Р Е Ш Е Н И Е № 530 София, 02 декември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1668/2013 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор от Военно-апелативната прокуратура и по жалба, подадена от името на подсъдимия А. П. А., против въззивно решение № 21/24.06.2013 г., постановено по ВНОХД № 19/2013 г. от Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 148/11.12.2012г., постановена от Военен съд – Варна по НОХД № 148/2012 г. С последната подсъдимите А. П. А., Г. И. Р., М. Й. М., В. Д. К. и Д. И. Д. са били признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл. 195, ал.1, т.4 и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.1 във вр. с чл. 18, ал.1 от НК и във вр. с чл. 54, ал.1 от НК им е наложено наказание от по една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с тригодишен изпитателен срок на основание чл. 66, ал.1 от НК. На основание чл. 304 от НПК подсъдимите са оправдани за част от обвинението. В касационния протест се поддържа основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Счита се, че наложеното наказание от една година лишаване от свобода е снизходително и несъответно на извършеното от подсъдимите. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение и ново разглеждане на делото, за да се увеличи размерът на наказанията лишаване от свобода, без да се оспорва условното осъждане. В касационната жалба на подсъдимия А. се развиват доводи за необоснованост, игнориране на доказателства, като обобщено се оспорва авторството, признато в лицето на подсъдимия А.. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд и да постанови съдебен акт, с който подсъдимият А. да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. По делото е постъпила молба (вх. № 2396/14.10.2013 г.) от адвокат Г. Д., процесуален представител на подсъдимите Г. И. Р., М. Й. М., В. Д. К. и Д. И. Д., с искане да бъде приета представената писмена защита. В последната се съдържат доводи, с които се оспорва справедливостта на наложеното наказание на подсъдимите и е отправено искане за намаляване срока на наказаните лишаване от свобода. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, е взел участие само прокурорът от Върховната касационна прокуратура, който поддържа протеста по съображенията, изложени в него. Счита жалбата на подсъдимия А. за неоснователна. Подсъдимите А. П. А., Г. И. Р., М. Й. М., В. Д. К., Д. И. Д. и техните процесуални представители не се явяват, редовно призовани. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. Преди всичко следва да се отбележи, че молбата и писмените бележки, депозирани от адвокат Г. Д., процесуален представител на подсъдимите Г. И. Р., М. Й. М., В. Д. К. и Д. И. Д., както и отправеното искане за корекция на наложеното наказание, не подлежат на обсъждане. При това, не само защото са подадени след изтичането на предвидения в чл. 350, ал.2 от НПК срок за обжалване (виж, съобщенията, приложен към въззивното дело), но и защото същите подсъдими не са подавали въззивни жалби срещу първоинстанционната присъда, а с въззивното решение протестът, целящ утежняване на положението им, е отхвърлен. Затова представената писмена защита не може да се приеме като касационна жалба, а доводите, изложени в същата, следва да се определят като възражения срещу подадения протест по смисъла на чл. 351, ал.3 от НПК. ІІ. По жалбата на подсъдимия А.. Твърденията за съществени нарушения на процесуалните правила при проверката и анализа на доказателствата и доказателствените средства не намират подкрепа в данните по делото. Всъщност, подсъдимият А. оспорва авторството на инкриминираното деяние, като излага своя версия на инцидента – присъствал на местопрестъплението заедно с останалите подсъдими, но се „разхождал в горичката”. Тази версия, съдържаща се в обясненията му, е обсъдена от предходните инстанции, но правилно е приета за компрометирана. Авторството на деянието е установено по безспорен начин с достатъчни по обем процесуално надеждни доказателства. Обяснимо в жалбата не се коментират показанията на свидетеля Д., съдържащи данни не само за присъствието подсъдимите във войсковия район, но и за начина, по който е оповестена забраната за влизането в същия район – табела и портал ; показанията на свидетелите С. и Н., заловили подсъдимите и възприели конкретните действия, извършвани от същите по отнемането на вещите, в това число и тези, осъществявани от подсъдимия А.; показанията на свидетеля П. – за средствата (кирки и лопати), носени от подсъдимите при навлизането в районна на поделението; показанията на свидетеля Н., възприел излизането на групата подсъдими от охранявания район и присъствието на подсъдимия в същата. Тези доказателствени източници, едните пряко, а другите косвено, уличават подсъдимия А. в опита за кражба на инкриминирания алуминиев проводник и опровергават застъпената и сега с касационната жалба теза, че подсъдимият А. само помогнал за изтеглянето на инкриминирания кабел без да знае, че се извършва неправомерно деяние. Обобщено, вътрешното убеждение на съда по фактите е изградено при спазване на процесуалните изисквания за събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства. Изводът на предходните инстанции за авторството на деянието, признато и по отношение на А., е в съответствие със събраните доказателства и логическата им връзка. Затова основаното искане на подсъдимия А. за отмяна на постановеното решение и оправдаване по повдигнатото му обвинение, както и алтернативно поддържаното – за ново разглеждане на делото, не следва да бъдат удовлетворявани. ІІІ. По касационния протест. Изразява се недоволство от размера на наложените наказания лишаване от свобода без да се оспорва приложението на чл. 66 от НК. Аргументите, изложени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, се свеждат до твърдения за високата степен на обществена опасност на деянието, предвид наличието на значителен брой квалифициращи обстоятелства, отнемане на вещите от войскови обект, охраняван от „жива охрана”, както и това, че въззивният съд също е констатирал снизходителност при определяне размера на наложените наказания. Следва да се посочи, че наистина в мотивите на проверяваното въззивно решение присъства коментар за снизходителност при отмерване размера на наказанията, предвид наличието на няколко квалифициращи обстоятелства и обекта на посегателството – охраняван военен обект. Този коментар обаче е в отговор на доводи, наведени от защитата, за явна несправедливост на наложеното наказание и свързаното със същите искане за приложение на чл. 55 от НК. Независимо от видяната от прокурора неточност при обосноваване на изводите за справедливостта на наказанията, наложени на подсъдимите, въззивният съд не може да бъде упрекнат, че е игнорирал сочените в протеста обстоятелства. Те са съобразени (за разлика от първата инстанция, която не ги е оценявала, като обстоятелства, имащи отношение към степента на отговорността), но едновременно и с отчетените от съда смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало, добрите характеристични данни за подсъдимите, фактът, че кражбата е останала във фазата на опита. Наказанията на подсъдимите безспорно са определени при превес на смекчаващите обстоятелства, но това не е довело до явна несправедливост на същите по критериите на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Отмереният размер от една година лишаване от свобода за всеки един от подсъдимите е адекватен на степента на обществена опасност на деянието и неговите извършители, съответства на целите, предвидени в чл. 36 от НК, както на плоскостта на личната, така и на генералната превенция. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 21/24.06.2013 г., постановено по ВНОХД № 19/2013 г. от Военно-апелативния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.