Р Е Ш Е Н И Е №51 [населено място], 21.03.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б., Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1260 по описа за 2010 г. Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на М. К. К., Д. К. К. и Е. А. К. за отмяна на влязло в сила решение № ІV-146 от 05.08.2008г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 683/2007г., с което е отменено решение № 334 от 21.05.2007г. по гр.д. № 125/2004г. на Ц. районен съд и вместо това е отхвърлен иска на М. К. К., Д. К. К. и Е. А. К. против [фирма] и [фирма] по чл. 108 ЗС за предаване владението върху 2 456 кв.м., представляващи северната част от нива в м. „К.” в землището на[населено място], цялата от 5 067 кв.м., съставляваща имот № 107371 по картата на землището на[населено място], както и иска по чл. 109 ЗС за прекратяване на неоснователни действия, изразяващи се в извършване на строителна дейност в описания имот. С оглед направеното с молба от 13.12.2010г. уточнение на молбата съдът е приел, че поддържаните основания за отмяна са три: 1. по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК предвид постановено определение на Върховния административен съд № 6188 от 14.05.2010г.; 2. по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК предвид престъпни действия на вещото лице И. П.; 3. по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК поради противоречие на изводите в решението с определение № 83 от 17.11.2010г. на С. административен съд по адм.д. № 178/2009г. Ответникът [фирма] в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. Ответникът [фирма] не е взел становище. С определение № 247 от 30.12.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С решението, чиято отмяна се иска са отхвърлени предявените искове по чл. 108 и 109 ЗС от молителите против двете ответни дружества. Съдът, упражнявайки косвен съдебен контрол за законосъобразност върху решение № 107-а от 08.06.1995г. на ПК-Ц. е приел, че то не легитимира ищците като възстановени собственици на имота, тъй като е издадено в нарушение на чл. 10б ЗСПЗЗ – теренът е бил предоставен на И. за изграждане на временен почивен лагер и към момента на влизане в сила на реституционния закон мероприятието е осъществено - изградени са върху целия терен от 5 067кв.м. 20 бунгала, монтирани върху бетонова площадка, тоалетна от тухлена зидария, баня от метална конструкция, част от столова и тераса пред нея. Върху претендираната от ищците северна част от имот № 107371 с площ 2 456кв.м. също е налице застрояване – застроената площ е 670,20 кв.м., а общо застроената и необходима прилежаща площ към сградите към 1991г. е 1723 кв.м. Тези свои изводи съдът е основал на приетите технически експертизи и е отхвърлил исковете. Решението не е допуснато до касационно обжалване от Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение с определение № 1062 от 25.09.2009г. по гр.д. № 4450/2008г. По основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Като нови писмени доказателства се сочат определение № 6188 от 12.05.2010г. на Върховния административен съд по адм.д. № 2317/2010г., определение на С. административен съд от 17.11.2009г. по адм.д. № 178/2009г. и заповед № РД-14-362 от 05.09.2007г. на Р. - Бургас. С първото определение е оставено в сила второто определение, с което пък е оставена без разглеждане като просрочена жалба на [фирма] срещу заповед за премахване на незаконен строеж: „преустройство чрез пристрояване и реконструкция на съществуваща сграда с носеща метална конструкция” в процесния имот. С цитираната заповед на Р.-Бургас е прието, че дружеството е извършило в периода 2004 - 2005г. строителство в чужди имоти - имот № 107371, собственост на молителите, и в имоти №№ 107477 и 107405, собственост на други физически лица, без строителни книжа, поради което е наредено премахването им. Жалбата на [фирма] срещу заповедта е оставена без разглеждане като подадена извън предвидения в закона срок, без съдът да взема отношение по законосъобразността й. Видно, че молителите са участвали в административното производство като заинтересовани страни. Съгласно чл. 303, ал.1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените писмени доказателства нямат характеристиката на "нови писмени доказателства" по смисъла на закона. Определението на Върховния административен съд от 12.05.2010г. е постановено след влизане в сила на решението, така че е нововъзникнало, но то не установява обстоятелство, което е от значение за изхода на производството. Атакуваната в това административно производство заповед касае незаконен строеж, извършен от дружеството - ответник в периода 2004-2005г. и няма отношение към релевантния за делото въпрос за предпоставките за приложение на чл. 10б ЗСПЗЗ, който има предвид строителство в имота, извършено преди реституцията и представляващо реализиране на мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността. По тези съображения нито определенията на Върховния административен съд, нито заповедта на Р.-Бургас, която в крайна сметка е влязла в сила, са от значение за изхода на спора. Поради изложеното не е налице визираното основание за отмяна. По основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК. Молителите твърдят, че в рамките на производството по делото са извършени престъпни действия от вещото лице И. П., при произнасяне на особено мнение в тройната експертиза, за което е понесла съответната отговорност. Тези твърдения са напълно недоказани. Представено е особено мнение на вещото лице И. Д. П. към тройна техническа експертиза, приета по адм.д. № 178/2008г. на Административен съд София-град. Касае се до становище на експерт, депозирано по друго дело, което по никакъв начин не покрива основанието за отмяна - установяване на неистинност на заключение на вещо лице, върху което е основано решението. За да е налице това основание законът изисква престъпното действие да бъде установено по надлежния съдебен ред, т.е. с влязла в сила присъда, което по настоящето дело нито се твърди, нито се доказва. Ето защо не е налице и това второ основание за отмяна на влязлото в сила решение. По основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. То е обосновано с твърдение за противоречие на изводите в атакуваното решение с приетото в определение № 83 от 17.11.2010г. на С. административен съд по адм.д. № 178/2009г. относно момента на извършването на строителство в имота. Според молителите в определението си административният съд е потвърдил факта, че строителството е започнало след реституирането на имота, а не както е приел Б. окръжен съд в периода 1968-1970г. Следва да се уточни, че визираната хипотеза на отмяна на влязло в сила решение изисква между същите страни за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на атакуваното. Очевидно е, че това не може да е решение по административноправен спор, защото то не би могло да отговаря на поставените критерии за обективно и субективно тъждество с делото, разрешаващо гражданскоправен спор. А и в случая постановеният от административния съд акт е определение и с него не е разрешен по същество въпроса за законосъобразността на обжалвания административен акт, а се приема, че жалбата е недопустима като просрочена. Видно е, че всъщност молителите не извършват разграничение между строителството, което е осъществено в имота в периода 1968-1970г. и което съставлява реализираното мероприятие по чл. 10б ЗСПЗЗ и строителството, извършено през 2004-2005г., което е било обект на административното производство. Останалите изложени в молбата и уточнението й съображения за законосъобразността на извършения от съда косвен съдебен контрол върху административния акт по възстановяване на собствеността, са такива касаещи правилността на влязлото в сила решение и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Въз основа на горното не се установява наличие на посочените основания за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1, 2 и 4 ГПК, поради което подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. К., Д. К. К. и Е. А. К., тримата от[населено място], с правно основание чл. 303, ал.1, т.1, 2 и 4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение № ІV-146 от 05.08.2008г. на Б. окръжен съд по гр.д. № 683/2007г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: