О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 86 София, 29.01.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Камелия Ефремова Членове: Бонка Йонкова Евгений Стайков като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1987/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ЕТ „Деси-Светла Симеонова” – гр.Варна, срещу определение №133 от 12.07.2018г., постановено по ч.гр.д.№218/2018г. по описа на Видински окръжен съд, с което е потвърдено определение от 02.07.2018г. на съдията по вписванията при РС-Видин за отказ за вписване на анекс – акт №152, т.ІІ, рег.№5726,5727 от 26.06.2018г. към договор за аренда, въз основа на заявление вх.№2992/2.07.2018г. на нотариус С. И. с рег.№016 с район на действие РС - П.. В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че в нарушение на чл.3, ал.4 ЗАЗ и в противоречие с разясненията, дадени в т.6 от Тълк.решение №7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012г. на ВКС, ОСГТК, въззивният състав е приел, че съдията по вписванията е оправомощен да извършва проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска. Същевременно се сочи, че с новото съдържание на разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАЗ (в сила от 22.05.2018г.) е предвидена компетентност на нотариуса да извършва проверката на изискванията по чл.3, ал.4 ЗАЗ, което изключва правото на съдията по вписванията да проверява наличието на материалноправните предпоставки на анекса за продължаване на договора за аренда. В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил следните два въпроса, които според него обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно: 1. „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка на материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ (Обн. ДВ.бр.42/22.05.2018г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда, сключени след изменението на нормата?” и 2. „Направената законодателна промяна на материалния закон води ли до правната възможност в действащи договорни отношения, създадени между конкретни страни – арендодател-арендатор, извън предвидената досега възможност (при заместване по право) да встъпват трети на тези правоотношения лица, каквито в случая биха се явили неучастващи като страни в договора съсобственици, за да бъде изпълнено изискване за повече от 50% ид.части от съсобствен имот?”. Същевременно в изложението касаторът поддържа наличието на основанието за допускане на касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на обжалваното определение. С определение №560 от 18.10.2018г., постановено по т.д.№1987/2018г. по описа на ВКС, ТК, е спряно производството на основание чл.292 ГПК до приключване на тълкувателно дело №1/2018г. на ВКС, ОСГТК. На 16.01.2019г. е постановено Тълк.решение №1/16.01.2019г. по т.д. 1/2018г. на ВКС, ОСГТК, поради което спряното производство следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното определение въззивният състав от Видински окръжен съд е потвърдил определение от 02.07.2018г. на съдията по вписванията при РС-Видин за извършен отказ на вписване на анекс – акт №152, т.ІІ, рег. №5726.5727 от 26.06.2018г. към договор за аренда на земеделска земя, вписан в службата по вписванията към Районен съд - Видин в двоен вх.регистър №3771/17.06.2015г., акт.49, т.VІ., поискан със заявление на нотариус С. И. с рег.№016 с район на действие РС-П.. Според въззивния състав, за да бъде вписан анекс към договора за аренда съгласно чл.3, ал.4 ЗАЗ е необходимо договорът за аренда, както и споразумението за неговото изменение или прекратяване, да може да се сключи със собственик, респ. съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50% идеални части от съсобствения имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50% ид.части от съсобствения имот като упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. Въззивният състав е отказал до отмени определението за отказ на съдията по вписванията като е приел, че в случая не са изпълнени посочените изисквания на закона, тъй като от представените със заявлението за вписване доказателства не може да се установи, че арендодателката Р. А. Б. е собственик на имота, респ. дали същата е единствен наследник на А. Ц. или че притежава повече от 50% идеални части от имота. Въззивното определение е подписано с особено мнение от член на състава, в което (наред с изразено несъгласие с решаващите мотиви на въззивното решение), е застъпено становището, че решаването на спора следва да бъде съобразено с изменението на чл.3, ал.1 ЗАЗ (в сила от 22.05.2018г.), предвиждащо проверката за спазване на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ да се извършва от нотариуса в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните. Обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК (ЗИДГПК - ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В тази връзка очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, респ. когато съдебният акт бъде постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено изменена или отменена правна норма. Анализът на мотивите на обжалваното определение сочи, че при решаване на спора въззивният състав не се е съобразил с изменението на разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАЗ (ДВ.бр.42/22.05.2018г. в сила от 22.05.2018г.), която е приложима с оглед обстоятелството, че анексът, чието вписване е поискано, е сключен с нотариална заверка на подписите на 26.06.2018г., т.е при действието на чл.3, ал.1 ЗАЗ в новата редакция, предвиждаща, че „договорите за аренда, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършени едновременно като в хода на нотариалното производство нотариусът извършва проверка за спазване на изискванията на ал. 4 и съхранява скици на имотите, предмет на договора”. Изменението на разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗАЗ е относимо за конкретния правен спор относно правомощията на съдията по вписванията за проверка на материалноправните предпоставки на акта, поради което неговото игнориране от въззивния съд е обусловило постановяването на очевидно неправилен съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Предвидената в чл.3, ал.1 ЗАЗ (в новата редакцията) компетентност на нотариуса в хода на нотариалното производство да извършва проверка за спазване на изискванията на ал. 4, обосновава извода, че материалноправните предпоставки по чл.3, ал.4 ЗАЗ не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието. В същия смисъл е отразеното в мотивите на Тълк.решение №1/16.01.2019г. по т.д.№1/2018г., ВКС, ОСГТК, становище, че провеждането на законодателната инициатива (с изменението на чл.3, ал.1 ЗАЗ ДВ.бр.42/22.05.2018г.) за минимализиране на опасността от злоупотреби от страна на съсобственик с миноритарен дял, е завършено с въвеждането на правило, аналогично с това по чл.586, ал.1 ГПК, като на нотариуса изрично е възложено извършването на проверка за спазване на изискванията на чл.3, ал.4 ЗАЗ в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните по договора за аренда. Обжалваното определение и потвърденият с него отказ за вписване следва да бъдат отменени, а делото - да бъде върнато на Служба по вписванията - В. за извършване на поисканото вписване. По изложените съображения Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение: О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА производството по т.д.№1987/2018г. по описа на ВКС, ІІ т.о. ОТМЕНЯ определение №133 от 12.07.2018г., постановено по ч.гр.д. №218/2018г. по описа на Видински окръжен съд и потвърденото с него определение от 02.07.2018г. на съдията по вписванията при РС-Видин. ВРЪЩА делото на Служба по вписванията – В. за извършване на вписване по заявление вх.№2992/02.07.2018г. на нотариус С. И. с рег.№016 с район на действие РС-П., на анекс – акт №152, т.ІІ, рег.№5726,5727 от 26.06.2018г. към договор за аренда, вписан в службата по вписванията към Районен съд– Видин в двоен вх.регистър №3771/17.06.2015г., акт.49, т.VІ. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: