Р Е Ш Е Н И Е № 154 Гр. София, 31 октомври 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание надвадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 654/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимата Ж. П. К.-Ж. чрез упълномощеният й защитник, адв. Н. Н. срещу въззивно решение № 40 от 16.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 11/2017 г., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, Наказателно отделение, в която са релевирани всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Защитата поддържа тезата, че от страна на подсъдимата е налице случайно деяние, поради изпадането й в състояние на краткотрайно стеснение на съзнанието, което е довело да загуба на управлението на лекия автомобил и е станало причина за настъпване на произшествието. Счита, че въззивният съд не е оценил правилно заключението на медицинската експертиза за състоянието на подсъдимата на процесната дата и е изградил погрешни изводи за субективната страна на деянието. С жалбата се оспорват и експертните изводи от авто-техническата експертиза относно управлението на автомобила от подсъдимата при настъпване на инициалния удар и на медицинската експертиза относно причината за настъпване на смъртта на пострадалия – оспорва се извършването на аутопсия и самоличността на изследваното лице. Защитата оценява като съществен процесуален порок в дейността на съдилищата препятстването на възможността му да поиска назначаване на допълнителни експертизи към описаните по-горе, което намира, че е довело до постановяване на присъдата на базата на предположения и в нарушение на закона. Наложеното наказание се оценява като явно несправедливо. В заключение се правят искания за оправдаване на подсъдимата, поради хипотезата на чл.15 от НК, алтернативно – за преквалификация на деянието като се приеме, че настъпилият съставомерен резултат е средна телесна повреда или за връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Срещу касационната жалба на подсъдимата, по реда и в срока на чл.351, ал.3 от НПК е постъпило писмено възражение от частните обвинители Т. Ц. Р. и А. Т. Д., чрез техния повереник адв. К., в което наведените в същата оплаквания се преценяват като основателни, а въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което вземат становище, че следва да се остави в сила. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимата Ж. се представлява от упълномощени защитници, адв. Н. и адв. М .М.. Защитникът, адв. Н. поддържа касационната жалба по изложените в същата касационни основания и с направените алтернативни искане за оправдаване на подсъдимата, преквалификация на деянието в по-леко или връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Намира, че в резултат на съществени процесуални нарушения, допуснати още във фазата на досъдебното производство причината за смъртта на пострадалия е останала неизяснена, което нарушение не е било преодоляно и от контролираните съдилища. Поддържа тезата, че обективно установеното по медицински път състояние на подсъдимата по време на инцидента е неправилно оценено от правна страна, като съдилищата не са направили разграничение между разпоредбите на чл.15 и чл.33 от НК и не са отчели, че касаят различни хипотези. Както и заявеното в жалбата относно неправилност на авто-техническото заключение, на базата на което са изградени изводите на съда по фактите за механизма на произшествието и вината на подсъдимата, като по този начин е нарушен и материалния закон. В заключение заявява, че основната теза, която поддържа е за липса на извършено престъпление. Упълномощеният защитник на подсъдимата, адв. М. М. поддържа наличието на всички касационни основания, визирани в жалбата и аргументите в тяхна подкрепа. Застъпва тезата, че неправилната оценка на доказателствата по делото е довела до порочно формирано вътрешно убеждение на въззивния съд по значимите за обвинението факти, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че неправилно са били оценени данните за състоянието, в което е изпаднала подсъдимата при управлението на автомобила, довело да навлизането й в насрещната пътна лента и заключението на медицинската експертиза, че в този момент тя не е могла да ръководи постъпките си и да предвиди последиците от поведението си, както и че при излизането й от същото, пострадалият колоездач вече е бил попаднал в опасната зона за спиране на автомобила. В тази връзка счита, че психичното състояние на подсъдимата по време на деянието е останало неизяснено, като за целта е било наложително назначаване на допълнителна медицинска и психиатрична експертиза. Поддържа исканията от жалбата, изложени подробно от адв. Н.. Подсъдимата Ж., пред касационната инстанция, в последната си дума изразява съжаление за случилото се, но няма вина за настъпилия смъртен изход, той като е изпаднала в ситуация, която не е могла да предотврати. Повереникът на частните обвинители, адв. К. намира жалбата на защитата за неоснователна, поради липса на касационни основания. Счита, че състоянието на подсъдимата по време на деянието е достатъчно изяснено по медицински път. В представени писмени бележи допълва тезата си с аргумента, че лекарствата, които подсъдимата е приемала съдържат предписание при употреба да не се управлява МПС и подсъдимата знаейки този факт сама се е поставила в състоянието, в което е изпаднала. Моли за присъждане на разноски за доверителите му в производството пред ВКС. Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Намира въззивното решение за правилно и постановено след прецизен анализ на всички доказателства по делото . Акцентира върху данните по делото за предходни административни нарушения от подсъдимата при управление на МПС и на обстоятелството, че като лекар е разполагала с необходимата компетентност да прецени въздействието на употребяваните от нея медикаменти върху състоянието й . Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и съображенията от постъпилото писмено възражение на частните обвинители, и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 29, постановена на 22.11.2016 г. по н.о.х.д. № 439/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр. Сливен, Наказателно отделение подсъдимата Ж. П. К.-Ж. е призната за виновна относно това, че на 17.04.2015 г. на път II-6- /населено място/ – /населено място/ в района на “Дом на слепите” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил “ марка” с рег. [рег.номер на МПС] нарушила правилата за движение по пътищата по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДП и чл.20, ал.1 от ЗДП и по непредпазливост е причинила смъртта на Т. С. Р., поради което и на осн. чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл.343г от НК подсъдимата Ж. е лишена от право да управлява МПС за срок от четири години. С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски от държавното обвинение и съответните държавни такси. С въззивно решение № 40 от 16.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 11/2017 г., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, Наказателно отделение, присъда № 29, постановена на 22.11.2016 г. по н.о.х.д. № 439/2015 г., по описа на Окръжен съд – гр. Сливен е изменена в частта относно наказанието, като лишаването от свобода е намалено на две години, изпитателният срок, за който е отложено – на три години и наказанието лишаване от право за управление на МПС е редуцирано на три години, като е потвърдена в останалата част. С решението на апелативния съд подсъдимата е осъдена да заплати направените пред него разноски. Касационната жалба на подсъдимата е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основен аргумент в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е неправилната оценка от съдилищата на доказателствата по делото относно състоянието, в което се е намирала подсъдимата по време на извършване на деянието, колапсоподобно, което състояние е причина за настъпване на произшествието, но тъй като не може да се вмени във вина на подсъдимата е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Възражението е последователно поддържано от защитниците на подсъдимата пред двете съдебни инстанции по фактите, които аргументирано и обосновано са отказали да квалифицират деянието по чл.15 от НК. Преценката е извършена след назначаване от първия съд на кардиологична и съдебно-психиатрична експертизи за подсъдимата, с цел да се установи състоянието й по време на процесната дата, предвид медикаментозното лечение, на което е била подложена по време на инцидента. Касационната проверка не установи неправилен прочит на допуснатите заключения от контролираните инстанции, както и отчете, че изводите във въззивното решение и присъда са изцяло съобразени със становищата на експертите, които не са превратно или неточно ценени, а са използвани при формиране на становището на съда съобразно действителното им съдържание. Назначаването на кардиологична експертиза е съобразено с тезата на подсъдимата и защитата за употреба от нейна страна на конкретни медикаменти за понижаване на кръвното налягане/хлофадон и ко-пренеса/ и медикамент за лечение на онкологично заболяване – X., в деня на произшествието и преди управлението на автомобила, с цел проверка на твърденията за изпадането й в състояние на “ хипотония” и краткотрайна загуба на съзнанието “колапс” . Заключението на кардиологичната експертиза изключва приемът на цитираните лекарствени препарати да е причинил хипотония, а по отношение на първите два посочва, че според лекарствената им характеристика е възможно приемът им да предизвика по - изразено понижение на артериалното налягане , което да се прояви със симптоми като главоболие, световъртеж, замъглено зрение, забавяне на реакциите, което е и причината в листовката към тези препарати на водачи на МПС и/ или работещи с машини да се препоръчва прекратяване на дейностите , изискващи повишено внимание и бързина на реакциите. При устните разяснения към заключението вещото лице е пояснило разликата между колапс, което е загуба на съзнанието и колапсоподобно състояние, което не се придружава със загуба на съзнание, а има характеристика на определени симптоми – световъртеж, главоболие и замъглено виждане, като продължаването на тези оплаквания е възможно да доведе до загуба на съзнание. Отделно от това е пояснило, че в състояние на колапс лицето няма съзнателни реакции, каквито има при колапсоподобното състояние, където няма пълна загуба на съзнание. За управлението на МПС след употреба на обсъжданите медикаменти е уточнило, че пациентът се предупреждава от лекарят , който назначава лечението за страничните ефекти на лекарствата, които могат да попречат на тази дейност и пациентът трябва да се съобразява с това. В кореспонденция с кардиологичната експертиза е назначена съдебно-психиатрична експертиза, съобразена с данните от първата за прием на съответни медикаменти, която установява, че по време на деянието подсъдимата не се е намирала в състояние на краткотрайно разстройство на съзнанието. Поведението й е оценено като подредено, съответно на ситуацията, въпреки преживения стрес, спомените – подробни, последователни и адекватни. Описаната от Ж. липса на спомен за кратък период от време при преминаване в насрещната пътна лента сочат, че е възможно да се обясни с описаното в кардиологичната експертиза колапсоподобно състояние, което може да доведе до краткотрайно количествено стеснение на съзнанието, изразяващо се в неустойчивост на активното внимание, удължено реактивно време и т.н. В експертизата е коментирана и разликата между количествените т.н.стеснение и качествените, помрачение на съзнанието, като е пояснено, че само качествените промени могат да бъдат оценени като временно разстройство на съзнанието и такива при подсъдимата не са установени както към процесната дата, така и към периода на изготвяне и изслушване на заключението. Контролираните инстанции са изградили фактическите си изводи за състоянието на подсъдимата по време на пътния инцидент, стриктно в съответствие със специалните знания на експертите, на база на които са приели, че към момента на управлението на лекия автомобил Ж. е могла да разбира и ръководи постъпките си и не се е намирала в състояние на помрачение на съзнанието. Защитата оспорва и правилността на авто-техническата експертиза, като счита, че извода на експерта за предприета от подсъдимата съзнателна маневра по отклонение вдясно, след навлизането й в съседната пътна лента не е от компетентността на експерта авто-инженер, а е медицински въпрос. Възражението е некоректно формулирано. Преценката на вещото лице , изготвило авто-техническата експертиза е базирана на вида и характера на оставените на мястото на произшествието следи от траекторията на движението на автомобила на подсъдимата, а не се основава на оценка на психичното й състояние. По искане на защитата първият съд е допуснал допълнителна авто-техническа експертиза, изготвена на база векторен анализ, съобразен с обективните находки от мястото на произшествието, която потвърждава изводите на основното заключение и с категоричност отхвърля възможността при реализиране на инициалния удар с велосипедиста , автомобилът на подсъдимата да не е бил в движение. Експертизата като процесуално закрепен способ за проверка и оценка на доказателства не представлява доказателство или доказателствено средство, като предназначението й е с помощта на специални знания да даде отговор на въпроси от експертен характер, на база доказателствения материал по делото. В конкретния случай авто-техническите експертизи, основна и допълнителна са изцяло съобразени с данните по делото от огледния протокол на мястото на произшествието и закрепените в същия следи и обективни находки, поради което и упрекът в процесуалната дейност на съдилищата, които са използвали експертизите като източник на специални знания, за да обосноват изводите си по фактите е напълно неоснователен. В касационната жалба на защитата се оспорва правилността на оценката на медицинската експертиза относно причината за смъртта на пострадалия с доводи за несъответствия в описанието на лицето, обект на експертизата – като външен вид и характер на причинените при произшествието наранявания, което се твърди, че е довело до неправилни фактически изводи относно характера на телесното увреждане, което пострадалият е получил като резултат от произшествието. Доводът е бил предмет на разглеждане и от въззивния съд, който подробно и мотивирано е отговорил на аналогичните възражения на защитата / л.11-17 от въззивното решение /, които ВКС изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря, доколкото пред настоящата инстанция не се навеждат различни съображения. Следва да се посочи, че при правилно формирано вътрешно убеждение на инстанциите по фактите относно правно значимата за извършването на деянието фактология, извън правомощията на касационната инстанция е да ги ревизира, както и да установява нови факти. Самоличността на пострадалия Т. Р. е установена на база пълната кореспонденция на данните по делото за времето и мястото на настъпилото произшествие, медицинското заведение, където пострадалият е бил приет за лечение, вида и характера на получените травматични увреждания, с характер на тежка автомобилна травма, последователността в проявлението на тяхното развитие, описана от експертите и останалите писмени и гласни доказателства по делото. Възражението, че съдебно-медицинската експертиза е изготвена без да се извърши аутопсия на трупа не е съобразено с включените в същото данни, установени при вътрешния оглед на трупа, за които обективно е необходимо да се извърши аутопсиране на тялото на пострадалия. Относно вида и характера на телесните увреждания, получени от пострадалия при пътното произшествие и депозираното в тази връзка възражение, че причинна връзка е налице само по отношение на счупването на долен крайник, следва да се отчете както медицинската експертиза, в която уврежданията са посочени като резултат от тежка съчетана травма с обхващане на главата, гръбначния стълб, гръдния кош и крайниците, както и приетия механизъм на причиняване - чрез удар на тялото в автомобила и последващо падане върху терена, което изключва възможността за изолиране на конкретно увреждане и самостоятелното му причиняване при удара между двете превозни средства. Възражението за ограничаване процесуалните права на адв. Н. като защитник на подсъдимата чрез разглеждане на последното съдебно заседание пред първия съд в негово отсъствие също са получили мотивиран отговор във въззивното решение относно тяхната неоснователност. Съдът напълно законосъобразно е дал ход на делото в съдебното заседание при съобразяване с разпоредбата на чл.271, ал.3 от НПК /подсъдимата е била представлявана по делото от трима защитници, двама, от които са присъствали в съдебното заседание /и с молбата на адв. Н., че е възпрепятстван да се яви в това заседание и не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Доводът от касационната жалба, че е препятствана възможността на защитата да поиска назначаване на допълнителни експертизи не почива на обективна основа, доколкото от материалите по делото се установява, че в същото съдебно заседание аналогично искане, подробно мотивирано е било направено от защитниците, които са присъствали, поради което не е налице нарушение на процесуалните им права. При правилно установените факти на е налице нарушение при прилагането на материалния закон. Възражението на защитата, че преценката на съда за вината на подсъдимата е направена в контекста на хипотезата на чл.33 от НК, като липсва отговор на въпроса с прилагането на чл.15 от НК е неоснователно. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от НК касае деяния, извършени от лица, които се намират в състояние на временна или продължителна невменяемост и по време на извършването им не са били в състояние да разбират свойството и значението на извършеното. Тази теза е била поддържана от защитата на подсъдимата, / подсъдимата е изпаднала в състояние на колапс, което и е попречило да ръководи постъпките си / и затова е била обсъдена от контролираните инстанции, които позовавайки се на заключението на кардиологичната и съдебно-психиатрични експертизи за подсъдимата, правилно са я отхвърлили като недоказана. Пред настоящата инстанция се поддържа и друга защитна теза, а именно че подсъдимата е загубила моментен контрол върху управлението на автомобила в резултат на настъпилите странични реакции от медикаментите хлофадон и ко-пренеса, което е довело до навлизането й в насрещната пътна лента. След като е възвърнала контрола върху управлението, тя не е могла да предотврати настъпването на произшествието, тъй като велосипедистът вече е попадал в опасната й зона за спиране и ударът за нея е бил непредотвратим. По изложените съображения се поддържа хипотезата на чл.15 от НК. За да е налице хипотезата на случайно деяние е необходимо деецът да не е бил длъжен и да не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици Необходимо е той, не по своя вина да е бил поставен в ситуация при която да не може да избегне настъпването на общественоопасните последици. В конкретния случай подсъдимата, която е лекар по професия, е предприела управлението на МПС след съвместна употреба на два медикамента, всеки от които предвижда като странично действие възможно настъпване на реакции на организма, които затрудняват или препятстват този вид дейност, която изисква повишено внимание, съгласно указанията им за употреба. Отделно от това същата е била подложена на допълнително лечение във връзка с онкологично заболяване, чрез прием на допълнителен медикамент, който също е приела на процесната дата преди да предприеме управлението на автомобила. При тези фактически данни относно здравословното състояние на подсъдимата и описаните странични ефекти на лекарствените препарати, които е приела, подсъдимата сама се е поставила в ситуация на обективна възможност да изпадне в едно от писаните състояния – загуба на концентрация, внимание, или световъртеж, които независимо от конкретния им вид затрудняват управлението на МПС от лице, което е негов водач и създават опасност за движението. Ситуацията не се променя от факта, че няма нормативна забрана лицата, на които са предписани тези лекарствени препарати да управляват МПС след употребата им. Както вещото лице кардиолог е посочило в устните разяснения, преценката е предоставена на самия водач, който при назначаването на съответното лечение се предупреждава за възможните странични ефекти и следва сам да прецени способността си да управлява МПС безопасно, което е основно задължение на всички водачи. С пълна сила това е важало за подсъдимата, която като лице с медицинско образование и практикуващ лекар е била напълно наясно с отговорността на преценката за състоянието й след употреба на предписаните медикаменти и с възможните рискове при управление на МПС. В този смисъл поведението на подсъдимата не представлява “случайно деяние” по чл.15 от НК . Или иначе казано за приложението на чл.15 от НК е необходимо да са налице условия, при които водачът на превозното средство да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия / Р № 318/1988 г. на III НО на ВС /. Когато деецът сам се е поставил в положението, довело до невъзможността вредните последици да бъдат предотвратени е недопустимо да се позовава на случайно настъпило деяние. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В контекста на искането за оправдаване на подсъдимата следва да се разгледа и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Въззивният съд е намалил наложеното на подсъдимата наказание като го е фиксирал на законовия специален минимум от две години лишаване от свобода за основното наказание и на три години за лишаването от право за управление на МПС. ВКС намира, че наказанието е определено максимално в полза на подсъдимата, като са отчетени всички смекчаващи вината й обстоятелства –чисто съдебно минало, положителна личностна и трудова характеристика, влошено здравословно състояние. От друга страна доказателствата по делото за наложено административно наказание една година преди извършване на настоящото деяние за сходно нарушение по ЗДП – загуба на контрол върху управлението на автомобила и причиняване на имуществени вреди не сочат на основания за допълнителното му редуциране, за което се изисква прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК, предпоставки, за прилагането на която не са налице. По изложените съображения наказанието не се явява явно несправедливо . С оглед депозираното изрично искане за разноски от частните обвинители А. Т. Б. и Т. Ц. Р., чрез повереникът им адв. С. К. в размер на по 800 лв., за всяка една от тях, за което са представени съответни договори за правна помощ, направените от частните обвинители разноски пред ВКС за упълномощаване на повереник следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимата Ж. . Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 40 от 16.03.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 11/2017 г., по описа на Апелативен съд – гр. Бургас. На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимата Ж. Ж. да заплати в полза на частните обвинители А. Т. Б. и Т. Ц. Р. сумата от по 800 / осемстотин / лв.,за всяка една от тях, представляваща разноски пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.