РЕШЕНИЕ № 379 София, 15. октомври 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 944 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 17.01.2011 г. по гр.д. № 8646/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 15.06.2010 г. по гр.д. № 40240/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно и за възстановяване на предишната длъжност по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за възможността предизвестието да бъде връчено след утвърждаването на решението за съкращение, но преди началото на приложимостта му. По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че в правомощията на работодателя е да вземе решение за съкращение на щата и определи от кога да се прилага новото щатно разписание. Трудовото правоотношение с работника не може да бъде прекратено на това основание преди работодателят да е взел решение за съкращението (като е одобрил новото щатно разписание или по друг начин) и преди да е изчерпано действието на старото щатно разписание (ако приложението на новото е отложено за някакъв срок). Трудовото правоотношение поради съкращаване на щата се прекратява с предизвестие, като работодателят може да го прекрати и незабавно, ако изплати обезщетение за това. Предизвестието се връчва на работника, а трудовото правоотношение се прекратява с изтичането на посочения в предизвестието срок, а ако не е посочен срок – незабавно, като работодателят дължи обезщетение за неспазването на срока или за остатъка срока. След изтичането на срока работодателят може да връчи на работника и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но такава заповед не поражда действие, правното й значене се изчерпва с констатирането на настъпилото прекратяване. Трябва да се прави разлика между момента на връчване на предизвестието и момента на прекратяване на трудовия договор. Към момента на връчване на предизвестието трябва да е взето решението за провеждане на съкращение. Към този момент не е необходимо новото щатно разписание да е приложимо („да е влязло в сила”), тъй като към този момент не се прекратява трудовото правоотношение – то продължава да съществува и ще се прекрати, когато изтече срока на предизвестието. Трудовото правоотношение не може да бъде прекратено преди да бъде изчерпано действието на старото щатно разписание. Най-ранният момент, към който то може да бъде прекратено е последният работен ден на действието на старото щатно разписание, за да може в първия ден на действието на новото щатно разписание работодателят да остане обвързан от трудови правоотношения само с тези работници и служители, за които има предвиден щат. Разбира се, няма пречка трудовото правоотношение да бъде прекратено по-късно – след като е започнало действието на новото щатно разписание. Обикновено приложението („влизането в сила”) на новото щатно разписание се отлага във времето, за да може работодателят да връчи предизвестията и по възможност техният срок да изтече в последния ден на действието на старото щатно разписание. Инак той би се поставил в положението да остане в трудово правоотношение с работници или служители по време, в което вече действа ново щатно разписание и за тях няма предвидени щатни бройки. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “сътрудник в операции с недвижими имоти” по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие от 30.06.2009 г. поради съкращение на щата, приложимо от 04.07.2009 г. Правилно въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като “сътрудник в операции с недвижими имоти” по безсрочен трудов договор. Също правилно съдът е приел, че решението за съкращаване на щата е взето надлежно на 29.06.2009 г., а приложението му е отложено за 04.07.2009 г. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че оспорваната заповед № 2/30.06.2009 за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращение на щата, считано от 04.07.2009 г., е незаконна, тъй като е връчена на ищцата при отказ на 30.06.2009 г. – преди новото щатно разписание да породи действие. В заповедта изрично е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява на 04.07.2009 г. и на ищцата се изплаща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ. Дори последното обстоятелство да не е посочено в заповедта, неспазването на срока на предизвестието не опорочава уволнението. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищцата е работила при ответника като “сътрудник в операции с недвижими имоти” по безсрочен трудов договор. На 29.06.2009 г. работодателят е взел решение за съкращаване на длъжността “сътрудник в операции с недвижими имоти”, считано от 04.07.2009 г. С оспорваната заповед № 2/30.06.2009 (връчена при отказ същия ден) трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 04.07.2009 г., без извършване на подбор, тъй като длъжността е единствена След връчването на заповедта в същия ден ищцата се е подложила на медицински преглед и е представила болничен лист, поради което тя не се ползва с особена закрила при уволнение. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати с едностранно предизвестие трудовото правоотношение с ищцата, поради което предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника [фирма], С. следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 113,50 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 17.01.2011 г. по гр.д. № 8646/2010. ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. Н. – Д. от С. срещу [фирма], С. искове за признаване на уволнението й със заповед № 2/30.06.2009 за незаконно и за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ. ОСЪЖДА Е. Д. Н. – Д. от С. да заплати на [фирма], С. сумата 113,50 лева разноски за всички инстанции. ОСВОБОЖДАВА внесената гаранция в размер на 240,00 лева за спиране на предварителното изпълнение на въззивното решение. Сумата 240,00 лева да се върне на вносителя или преведе по посочена от него сметка. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.