Р Е Ш Е Н И Е № 114 София, 24.07.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 1980 по описа за 2017 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 109/ 24.02.2020 год. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на М. К. Й. на въззивно решение № 7/ 09.01.2017 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. д. № 1237/2016 год., с което е отменено решение № 327/ 09.04.2015 год. по гр.д.№ 3376/2014 год. на Районен съд – Стара Загора ,в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. И. Е. против М. К. Й. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата над 9 921,09 лв. до претендираните 10 206, 61 лв., като вместо него М. К. Й. е осъдена да заплати на Е. И. Е. още 285,52 лв., представляваща сума, с която тя неоснователно се е обогатила за извършени през 2005 г. подобрения на апартамент № 19, находящ се в [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.07.2014 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в останалата част, с която на основание чл. 59 ЗЗД М. К. Й. е осъдена да заплати на Е. И. Е. сумата от 9 921,09 лв., ведно със законната лихва и са присъдени съдебни разноски. Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното: Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение № 144/17.06.2016 г. по гр.д № 581/2016 г. по описа на ВКС, III г.о. е отменено въззивно решение № 419/30.10.2015 г. по възз.гр.д № 1385/2015 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд със задължителни указания за служебно назначаване на съдебна експертиза, която да изясни от фактическа страна съобразно указанията, дадени в т. 3 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, дали извършените СМР действително са повишили цената на процесния апартамент и с каква сума. Тези указания са дадени с оглед възприетото от касационния съд, че ищецът Е. И. Е. се легитимира като подобрител на чужд имот и взаимоотношенията със собственика относно подобренията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. Предвид т. 4 на запазилото значението си ППВС № 1/1979 г., се дължи по-малката сума измежду обедняването и обогатяването, т.е. само ако разходите на подобрителя са довели до увеличаване стойността на имота собственикът се е обогатил и дължи разликата между цената на имота преди и след подобренията, установена с помощта на експертиза. За да се произнесе с атакуваното решение, въззивният съд е констатирал следните факти: страните по делото са бивши съпрузи, a по време на брака съпругата М. К. Й. придобила в лична собственост апартамент по силата на договор за покупко-продажба в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, с който дядото на ищеца – Е. Ж. в качеството му на купувач обективирал намерението си да надари Й.. По време на брака в апартамента, който е бил и „семейно жилище“, е извършен ремонт, представляващ значителни по стойността си подобрения. Ищецът бивш съпруг – Е. И. Е. твърдял, че еднолично разходвал за ремонтните дейности сумата от 25 780 лв., но заявил претенция срещу бившата си съпруга за възстановяване на 1/2 от стойността на разходите – 12 890 лв., с които твърдял тя да се е обогатила. При условията на чл. 214 ГПК ищецът изменил цената на иска и го поддържал до сумата от 10 206,61 лв. В хода на първоинстанционното производство съобразно приетата съдебно-техническа експертиза и допълнение към нея е установено, че стойността на извършените СМР към 2005 г. е в размер на 16 564 лв. Въззивния съд е установил от приетата съдебно-техническата експертиза, предвид задължителните указания на ВКС, че в резултат на извършения ремонт стойността на имота се е увеличила със сумата от 10 800 лв. Въззивният съд приел, че тъй като жилището е лична собственост на бившата съпруга, то и извършените подобрения по силата на приращението са станали нейна изключителна собственост, поради което за бившия съпруг възникнало правото да иска от нея сумата, с която се е обогатила за сметка на неговото обедняване. Приел, че отношенията им следва да се уредят по правилата на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, тъй като по време на брака ищецът не е бил владелец на имота, а като съпруг извършвал действия по подобряване на имота в свой и чужд интерес, поради това и съпругата като собственик дължала да му върне необходимите и полезни разноски, като отговаря до размера на обогатяването си, т.е. дължимата сума е в размер на 10 206,61 лв., предвид изменението цената на иска. С молба от 26.10.2016 г. жалбоподателката М. К. Й. е поискала спиране на въззивното производство по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК поради наличие на дело, решението по което ще има значение за правилното решение по настоящия спор. Наведени са твърдения, че М. К. Й. е завела против Е. И. Е. иск за делба, по който е образувано гр.д. № 943/2014 г. по описа на РС – Стара Загора. В срока за отговор на исковата молба Е. И. Е. е предявил инцидентен установителен иск, с който е поискал да се прогласи нищожността на правната сделка, извършена с нотариален акт № 124, том I, рег. № 972, дело № 93/2000 г. на нотариус И. Т. в частта, с която дядото на ищеца Е. И. Ж. е закупил имота в полза на ответницата М. К. Й. с цел да я надари, като симулативна и привидна и да се приеме за установено, че прикритата сделка е продажба с купувач М. К. Й.. Предмет на спора е действителността на сделка за апартамента, по отношение на който в настоящото производство е заявена претенция за подобрения, а придобивното основание се е осъществило по време на брака. В подкрепа на твърденията ѝ жалбоподателката е представила препис от решение № 33/03.02.2017 г. по гр.д. № 82/2015 г. по описа на ОС-Стара, с което е прието за установено по отношение на М. К. Й., И. Е. И. и С. Д. К., че сключеният на 20.03.2000 г. с нотариален акт № 124, том I, рег. № 972, дело № 93 от 2000 г. на нотариус И. Т. с рег. № * на НК договор за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трето лице по чл. 22 ЗЗД, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** в [населено място], с административен адрес: [улица], вх. 0, ет. 7, ап. 19, ведно с таванско и избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, е нищожен в частта, с която Е. И. Ж. е закупил имота в полза на М. К. Й. с цел да я надари като привиден, а прикритата сделка е продажба с купувач – ответникът М. К. Й.. С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2016 г. въззивният съд е оставил без уважение искането за спиране с мотивите, че искът е предявен за заплащане на парично обезщетение за 1/2 ид.ч. от извършените подобрения, поради което правното разрешение по спора за действителността на придобивната сделка е без значение за облигационния спор. Следва да бъде посочено, че искане за спиране на производството на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е заявено още пред Окръжен съд – Стара Загора в производството по в.гр.д № 1385/2015г. в открито съдебно заседание на 30.09.2015 г. По повдигнатия процесуалноправен въпрос : С т.1 от ТР № 1/ 09.07.2019 г. по т.д. № 1/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл.229,ал.1,т.4 ГПК, е недопустимо. В този смисъл е и разяснението в т.8 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, което се прилага в тази част и при действието на ГПК от 2008г. поради аналогичност на правната уредба,а именно : съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск по обусловеното дело, за която съдът следи служебно. С оглед дадения отговор на правния въпрос въззивното решение, което е постановено въпреки наличието на основание по чл.229,ал.4 ГПК за спирането му, е недопустимо. На основание чл.293,ал.4 ГПК то следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да започне съдопроизводствените си действия с установяване, дали спорът между страните по гр.д.№ 82/2015 г. на ОС-Стара Загора е приключил с влязло в сила решение /като съобрази, че за допустимостта следи служебно/.В случай, че установи, че не е приключило – да спре на основание чл.229,ал.4 ГПК настоящото производство до приключването му с влязло в сила решение, а в случай, че установи, че е приключил с влязло в сила решение, да се снабди със заверен препис от него и да съобрази извода си с това влязло в сила съдебно решение. На основание чл.294,ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за воденето на делото във Върховния касационен съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 7/09.01.2017 год. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по гр. д. № 1237/2016 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: