О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 289 гр.София, 18.04.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4446/ 2021 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Фьоникс фарма” ЕООД, гр.София, с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 264987 от 23.07.2021 г. по гр.д.№ 3483/ 2021 г., с което е потвърдено /в обжалваните пред въззивния съд части/ решение на Софийски районен съд от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 38027/ 2020 г. и по този начин по предявените от А. Н. Г. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 94/ 26.06.2020 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „медицински представител”, ответното дружество, е осъдено да й заплати 10 944,60 лв обезщетение за оставане без работа за период 08.07.2020 г. – 09.12.2020 г. със законната лихва от 20.08.2019 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото. Жалбоподателят поставя в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени, обобщени и синтезирани в следния смисъл: допустимо ли е без да бъде установена със сила на пресъдено нещо недействителността на клауза от трудов договор, въз основа на тази недействителност, установена само в мотивите на съдебното решение, да се признае прекратяването на договора за незаконно; как се предявява претенция за установяване на недействителност и достатъчно ли е твърдение за наличие на такава в исковата молба; при констатирана недействителност какво е значението за уважаване на иска за плащане на обезщетение за оставане без работа на обстоятелството добросъвестен ли е бил работникът и длъжен ли е съдът да разгледа наличието на предпоставките за прилагане на фикцията по чл.75 КТ. Касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил тези въпроси по начин, който прави актът му очевидно неправилен; че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС; а въпросът за последиците от обявяване на частична недействителност само в мотивите на решението твърди, че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна А. Г. оспорва жалбата като поддържа, че няма основания за допускане на касационното обжалване. Счита, че поставените правни въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, както и че касаторът недопустимо поддържа по отношение на тях едновременното наличие на допълнителното основание по т.1 и това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Излага и съображения за правилност на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение въз основа на трудов договор от 19.10.2006 г., по което ищцата е заемала при ответника първоначално длъжността „манипулант“, а впоследствие въз основа на допълнително споразумение от 02.05.2007 г. - длъжността „дилър“. С допълнително споразумение от 04.10.2018 г. ищцата била преназначена на длъжността „медицински представител“ със срок на изпитване 6 месеца, по заместване на Ц. С. П.. От 02.04.2019 г. трудовото й възнаграждение било увеличено на 2 146 лв. На 25.06.2020 г. Ц. П. заявила писмено пред работодателя, че считано от 01.07.2020 г. преустановява ползването на разрешения й отпуск по майчинство и на същата дата се върнала на работа. На 29.06.2020 г. на ищцата било връчено уведомително писмо за прекратяване на трудовото й правоотношение от 01.07.2020 г. поради завръщане на работа на замествания служител. На същата дата била издадена заповед № 94, с която работодателят прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.325 ал.1 т.5 КТ. След прекратяване на трудовия договор с ответника на 01.07.2020 г. ищцата не е работила по друго трудово правоотношение. При тези фактически установявания от правна страна съдът приел, че извършеното уволнение е незаконно. Посочил, че съгласно императивната разпоредба на чл.67 ал.3 КТ трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено, предхождащо по време сключването на споразумението и направено отделно, а не да се извлича от подписаното между работника и служителя споразумение. Това важало и в случаите, когато завареното трудово правоотношение между страните е по безсрочен трудов договор, а работникът или служителят бъде преназначен на нова длъжност със съществено различаваща се трудова функция със срочен договор. До сключване на допълнителното споразумение от 04.10.2008 г. ищцата била в безсрочно трудово правоотношение с ответника, не била подала изрична писмена молба, с която да заяви желание за трансформиране на трудовия договор в срочен, затова клаузата относно срока противоречала на императивна материалноправна разпоредба /чл.67 ал.3 КТ/. Предвид недействителността на клаузата допълнителното споразумение следвало да се счита за безсрочно, а уволнението поради изтичане на срока - за незаконно. Съдът отхвърлил доводите на ответника, че исковата молба била нередовна и в нея нямало заявено искане за установяване на недействителност като посочил, че в исковата молба са изложени твърдения за недействителност, обосновани именно с преобразуването с допълнителното споразумение на трудовото правоотношение от безсрочно в срочно при липса на нейно изрично съгласие съгласно чл.67 ал.3 КТ. Посочил също, че ответникът е могъл да релевира възражение за недобросъвестност на ищцата, но не е направил такова и е недопустимо да го заяви за първи път с въззивната жалба, а и добросъвестността се предполагала. Недействителността на трудов договор или на отделна негова клауза можело да се предяви с отделен иск, но и с възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от него трудов спор за незаконно уволнение, за трудово възнаграждение или обезщетение. Съдът отхвърлил и доводите на ответника, че предвид действието на недействителността занапред, трудовото правоотношение било законосъобразно прекратено. Приел, че правните последици, породени от законово установената фикция по чл.75 КТ, се отнасят до реализирането на правата и задълженията по трудовия договор. Фикцията дава възможност за упражняване на правото на уволнение, тъй като трудовото правоотношение е валидно до обявяване на недействителността, но приложението й нямало за резултат запазването на недействителната клауза и разпоредбата на чл.74 ал.6 КТ била неприложима. С оглед тези мотиви на въззивния съд, въпросът при констатирана недействителност какво е значението за уважаване на иска за плащане на обезщетение за оставане без работа на добросъвестността на работника и длъжен ли е съдът да разгледа наличието на предпоставките за прилагане на фикцията по чл.75 КТ, е необуславящ. Добросъвестността или недобросъвестността на работника е факт от обективната действителност и той би могъл да бъде обсъждан от съда само ако заинтересованата от установяването му страна го е заявила надлежно. Съдът изрично е посочил в мотивите си, че възражение за недобросъвестност на работника не е релевирано в съответните преклузивни срокове, съответно не е имал основание да обсъжда наличието или липсата на такава. Всички други мотиви в тази насока са излишни и са без значение за крайния изход от спора. Останалите питания са обуславящи, но те са разрешени в съответствие, а не в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Тази практика е цитирана и в мотивите на обжалваното решение и е относима към конкретно установеното по делото, за разлика от тази, цитирана в изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Според установената практика недействителността на трудовия договор може да се предяви с отделен иск /вкл. инцидентен установителен/, както и с довод или възражение на страните за преюдициално произнасяне по обусловен от нея трудов спор. Страните могат да се позовават на недействителността на трудовия договор и на последиците й след като съдът я е обявил /признал/ по предявен за това иск с диспозитива на решението, или се зачитат за обусловеното от недействителността право, когато е предявена в спор за него с довод или възражение на страните. Когато съдът се произнася по въпроса за недействителността на договора или на отделна негова клауза по възражение или довод на страна, тъй не може постанови нарочен диспозитив. В този случай произнасянето е в мотивите на съдебния акт, който се връчва на страните и това е достатъчно недействителността да се счита обявена по смисъла на чл.74 ал.5 КТ. Няма основание за допускане на касационния контрол и по доводите за очевидна неправилност на обжалвания акт. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд не може да проверява действително съществуващите пороци на въззивното решение, той може да направи извод за възможната му очевидна му неправилност изхождайки от самия акт, без да подлага на проверка за законосъобразност съдопроизводствените действия на съда по същество и правилността на извършения от него доказателствен анализ. В случая жалбоподателят не формулира в изложението си доводи за такива тежки пороци на обжалваното решение, които могат да бъдат изведени от съдържанието на самия акт. Той обосновава очевидната неправилност с погрешното разрешаване на формулираните от него правни въпроси. Доколкото обуславящите въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да бъде оценен като очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 264987 от 23.07.2021 г. по гр.д.№ 3483/ 2021 г. ОСЪЖДА „Фьоникс фарма” ЕООД, гр.София, ул.“Околовръстен път“ № 199 А, ЕИК 203283623, да заплати на А. Н. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Б, ап.16, 500 лв /петстотин лева/ разноски по касационното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: