7 Р Е Ш Е Н И Е № 60228 гр. София, 29 април 2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря……...….Марияна Петрова….......……и в присъствието на прокурора….....…...........Ивайло СИМОВ…….изслуша докладваното от Председателя касационно дело № 901 по описа за 2021 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия П. Д. П. и защитника му адв. З. М. срещу решение № 91 от 29.07.2021г., постановено по внохд № 45/21г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата на адв. М. се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, без да се сочат конкретни аргументи в тяхна подкрепа. В жалбата на подсъдимия П. и допълнението към нея се излагат конкретни доводи по посочените основания. Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква, че делото е решено при непълнота на доказателствата, като не са приложени пръстови отпечатъци. Твърди се, че не е извършен пълен анализ на доказателствата; че кадрите във фотоалбума и тези от охранителната камера са манипулирани; че доказателствата са тълкувани превратно, като съдилищата неправилно са приели наличието на причинна връзка между нанесените от подсъдимия удари и настъпилата смърт на пострадалия. Изтъква се, че законът не е приложен правилно, тъй като подсъдимият не е действал с умисъл за убийство, а единствено за причиняване на телесна повреда, поради което осъщественото от него деяние следва да се квалифицира като престъпление по чл.124 от НК. На последно място се заявява, че наложеното на П. наказание е явно несправедливо, тъй като е наложено наказание доживотен затвор, въпреки приетата от апелативния съд липса на предумисъл. Алтернативно се предлага намаляване на наказанието; прилагане на закон за по - леко наказуемо престъпление по чл.124 от НК или връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационния съд жалбите се поддържат от защитника на подсъдимия – адв. М.. Излагат се аргументи, че независимо от провеждането на съдебно следствие пред въззивната инстанция, правото на защита на подсъдимия е било ограничено с отказа да се събират доказателства по искане на защитата. Твърди се и че не са събрани всички доказателства от значение за разкриване на обективната истина. Наложеното наказание защитникът намира за явно несправедливо. Алтернативно пледира за оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Прокурорът от ВКП намира подадените жалби за неоснователни. Счита, че при разглеждането на делото на две съдебни инстанции констатациите относно фактическите и правни обстоятелства са еднопосочни, като въззивният съд е изменил присъдата досежно квалифициращия белег деянието да е извършено предумишлено. Намира, че е даден отговор на възраженията на защитата, деянието е правилно квалифицирано, а наложеното наказание е съобразено с обществената му опасност и тежестта на извършеното. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение. В последната си дума подсъдимият П. моли решението на апелативния съд да се отмени. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 260007 от 07.10.2020г., постановена по нохд № 183/20г. на Русенски окръжен съд, подсъдимият П. Д. П. е признат за виновен в това, че на 20.09.2018г. в [населено място], обл. Русе умишлено умъртвил другиго – И. И. А., като смъртта настъпила на 10.10.2018г., убийството е извършено предумишлено и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.9 и т.12, пр.1 във вр. с чл.115 и чл.54 от НК му е наложено наказание доживотен затвор при първоначален специален режим на изпълнение на наказанието. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия. С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и възложил в тежест на подсъдимия заплащането на разноските по делото. По жалби на подсъдимия и на неговия защитник е образувано внохд № 45/21г. на Великотърновски апелативен съд. С решение № 91 от 29.07.2021г. въззивният съд е изменил присъдата, като оправдал подсъдимия по т.9 на чл.116, ал.1 от НК, а в останалата част я потвърдил. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното: Доводите за допуснати нарушения на процесуални правила следва да бъдат разгледани на първо място, доколкото от установяването на релевантните за делото факти зависи правилното приложение на закона. Пред касационната инстанция защитникът адв. М. поддържа заявеното във въззивната жалба на подсъдимия, че липсват доказателства относно наличието на причинна връзка между нанесените от П. увреждания и настъпилата смърт на пострадалия. С отказа на въззивната инстанция да удовлетвори доказателствените искания за разпит като свидетели на лекарите, извършили образните изследвания и назначаването на повторна експертиза относно посочената по - горе причинна връзка, според защитника се нарушава правото на защита на подсъдимия. Механизмът на причиняване на уврежданията, броят нанесени удари, причината за смъртта на пострадалия и наличието на причинна връзка между нанесените увреждания и смъртта на А. са били предмет на назначените на досъдебното производство и изслушани в съдебното заседание на първоинстанционния съд две единични; една допълнителна и една допълнителна тройна (колективна) съдебно – медицински експертизи. Според заключенията на посочените съдебно - медицински експертизи И. А. е получил тежка черепно - мозъчна травма (субдурален кръвоизлив в ляво теменно, дясно слепоочно – теменно, в лява средна и в предна и средна дясна черепно - мозъчни ямки; контузия на мозъка в дясно слепоочно; кръвонасядания на меката черепна покривка в дясно челно – теменно и в дясно челно- слепоочно – теменно); разкъсно - контузна рана в дясна теменна област; рана в лява теменно – тилна област; охлузване теменно върхово на главата; разкъсно- контузна рана и охлузване на лява ушна мида; охлузване на дясна ушна мида; кръвонасядане на долен клепач на дясното око; счупване на метакарпална кост на дясна ръка; счупвания на фаланги на пръсти на двете ръце. Установените травматични увреждания по главата и ръцете на пострадалия отговарят да са получени при инцидент на 20.09.2018г. от удари с дървена пръчка, част от която е приложена като веществено доказателство. Уврежданията по ръцете са с характер на защитни наранявания и добре отговарят да са получени при предпазване на главата от удари. Не се установяват увреждания, които да са с по - малка давност от датата на инцидента, т.е. да са нанесени в периода от 20.09.2018г. до 10.10.2018г. Непосредствена причина за настъпване на смъртта на пострадалия е тежкият мозъчен оток, проявил се като усложнение на получената на 20.09.2018г. черепно - мозъчна травма. Констатираните при аутопсията на пострадалия травматични и болестни състояния – посттравматична киста в ляв челен дял на мозъка; състояние след счупване на носните кости; състояние след счупване на шесто, седмо, осмо и единадесето ребро вляво; състояние след счупване на пета метакарпална кост на лявата ръка и състояние след счупване на дясна тибия са с давност преди 30.04.2018г. и нямат отношение към настъпването на смъртта. В устните си разяснения, дадени в съдебното заседание на 06.07.2020г. пред Русенския окръжен съд, експертите са заявили, че скенерът на глава е направен в условията на спешност при приемане на пострадалия в болницата. Извършеният впоследствие нов разчет на данните от КТ е констатирал наченките на уврежданията, които при извършената аутопсия е установено, че са в причинна връзка със смъртта на пострадалия. Защитникът на подсъдимия не е възразил срещу приемането на експертизата, а подсъдимият П. е настоял заключението да не се приема, без да изложи съображения за това. Направеното искане във въззивната жалба за назначаване на повторни съдебно - медицинска и техническа експертизи е преценено от апелативния съд като немотивирано, поради което е оставено без уважение. С това според настоящия съдебен състав не е било нарушено правото на защита на подсъдимия, тъй като събирането на доказателства не е в полза на една или друга страна по делото, а има за цел обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. В тази насока не са били посочени съображения, които да внасят съмнение в правилността на експертните заключения и които да налагат назначаването на повторни експертизи по същите въпроси. Фрактури на черепни кости на пострадалия изобщо не са установени по делото, а що се отнася до субдуралния хематом, същият е бил наличен към момента на извършване скенера на глава, но е бил установен едва на 25.10.2018г. при повторното разчитане на данните от КТ. Лечението на пострадалия в болничното заведение е било по отношение на уврежданията на ръцете. На доводите във въззивната жалба относно липсата на причинна връзка между нанесените увреждания и настъпилата смърт на пострадалия апелативният съд е отговорил на л.18 - л.19 от решението, с които аргументи касационният съд се съгласява и не счита, че следва да бъдат повтаряни. В допълнение следва да се отбележи, че несвоевременното разчитане на данните от проведеното КТ изследване при приемането на пострадалия в болничното заведение и непровеждането на лечение на черепно - мозъчната травма, не са обстоятелства които прекъсват причинната връзка между действията на подсъдимия и настъпилия смъртен резултат. В същия смисъл е т.2 от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на ВС на РБ, в която е прието, че невземането на своевременни мерки за спасяване на живота на пострадалия или неуспешната медицинска интервенция не изключват причинна връзка между деянието и настъпилата смърт, която съдебна практика е задължителна за прилагане от съдилищата. На твърдението в жалбата на подсъдимия, че неоснователно апелативният съд не ценил с доверие обясненията му за нанесени само три удара на пострадалия, касационната инстанция няма как да даде отговор, тъй като по същество се релевира оплакване за необоснованост, която не представлява касационно основание. По отношение на броя на ударите въззивният съд се е доверил на взаимно кореспондиращите си заключения на тройната съдебно- медицинска експертиза и на техническата такава, която е изследвала направения видеозапис от охранителна камера по време на осъществяване на деянието. Според вещите лица от двете експертизи, подсъдимият е нанесъл на пострадалия не по - малко от пет удара. Твърденията в жалбата, че кадрите от видеозаписа са умишлено манипулирани и наслагвани не са подкрепени с конкретни факти, а почиват на предположения, които се опровергават и от факта, че хронологията на кадрите съответства на отразеното време на заснемане на видеозаписа. Тезата в жалбата на подсъдимия, че в същия ден и други лица са нанесли побой на пострадалия не съответства на приетите за установени факти и не кореспондира с наличните доказателства. Записът от охранителната камера показва пострадалия в спокойно състояние преди инцидента. Същите обстоятелства установява и св. А. Ф., който е видял пострадалия седнал да консумира вино, без наличие на травматични увреждания по тялото му. Според същия свидетел след като подсъдимият нанесъл удари с дървото по главата на пострадалия, последният паднал, а около него имало много кръв (показания на л.12, т.1 от ДП, прочетени в с.з. на 13.07.2020г. по нохд № 183/20г. на Русенски окръжен съд). Това мотивирало свидетеля да подаде незабавно сигнал до районното полицейско управление, регистриран в 21.40ч. на 20.09.2018г. Непосредствено след това пострадалият е е бил отведен за оказване на медицинска помощ. Така установените от съдилищата фактически обстоятелства изключват възможността друго лице да е нанесло побой на И. А. след подсъдимия. Както вече бе посочено, при аутопсията на пострадалия не са били констатирани травматични увреждания с давност по - малка от деня на инцидента, които да имат отношение към настъпването на смъртта, т.е. да са били причинени увреждания на А. в периода след напускането на болничното заведение до настъпването на смъртта му. Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че фактическите обстоятелства по делото са установени след анализ на наличния доказателствен материал. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с игнориране или превратно тълкуване на доказателствата. В мотивите си въззивният съд е посочил кои от доказателствата кредитира и по какви съображения, което гарантира формалната правилност на вътрешното съдийско убеждение. Липсват и такива нарушения свързани с ограничаване или нарушаване на правото на защита. С оглед изложеното оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е лишено от основание. Доводите, че осъщественото от подсъдимия деяние следва да се квалифицира по чл.124, ал.3 от НК, тъй като последният нямал умисъл за причиняването на смъртта на пострадалия, са били наведени и във въззивната жалба и на тях е даден отговор на л.17 – л.18 от въззивното решение. Изложените от въззивната инстанция съображения, че подсъдимият е действал с евентуален умисъл за причиняването на смъртта на пострадалия се споделят и касационния съд. Целта на П. е била да нанесе побой на пострадалия, воден от желание да отмъсти за предходното поведение на А. спрямо близките му и казаното по адрес на жена му. Начинът по който е било осъществено това намерение обаче – нанасяне на удари със значителна сила с дървен кол с дебелина 3.5 см., който се е счупил при побоя и насочеността на ударите към жизнено важна част от човешкото тяло каквато е главата, сочи на извод, че подсъдимият е допускал причиняването на смъртта на пострадалия, но се е отнесъл с безразличие към възможното настъпване на този по - тежък резултат. Приетата от апелативния съд правна квалификация по чл.116, ал.1, т.12 във вр. с чл.115 от НК съответства на установените факти, което налага извод, че законът е приложен правилно. Жалбите на подсъдимия и неговата защита в частта относно наказанието са основателни. В мотивите на въззивното решение е констатирано неправилно отчитане на отегчаващи отговорността обстоятелства и непосочване на смекчаващи такива от страна на окръжния съд. Изложените в тази насока аргументи са споделят от касационния съдебен състав. Не са налице посочените от първоинстанционния съд като отегчаващи обстоятелства: проявена агресивност към пострадалия (тъй като се касае до елемент от престъпния състав); липса на критично отношение към извършеното, което поначало не може да представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като е в колизия с упражняването на правото на защита и наличието на две квалифициращи престъплението обстоятелства. С оправдаването на подсъдимия по т.9 на чл.116, ал.1 от НК от въззивната инстанция, посоченото обстоятелство е отпаднало. Като смекчаващо отговорността обстоятелство апелативният съд е отчел заканите, обидите и физическата агресия от страна на пострадалия към близките на подсъдимия, което в крайна сметка е послужило и като мотив за осъществяване на престъплението. Въпреки направените верни констатации относно обстоятелствата от значение за определяне на отговорността и въпреки оправдаването на П. по част от обвинението, апелативният съд е приел, че наказанието доживотен затвор е в съответствие с целите на наказанието и по - специално с тази на специалната превенция. Нормата на чл.54 от НК поставя изискване при определяне на наказанието съдът да вземе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите на по- тежко. В случая въззивният съд е констатирал липса на голяма част от отегчаващите обстоятелства и наличие на смекчаващо, които обаче не е взел предвид при индивидуализацията на наказанието, а е оценил единствено обстоятелството, че подсъдимият и преди е търпял наказание лишаване от свобода и е пребивавал продължителен период от време в затвора, който не го е поправил. Така демонстрираният подход при определяне на наказанието, освен че е в противоречие с правилото на чл.54 от НК би означавал, че на всеки осъден за престъпление, който е изтърпявал преди наказание лишаване от свобода, следва да се наложи по - тежко наказание. Наличието на посочените по - горе обстоятелства, които са изцяло в посока на смекчаване на отговорността на подсъдимия, налагат ревизирането на въззивното решение в частта относно наказанието, което в случая се явява явно несправедливо. Касационният съд намери, че на подсъдимия П. П. следва да се наложи наказание лишаване от свобода, който размер с оглед постигане на целите на наказанието следва да се индивидуализира на двадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 б.“а“ от ЗИНЗС. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т.1 и чл.354, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, І НО Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 91 от 29.07.2021г., постановено по внохд № 45/21г. на Великотърновски апелативен съд, като намалява наложеното на подсъдимия П. Д. П. наказание от доживотен затвор на двадесет години лишаване от свобода и определя първоначален „строг“ режим на изпълнение на наказанието. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: