Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 03 април 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Аврора Караджова и в присъствието на прокурора :Мадлена Велинова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №277 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№1596/2012 г. на Районен съд гр. Пазарджик и внохд.№573/2012 г. на Окръжен съд гр. Пазарджик,образувано по искане на осъдения Х. П. П.. В съдебно заседание искането с доводи за явна несправедливост на наказанието се поддържа от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането допустимо,но по същество неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 11.10.2012 г., постановена по нохд № 1596/2012 г. по описа на Районен съд-гр.Пазарджик, подсъдимият тогава Х. П. П. е признат за виновен в това, че на 09.07.2012 г. в [населено място] дол, отнел чужди движими вещи на стойност 940.00 лева, от владението на свидетеля Е., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата използвал техническо средство, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 НК във вр. с чл.194, ал.1 НК и при условията на чл.58а от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. С решение от 14.12.2012 г., постановено по внохд № 573/2012 г. на Окръжен съд-гр.Пазарджик присъдата е изменена в частта за определения първоначален режим на изтърпяване на наказанието, който е определен на общ, а затворническото общежитие - от открит тип. В останалата част й присъдата е потвърдена. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ОСЪДЕНИЯ П.: Единственото оплакване е за явна несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира на отказа на инстанционните съдилища за приложението на чл.66, а.1 НК. Твърди се от защитата, че при определяне размера на наказанието съдът правилно е съобразил всички смекчаващи вината обстоятелства, но не са съобразили, че „без неговото изключително съдействие на досъдебното производство /образувано първоначално по отношение на друго лице/, съдът не би стигнал до обективната истина от една страна, и от друга е подценил това”. Не било взето предвид и обстоятелството, че осъденият доброволно се е явил пред органите на досъдебното производство и е направил пълни самопризнания, без да има каквито и да е обвинения срещу него. Искането е неоснователно и не отговарят на истината твърдяните обстоятелства за „принос за разкриване на обективната истина от осъдения на досъдебното производство”. Напротив, той-осъдения- е разпитан в качеството си на свидетел на 09.07.2012 г. и е дал сведения в този си разпит, че престъплението е извършено от лицето М., което по-късно е било задържано и срещу което е повдигнато обвинение за кражба. Двадесет дни след това при повторен разпит в качеството си на свидетел П. е признал вината си. При определяне вида и размера на наказанието/ съдебното производство по делото е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК/, инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение за определяне на вида и размера на наказанието. Посочените по-горе обстоятелства, които според защитата не са взети предвид ,не намират опора в данните по делото и правилно не се съобразявани. Вярно е, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 НК, но само в частта им относно липсата на предишни осъждания, които да изключват приложението на закона. Предвид предишните осъждания на подсъдимия тогава – П., очевидно проявената на четири пъти снизходителност – наказанията и по четирите предишни осъждания са определени при условията на чл.55, ал.1, т.2 б.Б НК, очевидно не са довели до възпиране и превъзпитание на подсъдимия. Очевидно целите на наказанието няма как да бъдат постигнати с отлагане изтърпяването му. По изложените съображения, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни, определеното с тях наказание справедливо, а искането за възобновяване на осъдения П. изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426, НПК във вр. с чл.354 ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. П. П. за възобновяване на нохд № 1596/2012 г. на Районен съд-гр.Пазарджик и внохд № 573/2012 г. на Окръжен съд-гр.Пазарджик. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: