснет по скицата от 1994 г. и обхваща площ от 167 505 кв. м. Въззивният съд е кредитирал повторната експертиза на вещото лице Г., което при данни за неточности в заснемането на сградата е взело предвид трайни обекти като дигата на язовира, които са заснети както в скицата от 1994 г., така и в картата на възстановената собственост и кадастралната карта, тъй като контурът на язовира /водното огледало/ е променлив. Посочил е, че в първоначалната експертиза заключението, че старата паянтова сграда е съществуващата масивна двуетажна сграда, не е обосновано. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият въпрос е свързан със задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженията на страните, както и оплакванията във въззивната жалба. В цитираната съдебна практика е възприето, че когато въззивният съд приеме за основателен някой от посочените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, това е основание за решаване на спора по същество от въззивния съд- чл. 271, ал. 1 ГПК. Разрешаването на спора по същество означава преди да реши дали да отмени изцяло или отчасти или да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд да извърши същата онази дейност, която извършва първоинстанционния съд при разрешаването на спора: да определи приложимия закон и с оглед на него да прецени основателността на предявения иск, като изходи от фактическите твърдения на страните и относимите към спора факти, прецени дали тези факти са доказани, съответно дали представените за доказване на тези факти доказателства са истински и относими към спора, както и да прецени дали са основателни своевременно направени от ответника възражения и оспорвания на иска и в заключение да подведе установеното фактическо положение под приложимата правна норма. Съдът е длъжен да прецени всички доказателства, а не избирателно, само тези, които обслужват определена теза, да се произнесе в рамките на въззивната жалба по същество, като обсъди същите и формира самостоятелни изводи от тях, да обсъди всички доводи и възражения на страните във въззивното производство. Оплакванията във въззивната жалба са се свеждали до необсъждане на събраните доказателства. В мотивите на обжалваното решение се съдържа такова обсъждане. Мотивите на съда в обжалваното решение изразяват негова решаваща дейност – обсъдени са доказателствата по делото, както и доводите на страните, преценени са именно фактите, от които произтича спорното право. Вторият и третият въпрос са обосновани с кредитирането на повторната експертиза от въззивния съд и неизпълнение на задължението му служебно да назначи експертиза. В съответствие с цитираните съдебни актове, в които е възприето, че съдът е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставените задачи, въззивният съд е приел, че заключението на повторната експертиза е пълно, ясно и обосновано, като е кредитирал същото. Тази експертиза не е и оспорена от касатора. Не е налице хипотеза, при която във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, за да се приеме, че за съда е съществувало задължение за допълнително изслушване на експертиза, каквито са разгледаните случаи в представената съдебна практика. Направеното във въззивната жалба искане за назначаване на допълнителна експертиза, което е оставено без уважение, е с поставена задача „какво включва закупената водностопанска система“, чието изясняване не е от технически характер. Четвъртият въпрос е свързан с вещно-правното действие на договора от 22.12.1997 г. и по отношение на паянтовата сграда, която изрично не е посочена в него. В случая не е възникнало съмнение за действителния предмет на договора, когато се налага тълкуване на действителната воля на страните. Поставените пети и шести въпрос не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и не са от значение за изхода на делото. В съответствие с цитираното решение № 468/02.07.2010 г. по гр. д. № 921/2009 г. на първо г. о., в което е посочено, че покупко-продажба на язовир от имуществото на бившите ТКЗС, извършена преди приемането на Закона за водите от 2000 г. и преди приемането на Закона за сдруженията за напояване от 2001 г., е действителна, тъй като към този момент не е съществувало законово ограничение относно субектите, които са можели да закупят част от това имущество, е направено заключение, че ищецът се легитимира като собственик на язовир с идентификатор ***, но процесният имот не съставлява част от него. Шестият въпрос е изваден от контекста на посоченото в акта, че ако се възприеме обратното тълкуване на чл. 19 ЗВ /а именно, че язовирите не могат да са собственост на други юридически лица, извън посочените в чл. 19, ал. 1, т. 4, б. ”в” от Закона за водите търговски дружества/ би се признало съществуването на една противоконституционна разпоредба, която предвижда отчуждаване в полза на общините на валидно придобита до влизане в сила на този закон собственост, без обезщетяване на бившите собственици- разпоредба, която би противоречала на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на РБ, според който отчуждаването става само след заплащане на предварително и равностойно обезщетение. По формулирания седми въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предмет на договорите, с които се легитимира ищецът, не са сервитутна ивица и прилежащите към язовира терени, включително инженерни съоръжения, поради което така формулираният въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Същата е свързана с необоснованост, произтичаща от грубо нарушаване на правилата на формалната логика, която не произтича пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция касаторът дължи заплащане на ответника по касация на сумата 150 лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 679 от 29.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1719/2021 г. по описа на Бургаския окръжен съд. Осъжда А. С. С., със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, да заплати на община Бургас, направените разноски в касационното производство в размер на 150 лв. – за юрисконсултско възнаграждение. Определението е окончателно. Председател: Членове: