О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.282 гр. София, 09.05.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1784 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Пътинвест-инженеринг“ АД срещу решение №260069 от 22.03.2021 г. по в.т.д.№365/2020 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение /постановено след отмяна с решение №43 от 16.07.2020 г. по т.д.№1524/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение на въззивно решение №57 от 15.02.2019 г. по в.т.д.№661/2018 г. на АС Пловдив и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд/ е потвърдено решение №428 от 23.07.2018 г. по т.д.№597/2017 г. на ОС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Пътинвест-инженеринг“ АД срещу Община Родопи искове за сума в общ размер от 39 884.24 лв., възнаграждения по договор за строителен надзор №142 от 13.10.2008 г. и по договор за строителен надзор №67 от 09.10.2009 г. и за заплащане на сума в размер на 12 163.95 лв., мораторна лихва върху главниците за три години назад, считано от 27.09.2014 г. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който е поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Когато главният счетоводител на община действа съгласно предоставените му по длъжностна характеристика права и с писмен акт потвърди наличието на счетоводно задължение на общината към трето лице /представляващо безспорно задължение, фигуриращо в счетоводството на общината като дължимо към конкретен контрагент/, то този писмен акт, на който е придаден официален характер и е положен печат на кмета на общината, макар и неподписан от него, представлява ли признание на задължението от страна на общината. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация Община Родопи заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени главни искове по чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.286 от ТЗ за сума в общ размер на 39 884.24 лв., неплатено възнаграждение по договори за строителен надзор №142 от 13.10.2008 г. и №67 от 09.10.2009 г., както и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД за сумата 12 163.95 лв., обезщетение за забавено плащане на претендираната главница, дължима за периода от 27.09.2014 г. до 27.09.2017 г. Посочил е, че спорният въпрос по делото е дали потвърдителните писма, подписани от главния счетоводител на Общината, представляват признаване на вземането от длъжника по смисъла на чл.116, б.„а“ от ЗЗД. Съобразил е дадените в решение №43 от 16.07.2020 г. по т.д.№1524/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /с което е било отменено постановеното при първото въззивно разглеждане на спора решение №57 от 15.02.2019 г. по в.т.д.№661/2018 г. на АС Пловдив/ задължителни указания, за изследване на въпроса, налице ли е упълномощаване от кмета в полза на главния счетоводител, включително по длъжностна характеристика, да признава съществуващи задължения и за разясняване на възможността да се представят доказателства в тази насока, с оглед дадените в отменителното решение разяснения, според които главният счетоводител на община, в качеството й на длъжник по търговска сделка, не може от нейно име да признава съществуващи задължения и това изявление да има последиците по чл.116, б.„а“ от ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок, освен ако, не е изрично упълномощен с това право от кмета на общината по силата на упълномощителна едностранна сделка или това право е предвидено в длъжностната му характеристика по смисъла на чл.21, ал.2 от Закон за държавния служител. Анализирайки подробно доказателствата, събрани при новото разглеждане на делото, е установил, че по отношение на конкретния главен счетоводител С. А. не са издавани заповеди за упълномощаване и да представлява общината пред трети лица във връзка с правомощията на кмета на общината, с изключение периода 19.10.2015 г. – 10.11.2015 г., през който същата е била назначена за временно изпълняващ длъжността „кмет“ до полагане на клетва от новоизбрания кмет /и през който период не е подписвала процесните потвърждения на вземания/, както и че са издадени две заповеди на основание чл.13, ал.3, т.3 от Закон за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/, с които е упълномощена да полага втори подпис при поемане на задължения и извършване разходи в общината. Изложил е съображения, че в случая става въпрос за длъжник - община и с оглед изискванията на чл.38, ал.1 и чл.44, ал.1, т.15 от специалния закон ЗМСМА, компетентното лице, което е оправомощено да признава задължения на общината, е единствено кмета на съответната община, респективно лице в общинската структура, което има изрично пълномощно от кмета в рамките на делегираните му правомощия да потвърждава задълженията на общината, възникнали за нея по повод сключени граждански или търговски сделки, както е в случая. Изразил е становище, че главният счетоводител на общината не може да признава от нейно име съществуващи задължения и това изявление да има последиците по чл.116, б.„а“ от ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок, освен ако изрично не е упълномощен с това право от кмета на общината по силата на едностранна упълномощителна сделка или това право е предвидено в длъжностната му характеристика по смисъла на чл.21, ал.2 от Закон за държавния служител. Посочил е, че по делото не е представено изрично пълномощно, подписано от кмета на общината, с което да се упълномощава главния счетоводител да признава съществуващи задължения на общината, а по длъжностна характеристика главният счетоводител няма правото да признава задължения на общината. По отношение на двете заповеди от 30.12.2013 г. и от 10.11.2015 г. / издадени на основание чл.13, ал.1, т.3 от ЗФУКПС/ е установил, че съгласно визираната разпоредба, действаща към момента на издаване на заповедите /ред.ДВ, бр.42 от 2009 г./, ръководителите въвеждат контролни дейности, включващи писмени политики и процедури, създадени да дават разумна увереност, че рисковете са ограничени в допустимите граници, определени в процеса на управление на риска. Ръководителите създават и прилагат контролни дейности, които включват най-малко: система за двоен подпис, която не разрешава поемането на финансово задължение или извършване на плащане без подписите на ръководителя и лицето, отговорно за счетоводните записвания. Счел е, че при тази уредба, системата за двоен подпис съставлява контролна дейност, минимизираща риска при извършване на финансови операции – при поемане на финансово задължение или при извършване на плащане, чрез полагане на два подписа на ръководителя и на главния счетоводител, като този втори подпис има контролна функция и не предоставя самостоятелни права на главния счетоводител да задължава общината, а при системата за двоен подпис, за да породят действие на признание на задължения, процесните потвърждения е следвало да съдържат и първи подпис – на кмета на общината, а такъв не се съдържа в процесните потвърждения. В този смисъл е достигнал до извод, че главният счетоводител не е имал правомощия да отправя волеизявления за признание на иска и процесните потвърждения не съставляват признание на иска по смисъла на чл.116,б.“а“ от ЗЗД, респективно течението на давността не е прекъснато, а в случая не намира приложение презумпцията по чл.301 от ТЗ /ответната община не притежава търговско качество/. Ето защо и съобразявайки датата на изискуемост на процесните вземания е счел, че давността е изтекла преди предявяване на исковата молба. Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На първо място с формулирания в изложението въпрос се предпоставя становище, израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от въззивния съд теза, че по длъжностна характеристика, главният счетоводител има право да признава задължения на общината – както бе посочено съществуването на това право в длъжностната характеристика е изрично отречено в решението. В този смисъл въпросът не може да се счете за обусловил правната воля на съда и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК по него касационно обжалване не следва да бъде допуснато. От друга страна отговор на въпроса може ли главният счетоводител на община, в качеството й на длъжник по търговска сделка, от нейно име да признава съществуващи задължения и това изявление има ли последиците по чл.116, б.„а“ от ЗЗД – прекъсване течението на давностния срок, е даден, както бе посочено, в отменителното решение №43 от 16.07.2020 г. по т.д.№1524/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, което изключва наличието на бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и с което въззивният съд се е съобразил изцяло. Всъщност с поставения въпрос се оспорва правилността на изводите на съда, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. В този смисъл следва да се посочи, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 2508 лв. с ДДС. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №260069 от 22.03.2021 г. по в.т.д.№365/2020 г. на АС Пловдив. ОСЪЖДА „Пътинвест-инженеринг“ АД[ЕИК] да заплати на Община Родопи сумата от 2508 лв., разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.