Р Е Ш Е Н И Е № 141 София, 06 април 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..двадесет и седми март. две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря…..НАДЯ ЦЕКОВА......…и на прокурора.....ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ......изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 249 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия М. К. А. срещу решение № 37 от 14.01.2015 г. по внохд № 361/13 г. на Апелативния специализиран наказателен съд с оплаквания за допуснати процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона. По същество се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С присъда № 27/ 17.10.2013 г. по нохд № 991/2013 г. Специализираният наказателен съд признал подсъдимия М. А. за виновен в това, че на 03.07-04.07.2012 г., като длъжностно лице- служител в организация, извършваща охранителна дейност, възползвало се от служебното си положение и чрез използване на техническо средство отнел от владението на Х. Ж. пари- 12126.15 лв. без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.4, т.6 и т.9, вр. чл. 142 ал.2 т.6, вр. чл.194 ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от две години. Изтърпяването на наказанието отложил по реда на чл.66 от НК за срок от четири години. С атакуваното решение Апелативният специализиран наказателен съд изменил частично присъдата, като оправдал подсъдимия по квалификацията по т.6 на чл.195 ал.1 от НК и я потвърдил в останалата й част. Доводите в жалбата касаят начина на формиране на вътрешното съдийско убеждение. Касаторът твърди, че съдът не е извърши обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, анализирал ги е превратно и погрешно и фактическите му изводи се основават на предположения. Оспорва процесуалната годност на т.нар. „разпечатки от системата за достъп”, които не носели белези за достоверност, нямало яснота кой и в какво качество ги е „свалил” на хартиен носител и дали не ги е манипулирал. Оплакванията са неоснователни. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения и е направил повторен анализ на доказателствата, събрани от първата инстанция и при проведеното въззивно съдебно следствие. Показанията на свидетелите Ж., Б. П., Ц. и М. са ценени добросъвестно, без извращаване на действителното им съдържание. Фактическите данни, съдържащи се в тези гласни доказателствени средства, съпоставени със заключението на техническата експертиза са дали основание на въззивния съд да направи категоричния извод относно авторството на престъплението в лицето на касатора. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил по несъмнен начин, че в инкриминираната нощ именно подсъдимият е бил дежурен и е осъществявал функциите на охранител на сградата. Предприетите от него действия по изключване на охранителните камери безспорно са установени от съдържанието на записите на тези камери, а многократните му прониквания в офиса на фирма [фирма] посредством ползваната от него магнитна карта са документирани от компютърната система за достъп. От показанията на свидетелите Б. П. и Ц. съдът е установил, че П. е лицето, което е снело данните от системата за достъп с магнитните карти, а заедно с колегата си- и диска с информацията от видеонаблюдението. Тези свидетели са служители на охранителната фирма и нямат никакъв интерес да злепоставят подсъдимия, поради което съдът законосъобразно е ценил като годно доказателствено средство протоколите за доброволно предаване, с които те са предали на органите на досъдебното производство разпечатките от магнитната карта за достъп на охраната и дисковете с видеозаписи от камерите. Съдържанието на видеозаписите е изследвано по експертен път и не са констатирани манипулации. Поради това настоящата инстанция прие, че фактите по делото са установени при спазване на процесуалните изисквания по чл.13 и чл.14 от НПК, а извода за авторството на престъплението не почива на предположения. Не са налице основания за отмяна на решението поради допуснати процесуални нарушения. Оплакването за допуснато нарушение на закона не е подкрепено с доводи, различни от вече обсъдените. Приетите факти, които не подлежат на преоценка, законосъобразно са квалифицирани като престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.9 от НК. Касационната инстанция споделя изложените съображения по правото и не намира за нужно да ги преповтаря. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/ 14.01.2015 г. на Апелативния специализиран наказателен съд, постановено по внохд № 361/2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: