О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е   № 126   София,  15.02.2010 година     Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и десета година в състав:     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     при секретаря изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 815/2009 година     Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “С” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. С. срещу определение № 4* от 29.04.2009 г. по ч. гр. д. № 1880/2009 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” отделение. С обжалвания акт е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 64 състав разпореждане от 20.01.2009 г. по гр. д. № 41786/2008 г. за отхвърляне на подаденото от “С” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. С. заявление вх. № 6* от 05.12.2008 г.за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 200 000 лв. без ДДС, представляваща част от продажната цена по договор за продажба на недвижим имот от 29.05.2007 г.; законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2008 г. до окончателното й изплащане и направените по делото разноски в размер на 4 000 лв. – държавна такса и 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно и моли за отмяната му и за уважаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Развива подробни съображения срещу извода на съда, че претендираното вземане не е индивидуализирано, като счита, че са изпълнени задължителните указания за попълване на заявлението, посочени в т. 9, б.”в” от Приложение № 4 към Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното определение съдържа произнасяне по значими процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такива са посочени въпросите, свързани с индивидуализиране на вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение и по-конкретно – необходимо ли е заявителят да посочи правната квалификация на вземането и приложима ли е по отношение на неговата индивидуализация разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба – О. Ц. –заявява становище за недопускане на касационно обжалване, респ. за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор от 14.07.2009 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Настоящият състав намира, че касационното обжалване на атакуваното въззивно определение следва да бъде допуснато. С оглед мотивите на обжалвания акт, поставените от частния жалбоподател въпроси се явяват значими за делото, тъй като обуславят отхвърляне на заявлението. По отношение на тях е осъществено и допълнителното изискване, специфично за поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид обстоятелството, че тези въпроси касаят нова нормативна уредба, по която все още липсва утвърдена съдебна практика, същите следва да бъдат преценени като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По основателността на частната касационна жалба:   За да потвърди първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на подаденото от “С” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. С. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, Софийски градски съд е приел, че в него не е посочено какво представлява вземането – вземане за цена, респ. за част от цената, за неустойка (компенсаторна, мораторна) и че е недопустимо индивидуализацията да бъде извършена от районния съд чрез обсъждане на представения към заявлението документ. Обжалваното определение е неправилно. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е. разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е приложима към заповедното производство. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Определянето на правната квалификация, обаче, не е елемент от индивидуализацията на вземането – нито в общия исков процес, нито в заповедното производство. В настоящия случай императивните изисквания на закона относно редовността на заявлението са изпълнени. В съответствие с указанията за попълване на заявлението, съдържащи се в т. 9, б.”в” от Приложение № 4 към Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, заявителят “С” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. С. е посочил всички индивидуализиращи белези на процесното вземане, а именно – неговите страни, основание и размер, като е приложил и документа по чл. 417, т. 6 ГПК, въз основа на който се иска издаване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – вписана молба за учредяване на законна ипотека върху недвижимия имот, предмет на договора за продажба от 29.05.2007 г., за обезпечаване на неплатената част от цената. С оглед на това, заявлението се явява редовно от външна страна и подлежи на уважаване. Представеният документ по чл. 417, т. 6 ГПК удостоверява, че претендираното вземане за сумата 200 000 лв. без ДДС, представляваща втората вноска от цената по цитирания договор за продажба, е дължимо и че към момента на подаване на заявлението /05.12.1008 г./ изискуемостта на същото е настъпила – крайният срок за плащане на процесната сума е до края на м. октомври 2008 г. Ето защо, настоящият състав приема, че са осъществени изискуемите по чл. 418, ал. 1 и 2 ГПК предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за това вземане. Предвид изричното искане на заявителя, върху дължимата сума следва да бъде начислена също законна лихва за забава по реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от датата на подаване на заявлението 05.12.1008 г. до окончателното й изплащане, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на сумата 4 000 лв. – платена държавна такса и 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 04.12.2008 г. По изложените съображения въззивното определение е неправилно и подлежи на отмяна.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 417, т. 6 и чл. 418, ал. 1 ГПК   О П Р Е Д Е Л И :     ОТМЕНЯ определение № 4* от 29.04.2009 г. по ч. гр. д. № 1880/2009 г. на Софийски градски съд, ІV “Д” отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 64 състав разпореждане от 20.01.2009 г. по гр. д. № 41786/2008 г. за отхвърляне на подаденото от “С” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. С. заявление вх. № 6* от 05.12.2008 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА О. Ц. , код по БУЛСТАТ 000057097Ю, гр. Ц., ул. “. № 36, да заплати на “С” ЕООД /в несъстоятелност/, гр. С., ул. “. № 2, сумата 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ без ДДС, представляваща част от продажната цена по договор от 29.05.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2008 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 4 000 лв. – платена държавна такса и 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение.   ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕ ЛИСТ за посоченото вземане.   ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 64 състав за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.   Определението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: