Ключови фрази
предаване на владение * придобивна давност * държавна собственост * акцизни стоки без бандерол * правоприемство * Ревандикационен иск

Р Е Ш Е Н И Е

                         Р           Е          Ш          Е          Н          И         Е

 

                                                              794

 

                                           гр. София,   12.11.2009 г.

 

                                    В       ИМЕТО       НА      НАРОДА

 

 

                        Върховният касационен съд на Република България, трето гр.отделение, в публичното заседание на 20 октомври през 2009 г. в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ  ИВАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

                                                                                   ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

при участието на секретаря Ан. Богданова,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2686/08 г.,

за да се произнесе, намира следното:

 

Производството е по чл.290 от ГПК.

Допуснато е на осн. чл.280, ал.1, т.1 от ГПК разглеждането на касационната жалба на „Геостройкомплект”Е. , гр. Х. срещу въззивното решение на Сливенски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №734/07 г. Прието е, че въззивното решение противоречи на трайна практика на ВКС по прилагане на института на придобивната давност за имот – държавна собственост и за необходимостта от доказване на началния момент на давностното владение, с установена промяна на намерението за държане в такова за своене на имота.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба А. П. не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното по заявените с нея основания за неправилност на въззивното решение:

С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ответника с пр. осн. чл.108 от ЗС – за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот – ПИ №2862785 с площ от 1271 кв.м., при посочени в исковата молба и по делото граници в м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев”, в землището на гр. С.. Прието е от една страна, че ищецът не е установил правото си на собственост по чл.17а от ЗППДОП, отм., основано на включване на имота в капитала му при образуване на дружеството, като правоприемник на МСП Миньор” – Сливен, през 1991 г. От друга ответникът е владял имота необезпокоявано и непрекъснато от 1975 г. до завеждане на иска през 2006 г. с намерение да го свои, поради което го е придобил по давност с над десетгодишно владение.

Изводите на въззивния съд са формирани при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довело до неизясненост на делото от фактическа страна и нарушаване на материалния закон.

Ищецът обосновава легитимацията си на собственик на процесния имот с АДС от 1995 г. Твърди, че процесният имот като част от по-голям държавен имот с площ от 39 650 кв.м. / само че в м. „Сефер бунар”, вилна зона Сливен, застроен с производствени сгради според записаното в акта/ е предоставен на МСП „Миньор”, гр. С. с РМС от 1968 г. Ищцовото дружество е правоприемник на всички активи и пасиви на МСП „Миньор”, гр. С., съгл. приложение №5 към РМС №22/91 г. и като такъв е вписано в търговския регистър с решение на Сливенски ОС от 31.10.91 г. по ф.д. №2852/91 г.

Със заповед на областния управител на област Сливен от 16.06.03 г. процесният имот в м. „Орта синур” е отписан от актовите книги по посочения АДС, като включен в капитала на ищцовото дружество. В.л. Тусонлийски е установило, че процесният имот попада в терена от 39 650 кв.м., предоставен на МСП „Миньор” съгласно отписания АДС от 1995 г. Представени са извлечения от сметка №201 на ищеца за 1991 г. и 2006 г. – там са заведени имот в м. „Сефер бунар”, първоначално с площ от 39 650 кв.м., а след отбелязаните към 2006 г. продажби – 17 337 кв.м. и няколко по – малки имота в м. „Орта синур”. Св. М. и С. са посочили, че имотът на ответника е „градина от декар и нещо”, граничи с частни имоти и не знаят да е на „Редки метали”. В.л. Манчев е установило, че в архива на ищеца не е открита партида за завеждане и отчитане на имота от 39 650 кв.м. в м. „Сефер бунар”. Имотът е заведен в см.201 за 1991 г., а в баланса е записана само цифровата величина на капитала на дружеството, но не и конкретните му веществени съставки.

От горното следва, че данните за процесния имот в м. „Орта синур”са противоречиви, както е констатирало и в.л. Манчев. ОС не е изяснил – вкл. със служебно назначена допълнителна техническа експертиза, според указанията на ТР №1/01 г. - дали процесният имот наистина е част от предоставения на праводателя на ищеца МСП „Миньор” според твърденията в исковата молба и констатираното в заповедта на областния управител и закл. на в.л. Тусонлийски, но и при посоченото в АДС, извлечението от см. 201 и закл. на в.л. Манчев различие в местностите и съответно - в имотите. Само тогава може да се направи обоснован извод дали имотът е включен в капитала на ищцовото дружество, като пълен правоприемник на МСП „Миньор”, съгл. РМС №22/91 г. и данните от см. 201 за 1991 г. и оттам – за правото на собственост на ищеца върху имота. Ако имотът несъмнено е част от държавния по АДС от 1995 г., то придобиването му по давност е невъзможно, поради забраната на чл.86 от ЗС.

ВКС не споделя доводите на касатора за неприложимост на института на придобивната давност въобще на осн. пар.3, ал.1 от Конституцията – чл.17, ал.5 от Конституцията, на който се позовава касаторът, за да обоснове противоречие с нея на ЗС като заварен закон, се отнася за принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди. Конституционната разпоредба не засяга и не изключва прилагането на института на придобивната давност, като установено в закона основание за придобиване на собственост – чл.77 от ЗС, вр. чл.17, ал.1 от Конституцията.

Въззивното решение е неправилно, следва да се отмени и делото върне на ОС за ново разглеждане, с цел пълно изясняване на спора от фактическа и правна страна със събиране на нови доказателства, според посоченото по –горе.

Поради изложеното и на осн. чл.293, ал.3 от ГПК ВКС на РБ, трето гр. о.

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решението на Окръжен съд Сливен по гр.д. №734/07 г. от 24.03.08 г.

Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: