Р Е Ш Е Н И Е   № 169   София, 03 април 2009 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на ...двадесет и седми март......  две хиляди и девета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :РУМЕН НЕНКОВ                                                             ЧЛЕНОВЕ :ГРОЗДАН ИЛИЕВ                                                                                        ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря…НАДЯ ЦЕКОВА……и в присъствието на прокурора …СТЕФКА БУМБАЛОВА..............….изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 88 по описа за 2009  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Х. Х. Р. и на гражданската ищца Г. Й. А. срещу решение № 190/ 05.12.2008 г. по внохд № 323/08 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 27/ 12.06.2008 г. на Шуменския окръжен съд. С жалбата си подсъдимият развива оплаквания, относими към касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и 2 НПК. Претендира нарушения в оценъчната дейност на съда, довели до неправилното му осъждане за деяние, разкриващо характеристиките на случайното деяние по смисъла на чл.15 НК. Алтернативно прави искания да бъде оправдан, делото да се върне за ново разглеждане или да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а НК. Във връзка с гражданско-осъдителната част на решението излага доводи, че искът е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен изцяло или значително да се намали по размер. С жалбата на гражданската ищца се развиват съображения за явна несправедливост на присъденото обезщетение, тъй като съдът неправилно е приел, че увеличената част от исковата й претенция е погасена по давност. Моли гражданският иск да бъде уважен в пълния му предявен размер. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че двете жалби са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК установи следното: С атакуваният съдебен акт е потвърдена присъдата на Шуменския окръжен съд, с която подсъдимият Р е признат за виновен в това, че на 11.08.1999 г. при управление на л.а. ВАЗ 2107, в нарушение на правилата за движение по чл.193 пр.1 и чл.194 от ППЗДП, по непредпазливост причинил смъртта на Ю. И. А. , като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата и на основание чл.343а ал.1 б. Б вр. чл. 343 ал.1 б. В от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от девет месеца, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл.343г НК го лишил от право да управлява МПС за срок от една година. Осъдил го да заплати на Г. А. обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 10 хиляди лева.   По жалбата на подсъдимия относно наказателно-осъдителната част на решението. Претендираните с нея нарушения на процесуалните правила, свързани с начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение при установяване на фактическия състав на деянието, са били предмет на обсъждане от въззивния съд. В мотивите към акта си, съдът е изложил убедителни аргументи защо счита възраженията за неоснователни и въз основа на кои доказателствени източници прави заключение за безспорна установеност на фактите, каквито са възприети от първата инстанция. В тази връзка, Варненският апелативен съд е направил собствен анализ и оценка на доказателствената съвкупност, посочил е кои гласни доказателствени средства намира за достоверни, кореспондиращи помежду си, подкрепени от писмените доказателствени средства и заключението на автотехническата експертиза и защо не кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на св. С. Не е необходимо отново да се отговаря на възражения, които са получили изчерпателен отговор в решението, както изисква разпоредбата на чл.339 ал.2 НПК. Настоящият касационен състав намира, че фактическите изводи, касаещи съставомерните факти- авторството на престъплението, разположението на каруцата върху пътното платно, поведението на двете деца и жените, както и по механизма на произшествието са формирани след обективна, всестранна и пълна проверка на събраните доказателства. Въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при установяване на фактите, поради което липсва основание за отмяна на съдебния акт. При установените факти, които не подлежат на преоценка от касационната инстанция, съдът законосъобразно е приел, че деянието е съставомерно и очертава обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343а ал. 1 б. Б вр. чл. 343 ал.1 б. В от НК. Подсъдимият не се е съобразил с присъствието на деца в непосредствена близост до пътното платно, едно от които обективно е имал възможност да възприеме като опасност за движението и не е изпълнил задължението си да намира скоростта, а по необходимост и да спре, както изисква разпоредбата на чл.194 ППЗДП. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което липсват основания за извод, че извършеното е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Основателно е възражението на подсъдимия за наличие на основанието по чл.78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно наказание. Съгласно принципната норма на чл.2 ал.2 НК, ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се законът, който е най-благоприятен за дееца. В случая, деянието е осъществено на 11.08.1999 г. и към момента присъдата все още не е влязла в сила. В този период законодателят е направил няколко изменения на чл.78а НК, като най-благоприятна за подсъдимия Р е редакцията му, действала от 29.04.2006 г. /пар.5 от ПЗР на НПК, ДВ бр. 86/2005 г./ до 13.10.2006 г. / ЗИДНК, ДВ бр. 75/2006 г./, съгласно която пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност, когато за непредпазливите престъпления е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и имуществените вреди са възстановени. Този закон е най-благоприятен в случая, защото по отношение на подсъдимия са налице всички основания за приложението му- престъплението, за което е осъден е непредпазливо, наказуемо е с лишаване от свобода до четири години, той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този раздел, а имуществени вреди не са настъпили. Материално правните предпоставки на чл.78а НК са били налице при постановяване на присъдата, поради което първоинстанционният съд е следвало да освободи подсъдимия от наказателна отговорност. Като не е сторил това Шуменският окръжен съд е нарушил материалния закон. Нарушението не е отстранено и от Варненския апелативен съд. Затова настоящата инстанция намира, че следва да приложи по-благоприятния закон, като освободи подсъдимия от наказателна отговорност и върне делото на въззивния съд за определяне размера на глобата. Варненският апелативен съд следва да извърши и преценката по чл.78а ал.4 НК- дали да наложи и наказание лишаване от права.   По жалбата на гражданската ищца и оплакванията на подсъдимия, касаещи гражданско-осъдителната част на решението. Неоснователно е оплакването на подсъдимия, че гражданският иск е погасен по давност и на това основание следва да бъде отхвърлен. Видно от материалите по делото, пострадалата от деянието е предявила граждански иск още на досъдебното производство, който е приет с изрично постановление на следователя от 17.08.2000 г. Въпросите за това кога възниква вземането за вреди от непозволено увреждане, кога се погасява по давност и какви са основанията за спиране или прекъсване на давността са уредени в разпоредбите на ЗЗД. Законодателната уредба безспорно сочи, че вземането възниква от деня на откриване на дееца и от този момент започва да тече погасителната давност за предявяване на иск. Съгласно разпоредбата на чл.115 б.”ж” от ЗЗД, давността не тече по време на съдебния процес относно вземането. Наказателният процес относно престъплението, когато то представлява деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, поначало не е съдебен процес относно вземането за вреди, защото има други задачи- разкриване на престъплението, разобличаване на виновния и правилното прилагане на закона. Затова наличието на наказателно производство не е основание за спиране на погасителната давност за вземанията за вреди от деликта, освен ако пострадалият не е предявил граждански иск. Когато гражданският иск е предявен в рамките на наказателното производство и пострадалият е конституиран като страна е налице съдебен процес относно вземането, който прекъсва давността. В този смисъл е ТР № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Поради това настоящият касационен състав намира, че гражданският иск на пострадалата не е погасен по давност, тъй като давностния срок е спрял да тече от момента на предявяване на исковата й претенция на досъдебното производство на 26.04.2000 г. Върховният касационен съд намира за неоснователна и жалбата на гражданската ищца. Приема за неправилно становището на предходните инстанции, че исковата претенция в частта й от 10 хиляди до 80 хиляди лева е погасена по давност, защото увеличението на иска било направено осем години след деянието. Институтът на давността има отношение към процесуалното право на кредитора да иска защита от съда за нарушеното му материално право. Правото на иск е ограничено във времето и се преклудира с изтичане на давностния срок, но материалното право никога не се погасява по давност. След като давността спира да тече с упражняването на правото на иск, а увеличението на иска се прави в рамките на висящия съдебен процес, то давността не тече и за тази част от исковата претенция. В същото време обаче, този съд счита, че присъденото обезщетение е справедливо по размер. То е съобразено с претърпените от гражданската ищца болки и страдания, с обстоятелството, че деянието е извършено от подсъдимия по непредпазливост, както и с проявената от нея небрежност към безопасността на детето, загинало при пътно-транспортното произшествие. Решението в гражданско-осъдителната му част следва да бъде оставено в сила. При тези съображения и на основание чл.354 ал.1 т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА решение № 190/ 05.12.2008 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 323/08 г. в наказателно-осъдителната му част, като на основание чл.78а НК ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ подсъдимия Х. Х. Р. за извършеното от него престъпление по чл.343а ал.1 б. Б във вр. чл.343 ал.1 б. В от НК. Отменява решението в частта, с която на осн. чл.343г НК е наложено наказание лишаване от правоуправление за срок от една година. Оставя в сила решението в гражданско-осъдителната му част. ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за налагане на административно наказание на подсъдимия Х. Х. Р..       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: