1 Р Е Ш Е Н И Е № 9 В ИМЕТО НА НАРОДА София, 19.02.2020 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т.д. № 1769 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Подадено е искане на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК Образувано е по молба на „Ем 99“ ООД, гр. Хасково, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 103 от 25.10.2018 г. по т.д. 134/16 г. на Окръжен съдХасково по т.д. № 20/2019 г., потвърдено с решение № 75 от 05.03.2019 г. по т.д. 20/2019 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което „Ем 99“ ООД е било осъдено да заплати на Н. Н. А. сумата от 13 409 лв., представляваща направени допълнителни парични вноски за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Дружеството-молител излага подробни съображения, че предметът на делото е следвало да се квалифицира по чл.59 и сл. от ЗЗД, а не по чл. 134, ал. 3 от ТЗ. Във връзка с това, молителят се позовава на влязло в сила решение по предявен от Н. Н. А. иск, а именно – решение № 621 от 19.10.2017 г. по гр.д. № 930/2017 г. на Районен съд – Хасково, с което съдът, правилно квалифицирайки, според молителя, претенцията на А. по чл. 59 и сл. от ЗЗД, е отхвърлил същата като неоснователна. Поради това, дружеството молител твърди, че атакуваното в настоящото производство решение на Апелативен съд – П. противоречи на горепосоченото решение на Районен съд – Хасково, тъй като апелативният състав е разгледал иск с предмет връщане на неоснователно платена сума, какъвто иск – със същия предмет и между същите страни, вече е бил разгледан по гр.д. № 930/2017 г. на Районен съд – Хасково. Претендира разноски. Ответникът – Н. Н. А., оспорва основателността на молбата. Отрича да са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като е налице произнасяне със съдебни решения по два различни по правно основание /чл.59 от ЗЗД и чл. 134, ал. 3 от ТЗ/ искове, с различно искане и между различни страни. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Mолбата за отмяна е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на отмяна съдебен акт и в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК, с оглед депозирането й на 03.06.2019 г., при влязло в сила решение на Апелативен съд – П. по т.д. № 20/2019 г. на 05.03.2019 г. Като процесуално допустима, молбата за отмяна следва да се разгледа по същество. С влязлото в сила решение № 103 от 25.10.2018 г. по т.д. 134/16 г., Окръжен съд – Хасково, чиято отмяна по реда на извънинстанционния контрол се претендира е осъден молителят „Ем 99“ ООД, на основание чл. 134, ал. 3 от ТЗ, да заплати на Н. А. сумата от 13 409 лв. – направени допълнителни парични вноски за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Съдът е приел, че съдружникът в дружеството – молител М. А. /наследодател на Н. А./ през 2011 г. е внесъл в касата на дружеството свои лични средства в размер на 4 110 лв., през 2012 г. – 7 133 лв. и през 2013 г. – 2 166 лв. Тези суми били редовно осчетоводени по специално водената от дружеството сметка 107 – сметка на собственика, по която е имало открити две подсметки /партиди/ с № „107/1“ на името на другия съдружник и настоящ управител Е. Чауш и с № „107/2“ на името на съдружника М. А.. Въззивният съд е приел, че внасянето на горепосочените суми представлява осъществен по съгласие на съдружниците начин /метод/ за вътрешно финансиране на дружеството, чрез направени от тях допълнителни парични вноски. В противопоставеното, влязло в сила решение № 621 от 19.10.2017 г. по т.д. 930/17 г. на Районен съд – Хасково са отхвърлени като неоснователни предявените от Н. Н. А., Н. М. А. и М. М. Ф. против дружеството – молител „Ем 99“ ООД искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 13 409 лв., представляваща направени от наследодателя им М. Ф. и невърнати парични средства като допълнителни парични вноски в „Ем-99“ ООД и 4750 лв., представляваща начислен и неизплатен дивидент, които да бъдат изплатени на всеки от ищците по равно, с които суми „ЕМ 99“ ООД се е обогатил за сметка на Н. Н. А., Н. М. А. и М. М. Ф., всички като наследници на М. Ф. М.. Молителят твърди, че е налице основание за отмяна, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК – наличие на две влезли в сила съдебни решения, разгледани на едно и също основание и за същото искане, които си противоречат. Законодателят в посочената норма е предвидил наличие на две влезли в сила решения, което изисква наличие на сила на пресъдено нещо, формирана между идентични страни и по отношение на едно и също правно основание. При неспазване забраната на чл. 299, ал. 1 от ГПК, законодателят е предвидил, че може да се отмени решение, което е постановено на същото основание и по отношение на същото искане. Съпоставката между решенията се прави с оглед формираната сила на пресъдено нещо, така както е посочена в диспозитива на съдебните решения. В случая липсват доказателства относно формиране на сила на пресъдено нещо между едни и същи страни на едно и също основание, при едно и също искане и между едни и същи страни. Страните по двете дела не са напълно идентични. По гр.д. № 930/2017 г. на Районен съд – Хасково ищци са били всички наследници на М. А. /съдружник в „Ем 99“ ООД/ - Н. Н. А., Н. М. А. и М. М. Ф., а ответник „Ем 99“ ООД, а по т.д. 134 /16 г. на Окръжен съд – Хасково, потвърдено с решение № 20/2019 г. на Апелативен съд – П. само съпругата на наследодателя - Н. А. – в качеството й на съдружник в „Ем 99“ ООД и като ответник отново „Ем 99“ ООД. Следователно липсва пълно субективно съвпадение между двете решения. Налице е съвпадане само между насрещните страни ищец Н. А. и ответник „ЕМ 99“ ООД. На второ място – липсва и обективно тъждество между делата. С решението, постановено от Районен съд – Хасково, е разрешен спор относно неоснователно разместване на блага, задържане на внесени от наследодателя на страните суми и присъждане на тези суми поради липса на основание за внасянето и задържането на сумите, на основание чл. 59 от ЗЗД. По отношение на решението по т.д. 134/16 г. на Окръжен съд – [населено място] е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на разрешения спор между Н. Н. А., която в качеството й на наследник на М. Ф. А. и като приета за съдружник след смъртта на съпруга си в „ЕМ 99“ ООД, относно връщане на допълнителни парични вноски, на основание чл. 134 от ТЗ и заплащане на дивиденти, на основание чл. 133 от ТЗ като в частта за връщане на сумите, внесени на основание допълнителни парични вноски е присъдена сумата от 13 409 лв, а по отношение на иска за заплащане на дивидент е отхвърлен като погасен по давност. В този смисъл дори и при преценка наличието на сила на пресъдено нещо между насрещните страни Н. Н. А. и „Ем 99“ ООД не може да се приеме, че е налице формиране на решение на едно и също основание и по отношение на едно и също искане. Действително, съгласно задължителните указания в т. 5 на ТР № 7/ 31.07.2017 г. по тълк.д. 7 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезли в сила съдебни решения, като основание за отмяна по чл.303 ал.1, т.4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение предмета и страните по двете дела, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Както е обосновано в тълкувателното решение, основанието по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция – имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. В случая не е налице такава връзка на преюдициалност между двете производства, която да дава основание да се приеме, че наличието на произнасяне по единия от въпросите, обуславя противоречивото му разрешаване в другото производство. Предвид посочения предметен обхват при формиране сила на пресъдено нещо относно предявените основания, при сравнение на двете решения по отношение на съвпадащите насрещни страни, между които са разрешени споровете, Н. Н. А. и „ЕМ 99“ ООД, настоящият съдебен състав не установи наличието на противоречиво разрешаване на едно и също основание на исковете. Независимо, че е налице един и същи размер на сумите, основанията на предявените и разгледани искове са различни и това не обуславя обективен идентитет на делата. Преценката за наличие на влязло в сила решение се формира не на основание твърденията на страните и съответно оспорванията, а върху формираната с диспозитива на решението сила на пресъдено нещо. В този смисъл изложените обстоятелства в разглежданата молба относно това на какво основание за разгледани исковете, а как са предявени, не могат да се обсъждат. Предмет на производството по чл. 303, ал.1 т. 4 то ГПК е само наличието на обективно формирана с влезлите в сила съдебни решения сила на пресъдено нещо. По всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че няма противоречие между двете съдебни решения и не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1 т. 4 от ГПК. При посочения изход на делото, дружеството – молител следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 800 лв, удостоверено в представения по настоящето дело договор за правна защита и съдействие. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл. 303, ал.1, т. 4 от ГПК на „Ем 99“ ООД, ЕИК[ЕИК], гр. Хасково,[жк], [жилищен адрес] за отмяна на решение № 103 от 25.10.2018 г. по т.д. 134/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково като противоречащо на решение № 621 от 19.10.2017 г. по т.д. 930/17 г. на Районен съд – Хасково. ОСЪЖДА „Ем-99“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място],[жк], гр. Хасково да заплати на Н. Н. А., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: