2 Р Е Ш Е Н И Е № 157 С. 24.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 3 юни две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 6210/2013г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 319 от 28.02.2014г., постановено по настоящото дело № 6210/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, възз. отделение, V с-в, № 965 от 31.05.2013г. по в.гр.д. № 594/2013г. с което е изменено решението на Асеновградския районен съд, ІІІ с-в, № 556 от 21.12.2012г. по гр.д. № 1319/2012г. като е увеличено присъденото на М. З. А. и С. Р. А. обезщетение по чл. 200 КТ от 17 500 лв. на 25 000 лв. за всеки един от ищците, а за разликата до пълния предявен размер от по 50 000 лв. исковете са отхвърлени. Ответникът [фирма] [населено място] чрез пълномощника си юрисконсулт М. Г. моли въззивното решение да се отмени и да се присъдят обезщетения в приетите от първоинстанционния съд размери. С обжалваното въззивно решение са уважени предявените от М. З. А. и С. Р. А. против [фирма] искове по чл. 200 КТ в размер на по 25 000 лв. за всеки от тях. За да уважи исковете въззивният съд е приел от фактическа страна, че по надлежния ред е установена трудовата злополука, вследствие на която на 5.01.2011г е починал синът на ищците – С. С. А.. Размерите на обезщетенията е определил като е взел предвид възрастта на пострадалият - сравнително млад човек, здрав и в разцвета на силите си, и тежките страдания на неговите родители от нелепата му смърт. По тези съображения е изменил първоинстанционното решение като е увеличил присъдените на всеки от ищците обезщетения от по 17 500 лв. на по 25 000лв. за всеки тях, без да изложи мотиви относно възражението на ответника за допусната от пострадалия „груба небрежност” и извършеното от първоинстанционния съд намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ с 30%. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправните въпроси по прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ – „следва ли да се намали дължимото обезщетение поради допусната от пострадалия грубата небрежност при настъпила трудова злополука в случай, че са нарушени правилата за безопасна работа от страна на работодателя” и „как се определя размерът на съпричиняването при груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ - дали следва съдът да определи общия размер на обезщетението и да посочи било процентно било в части съпричиняването”. По първия от поставените въпроси с решение № 977/2010г. ІV г.о. ВКС е прието, че щом работодателят допуска постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, при настъпила трудова злополука не може да се прилага „грубата небрежност”. Тогава работниците и служителите действат в интерес на работата и ако пострадат, обезщетението им не следва да се намалява. По втория въпрос с приложените решение № 348/2011г. ІV г.о. ВКС, решение № 291/2012г. ІV г.о. ВКС и решение № 548/2012г. ІV г.о. ВКС, намаляването на обезщетението по чл. 200 КТ поради „груба небрежност” е извършено чрез определяне на съпричиняването в проценти или чрез дробно число. По поставените въпроси ВКС намира следното: ВКС споделя приетото в решение № 977/2010г. ІV г.о. ВКС становище, но при условие, че допуснатата от работодателя неправилна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа, е във връзка с настъпилата злополука, каквато е фактическата обстановка по делото, по което е постановено решението. Когато обаче допуснати от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда нямат отношение към причините, довели до трудовата злополука, извършените от пострадалия нарушения на тези правила не могат да бъдат елиминирани ако съставляват „груба небрежност”. По втория въпрос ВКС намира за правилна практиката в посочените по-горе решения. След като съдът определи справедливо обезщетение по правилото на чл. 52 ЗЗД, при наличие на груба небрежност обезщетението се намалява като се „приспадне” грубата небрежност, определена в дробно число или в процентно изражение. Този начин на присъждане на обезщетението е необходим както за яснота относно механизма на определянето му, така и с оглед прилагане на силата на присъдено нещо на това решение при последващи спорове между страните за други имуществени претенции, произхождащи от същия юридически факт. По основателността на касационните жалби: В. съд е изменил първоинстанционното решение като е увеличил присъдените на всеки от ищците обезщетения от по 17 500 лв. на по 25 000лв. за всеки тях, без да изложи мотиви относно възражението на ответника за допусната от пострадалия „груба небрежност” и извършеното от първоинстанционния съд намаляване на обезщетението на основание чл. 201, ал. 2 КТ с 30%. От мотивите на решението не е ясно дали съдът е приел, че пострадалият е допуснал „груба небрежност”, евентуално в какъв размер е определил съпричиняването. Липсата на мотиви по основния спорен въпрос за прилагането на чл. 201, ал. 2 КТ поради допусната от пострадалия „груба небрежност”, налага въззивното решение да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане, при което съдът следва да съобрази и дадените от ВКС отговори на поставените въпроси. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, възз. отделение, V с-в, № 965 от 31.05.2013г. по в.гр.д. № 594/2013г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: