Р Е Ш Е Н И Е № 671 гр.София, 09.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при секретаря Райна Пенкова и прокурора Станева като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 875/ 2010 г. за да постанови решението, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 666/ 17.06.2010 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., по гр.д.№ 875/ 2010 г. по жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) е допуснато до касационно обжалване решение на П. апелативен съд № 325 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 930/ 2009 г., с което е отхвърлено искането на КУИППД по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 118 298,91 лв от Н. К. А.. Обжалването е допуснато поради това, че във въззивното решение въпросът за критерия, по който се определя стойността на имуществото, за което е предявен иск за отнемането му, е решен в противоречие с практиката на ВКС. В обжалваното въззивно решение е прието, че при необорена доказателствената сила на нотариален акт за придобиване на недвижим имот, именно стойността на имуществото, посочена в акта, трябва да е значителна по смисъла на чл.4 от ЗОПДИППД. Обратно, в решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 717/ 2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС е прието, че пазарната стойност, реално съобразена към момента на придобиване на процесната движимост или недвижимост, е тази, която определя дали спорното имущество е на значителна стойност. Цитираното решение на състав на ІІІ г.о. на ВКС е постановено по реда на чл.290 от ГПК и съдилищата са длъжни да се съобразяват с указанията по тълкуването на закона, дадени в него (ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС). Даденият в него отговор на правния въпрос за меродавната стойност на имуществото, за което е внесено от КУИППД искане за отнемане, важи и в настоящия случай. Когато имуществото е придобито чрез правна сделка, страните могат да посочат в документ за сделката каквато стойност пожелаят, но преценката дали имуществото е на значителна стойност се извършва от съда без оглед посоченото от страните. Тази преценка е в зависимост от обстоятелствата, установени по всяко конкретно дело и при прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти с правна сделка съдът може да приеме, че стойността на имуществото не е тази, посочена в нотариалния акт, а е пазарната такава. Доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса, че са се споразумели. Държавата в лицето на КУИППД не е обвързана от изявленията на страните пред нотариуса за стойността на имуществото, тъй като е ноторно известна широко разпространената практика сделките с недвижими имоти между граждани с да се оформят по данъчни оценки, без това да е действителната воля на страните. Поради това както комисията, така и съдът не са длъжни да приемат, че стойността на имуществото се определя според това, което страните са посочили като негова цена в документа за сключената за прехвърлянето му сделка. Не е необходимо да се заявява изрично оспорване на нотариалният акт за сделката, за да се установява различна придобивна цена от сочената в документа. Правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, не за третите лица. Както съдът изложи съображения, не се касае за оспорване на нотариалното удостоверяване, а до липса на задължение за държавата (включително комисията и съда като държавни органи) да счетат за реална придобивната стойност на имота, посочена в акта. Реална е пазарната стойност на имуществото, освен когато по конкретното дело няма конкретни фактически данни, даващи основание да се приеме друго. Като е приел по съдържанието на правната норма на чл.4 от ЗОПДИППД нещо различно, въззивният съд е постановил обжалваното решение в нарушения на материалния закон. Това е основание по чл.281 т.3 от ГПК, което налага касиране на обжалваното решение. Тъй като никоя от страните не сочи необходимост от извършване на нови процесуални действия и по аргумент от чл.293 ал.3 от ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. По делото е установено, че на 21.09.2006 г. срещу ответникът по касация Н. А. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.339 ал.1 от НК. Касае се за деяние по чл.3 ал.1 от ЗОПДИППД, поради което на 19.09.2007 г. КУИППД е образувала срещу А. производство по закона. На 11.12.2007 г. от Н. А. е изискана декларация по чл.17 от ЗОПДИППД и е започната процедура по установяване на семейното и материалното му положение. В хода на производството е установено, че на територията на РБ пред органите на администрацията Н. А. не е декларирал никакви законни доходи за проверявания период. Сключил е брак с италианската гражданка Б. Д. на 10.04.1994 г., който е прекратен с развод от 29.10.2005 г. Има две деца – А. Н. А., роден на 15.08.1997 г. и К. Н. Аверина, родена на 18.02.2000 г., но няма брак с майката на децата – св.И. А.. През 1996 г. Н. А. е получил по дарение от баща си К. А. ½ ид.ч. от жилищна сграда и дворно място в[населено място], на ул.”д-р В.” № 2, на който имот е собственик и понастоящем. На 04.09.1996 г. ответникът е получил по дарение от майка си М. Аверина по дарение право на строеж на апартамент в сграда в[населено място], на [улица], като след построяването на сградата е отчуждил имота с нотариален акт, съставен на 10.02.2003 г., с посочена в документа цена на имота 31 981,20 лв (290,74 минимални месечни работни заплати - ММРЗ) и с пазарна цена, равна на 375,74 ММРЗ. На 14.02.2003 г. Н. А. е закупил апартамент в[населено място], на бул.”България” № 2 за сумата 45 125,40 лв (410,23 ММРЗ), като към същия момент пазарната оценка на имота е била в равностойност на 717,45 ММРЗ. На 13.07.2004 г. Н. А. е дарил този имот на сина си, като си запазил пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него. На 01.09.2006 г. ответникът придобил чрез покупка собствеността върху апартамент в сграда в[населено място], на [улица], с посочена в нотариалния акт цена на придобиване от 25 485,40 лв (159,28 ММРЗ). Към същата дата пазарната цена на имота е 88 011 лв (550 ММРЗ), а към настоящия момент – 436 ММРЗ (96 152 лв). На 05.11.1998 г. А. е придобил лек автомобил (л.а.) Опел, който към датата на придобиване има пазарна стойност 21 072 лв (393,87 ММРЗ). Същият е отчужден през 1999 г. за 200 000 (неденоминирани) лв, а към тази дата пазарната му стойност възлиза на 215,24 ММРЗ. На 21.12.1999 г. е внесъл от чужбина и впоследствие е регистрирал на свое име в България л.а.Т. с пазарна стойност 29 457 лв (439,66 ММРЗ). Тази кола Н. А. продал на 10.01.2003 г. за сумата 1 000 лв, при пазарна стойност на вещта 11 883 лв (108,03 ММРЗ). На 10.12.2002 г. А. придобил л.а.Н. с пазарна цена 16 384 лв – 163,84 ММРЗ (в документа за продажба е посочена сумата 1 000 лв), който автомобил по-късно обявил пред органите на М. за противозаконно отнет. За кражбата е получил застрахователно обезщетение от 10 371 лв (86,425 ММРЗ). На 28.03.2005 г. придобил л.а.М. с пазарна цена 10 210 лв (68,07 ММРЗ) (според договора, по който продавач е братът на ответника А. А., продажната цена на МПС е 700 лв). Мерцедесът е отчужден през 2006 г. с посочена цена за отчуждаване 2 500 лв и с пазарна цена към тази дата 8 150 лв (50,94 ММРЗ). При определяне на имущественото състояние на ответника, съгласно изложените при отговора на въпроса по чл.280 от ГПК мотиви, релевантни са реалните цени на придобиваните от него недвижими имоти и движими вещи, а не посочените в документите за придобиване. Следователно общите разходи на ответника за проверявания период за придобиване на недвижими имоти и на леки автомобили по пазарни цени възлизат на 2 332,89 ММРЗ. Към юни 2007 г. Н. А. има по сметка в банка 1 159,30 евро и 16,51 лв (сборът от които възлиза на 12,68 ММРЗ), които суми също подлежат на прибавяне към разходите за придобиване. От основното и допълнителните заключения на ССЕ на в.л.Б. е видно, че за проверявания период за издръжка на ответника и членовете на семейството му са били необходими 442,08 ММРЗ, а по време на пребиваването му зад граница – 421,90 ММРЗ, или общо за проверявания период разходите на Н. А. са на стойност 3 209,55 ММРЗ. Н. А. доказва приходи от труд са за времето от ноември 2005 г. до ноември 2007 в размер 60 ММРЗ. Като приходи от труд в чужбина съдът приема и внесените от Н. А. на територията на страната суми, които той е декларирал пред митническите власти. Основателни са възраженията на КУИППД, че сам по себе си фактът на декларирането на доходите не означава, че те имат законен източник. Обаче в конкретния случай предвид писмените доказателства и свидетелските показания за положен от Н. А. труд в чужбина (със или без наличието на писмен договор), се налага фактически извод, че сумите по митнически декларации са законно придобити от ищеца. Поради това съдът приема, че те съставляват приходи, които следва да се отчитат при преценката налице ли са предпоставките на чл.4 от ЗОПДИППД, На 12.06.1999 г. А. влиза на територията на страната и декларира, че внася сума от 5 000 германски марки. На 26.07.1999 г. декларира, че внася 6 000 марки и 2 200 долара. На 12.12.1999 г. декларира, че внася 9 000 долара. Общо в левова равностойност съгласно основното заключение на ССЕ това са 497 ММРЗ. О. 460,63 ММРЗ е приходът на ответника от продажба на леки автомобили (като се вземат предвид пазарните им цени, а не цените по документи), съответно от застрахователното обезщетение за откраднатия автомобил. Освен това ищецът има и доказан приход от продажба на недвижим имот общо за 375,74 ММРЗ. Общо за проверявания период той доказва приходи от 1 393,37 ММРЗ. Не са установени твърденията на ответника, че за проверявания период е получил в заем сумата 24 000 лв. Вярно е, че по делото е представен Договор за паричен заем от 20.07.2006 г., в който документ е посочено, че Х. К. дава на Н. А. 24 000 лв на заем за срок от 7 години. Обаче за КУИППД този документ няма достоверна дата и предвид обстоятелството, че за този заем няма никакви данни преди да е започнала процедурата по проверка на лицето, фактът не може да се приеме за установен. Не може да се приеме, че показанията на св.А. Ш. доказват твърденията на ответника, тъй като последният не заявява да е присъствал на сключване на договор за заем, а само че е видял ответникът да носи някаква сума пари (неизвестно колко) след като се е срещнал[населено място]. Тези доказателства съдът приема за недостатъчни за да се приеме за безспорно доказан фактът, който КУИППД оспорва, а именно – получаването на сумата 24 000 лв в заем от ответника. Прилагат се неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, според които непълно доказаният факт за съда е неосъществил се факт. По същите съображения съдът не включва в приходите на ищеца ½ от сумите 31 700 долара на С., 6 850 евро и 1 800 лева, които последният твърди да е получил в наследство от баща си. Вярно е, че А. и Н. А.са подали данъчна декларация от 21.12.2007 г., според която са открили тези пари в каса на баща им, за която тогава случайно намерили ключ. Вярно е също, че пред съда св.А. А. и св.А. са потвърдили този факт. Съдът обаче не дава вяра на свидетелските показания. Касае се за брата на ответника и за жената, която се явява майка на децата му, поради което показанията им не могат да се смятат за обективни. На второ място, декларацията е подадена непосредствено след като от КУИППД са изискали от Н. А. декларация по чл.17 от ЗОПДИППД – което внася съмнение, че декларирането е извършено именно за да се създаде впечатление, че Н. А. е имал законни източници на доходи в проверявания период. На следващо място, житейски нелогично е повече от година и половина след смъртта на баща им наследниците му да не са взели мерки да отворят касата му, дори ключът от нея да е бил изгубен. А да са намерили ключа непосредствено след като държавата е потърсила от Н. А. обяснения за източниците му на доходи. Освен това показанията на св.А. следва да се преценят като недостоверни и затова, защото пред съда тя е заявила, че сама е издържала общите им деца с ответника, което предвид представените от КУИППД данни за нейните доходи в периода след раждането на децата е очевидно невъзможно (доходите й са много по-малки от сумите, нужди за издръжка на самотна майка с две деца). Следователно на тази свидетелка не може да се има вяра, тъй като веднъж установената недобросъвестност на един свидетел дискредитира показанията му като цяло. Не на последно място, никакво обяснение не може да намери фактът откъде бащата на ответника би могъл да спести такава голяма сума в брой, която да остави в наследство. Към момента на смъртта му той е бил пенсионер от 13 години, бил е признат за инвалид с ЕР на Т. с 93,2% неработоспособност и е получавал малка пенсия. По всички тези съображения съдът счита за недоказано ответникът да е получил в наследство от баща си сумите, за които е подал данъчна декларация на 21.12.2007 г. и не ги включва в доказаните му приходи. В крайна сметка съпоставката на доказаните разходи и приходи на Н. А. за проверявания период показва, че разходите надвишават с 1 816,18 ММРЗ приходите, т.е. в тази стойност произходът на имуществото му не може да намери законно обяснение. На 02.05.2007 г. по НОХД № 1064/ 2007 г. П. районен съд е одобрил споразумение между Н. А. и защитника му и прокуратурата, с което Н. А. е признат за виновен в това, че за периода 16. - 19.09.2006 г. е извършил престъпления по чл.209 ал.1 от НК и чл.244 ал.1 от НК, както и че на 20.09.2006 г е извършил престъпление по чл.339 ал.1 от НК. С одобряване на споразумението от съда А. е наказан за извършените от него престъпления, като актът има значението на влязла в сила присъда. За всяко от тези престъпления е предвидено, че съставлява основание по чл.4 от ЗОПДИППД. При тези данни искът е основателен. Апартаментът и паричните суми, чието отнемане в полза на държавата се иска от КУИППД, са придобити от Н. А. в проверявания период. Н. А. е осъден за извършени престъпления по чл. от ЗОПДИППД. При съпоставката на приходите и разходите на ответника за проверявания период се налага извод, че за придобиването на имуществото няма законен източник, т.е. може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност. Следователно налице са всички предпоставки, визирани в чл.4 от ЗОПДИППД, за отнемане на имуществото в полза на държавата. Неоснователни са доводите на ответника, че имуществото не е получено в резултата на престъпна дейност, тъй като е придобито преди да бъдат извършени престъпленията, за които е осъден. Законът не изисква да има причинно - следствена връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото на значителна стойност. Чрез престъпление собственост не може да се придобие, а ако се възприеме тезата на ответника, ЗОПДИППД би бил безсмислен – това, което деецът е придобил в резултат на престъпление няма как да се отнеме от него, тъй като не е негова собственост. Законът има предвид хипотези, в който придобиването на имущество е законно извършено, но средствата, с които придобиването е извършено, нямат законен източник. В този смисъл ирелевантно е, че имуществото, чието отнемане се иска, е придобито от ответника преди да бъде осъден. То подлежи на отнемане и в този случай, след като не е доказано да е придобито със законни доходи на лицето. По чл.4 от ЗОПДИППД трябва да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпна дейност на лицата, но това предположение законът извежда от липсата на данни на законни източници на доход. Не се изисква връзка конкретно с престъпната дейност, за която лицето е осъдено. Неоснователни са и доводите на ответника, че стойността на апартамента, чието отнемане се иска в настоящето производство, не е значителна, тъй като меродавна е цената, посочена в нотариалния акт, а не действителната. По реда на чл.290 от ГПК е отговорено в обратния смисъл от друг състав на ВКС, решението на който трябва да бъде съобразено. Поради това повече съображения по въпроса за меродавната стойност не е необходимо да се излагат. По същите съображения ирелевантни са доводите на ищеца, свързани с това дали апартаментът е на значителна стойност. Критерият „значителна стойност” по смисъла на чл.3 от ЗОПДИППД, съгласно цитираното решение на ВКС № 89 от 29.01.2010 г. по чл.290 от ГПК, е стойността на цялото придобито през проверявания период имущество от лицето като обективна величина, а не цената на вещите, придобити с отделните сделки. Възраженията срещу компетентността на вещите лица по делото и определените в заключенията им действителни стойности на придобиваните от ищеца вещи и за нужните средства за издръжката му, също са неоснователни. Ответникът не е искал отстраняване на вещите лица или назначаване на други експерти, нито е опровергал заключенията с разширен състав от вещи лица или с други допустими доказателства, поради което възраженията му в тази насока остават голословни. Предвид изложеното искът е основателен, а подадената от КУИППД жалба следва да бъде уважена. Обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено изцяло, след което да бъде постановено ново решение за отнемане на процесното имущество. При този изход на спора на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати всички дължими за трите инстанции в производството държавни такси. Представителите на КУИППД не са претендирали присъждане на разноски, поради което в полза на комисията такива не следва да бъдат възлагани. По изложените съображения съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивното решение на П. апелативен съд № 325 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 930/ 2009 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТНЕМА в полза на държавата по искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, от Н. К. А.,[населено място], [улица], на основание чл.4 ал.1 от ЗОПДИППД следното имущество на обща стойност 118 298,91 лв: - апартамент № 29 (двадесет и девет), находящ се в[населено място], [улица] (петнадесет), на трети етаж от жилищен блок № 4 (четири), вход „В”, ж.к.”Х. С.”, със застроена площ 88,01 (осемдесет и осем цяло, една стотна) кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, заедно с избено помещение № 6 (шест), заедно с 1,83 (едно цяло, осемдесет и три стотни) % идеални части от общите части на сградата, закупен с нотариален акт № 148, т.V, рег.№ 5815, н.д.№ 924/ 01.09.2006 г. на нотариус рег.№ 072; - сумата 1 159,30 евро (хиляда сто петдесет и девет евро, тридесет евроцента), ведно с натрупаните лихви, по сметка BG89UBBS80021410043618 в [фирма] с титуляр Н. К. А.; - сумата 16,51 лв (шестнадесет лева, петдесет и една стотинки) , ведно с натрупаните лихви, по сметка BG70BFTB7630076601254 в [фирма] с титуляр Н. К. А.. ОСЪЖДА Н. К. А. да заплати на основание чл.78 ал.6 от ГПК държавни такси по делото за всички инстанции в размер 9 463,91 лв (девет хиляди четиристотин шестдесет и три лева, деветдесет и една стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: