2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 69 гр. София, 12 май 2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на осми май през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Eлена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Захарова като разгледа докладваното от съдия Ж. Начева касационно частно дело № 713 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод разпореждане № 265 от 9.04.2014 г. на съдия-докладчик по н. о. х. д. № 141/2014 г. на Районен съд – гр.Самоков, изпратено за определяне на друг съд, който да разгледа делото. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане № 265 от 9.04.2014 г. съдия-докладчик по н. о. х. д. № 141/2014 г. по описа на Районен съд – гр.Самоков е прекратил съдебното производство. Изпратил е делото на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането е направил с мотиви, че само трима от свидетелите живеят в [населено място], докато много свидетели имат местоживеене в района на друг съд, а именно – Бургаския районен съд. Отчел е също по-голямата териториална близост и по-добрите транспортни връзки между [населено място] и местоживеенето на подсъдимия на територията на Я. област, както и между [населено място] и градовете Н. и С., където съответно е посочено местоживеенето на двама свидетели. Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в Наказателно-процесуалния кодекс като изключение от общите правила за местната подсъдност и условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдията-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В приложението към обвинителния акт е отразено, че подсъдим по делото е само К. Н. С. с местоживеене на територията на Я. област, а от свидетелите - трима с местоживеене в [населено място], двама свидетели в [населено място], на един свидетел в [населено място], област Бургас, на един в [населено място] и на един в [населено място]. Съобразно изложените данни няма основание да се приеме, че броят на свидетелите, които живеят на територията на [населено място] е толкова голям, че да оправдава отклонението от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването им пред съда и нормалното протичане като цяло на наказателното производство. Ето защо искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдия-докладчик от Районен съд - гр.Самоковза определяне на друг, еднакъв по степен съд за разглеждане на н. о. х. д. № 141/2014 г. ВРЪЩА делото на Районен съд – тр.Самоков за разглеждане. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: