Р Е Ш Е Н И Е № 22 Гр.София, 24.01.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 2249/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 29/29.10.12 г.,постановена от АС-София /САС/, НО, 4 състав по В.Н.Д.565/12 г., е отменена оправдателна присъда № 4/ 23.01.12 г., постановена от ОС-Кюстендил по Н.Д.45/11 г., като подсъдимият Г. Г. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.152,ал.4,т.1 вр.ал.1,т.2,пр.1 вр.чл.63,ал.2,т.2 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години-на основание чл.69, ал.1 НК. Присъдата на първата инстанция е подписана с особено мнение на председателя на съдебния състав и съдия-докладчик, счел, че доказателствата са достатъчни, за да бъде осъден С. за осъществено от него престъпно посегателство по чл.151 НК. Срещу съдебния акт на въззивния съд е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която са развити оплаквания по касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Моли се присъдата да бъде отменена и подсъдимият-оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на САС. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на ВКП счита същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, според компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Основните съображения, изложени в сезиращия настоящия съд документ и поддържани в съдебно заседание от защитника на подсъдимия, са относими към касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Казаното е така, тъй като се атакува интерпретацията на въззивната инстанция, направена на приетия по делото доказателствен материал. Твърди се, че тя се отличава с непълно и превратно тълкуване. Това следва да е довело до неправилно приложение на материалния закон чрез осъждане на С.. Твърденията не се подкрепят от процесуалната действителност. Мотивировката към съдебния акт на САС е пълна и обстоятелствена. В нея са дадени отговори на всички въпроси, преценени от защитата като половинчато или превратно обмислени или с изключване на нужен доказателствен материал. Вярно е, че освидетелстването на пострадалото малолетно момиче само по себе си не би могло да бъде източник на доказателства за виновност на подсъдимия. Но резултатите от това освидетелстване не са оценени самостоятелно, а предвид разкритата фактология кога след деянието потърпевшата е била прегледана и какво е констатирано при този преглед, правилно са свързани с показанията на разпитаната и пред втората инстанция А. К.. Не може следователно да се приеме и, че съдът се е доверил единствено на депозираното от момичето, което очевидно е счетено за надежден свидетел, най-малко поради липсата на данни да има основание да набеждава касатора. В насока на уточняване на познанието на семейния и приятелски кръг за осъществяване на полов акт между подсъдимия и пострадалата се ползват показанията на свидетелите Ф., К. и Д. К., а за последиците от процесното деяние върху физиката и психиката на момичето- съобщените данни от сестра му и майката. Показанията на последните две жени са относими към други две възражения, отправени в жалбата на дееца- казаното от свидетеля Ф.; и съответни следи по дънките на А. К., с които тя твърди, че е била обута, когато с нея е бил осъществен полов акт. На стр.112 от второстепенното съдебно производство САС е съпоставил преценените от него показания на Ф., в контекста на депозираното от пострадалата и обясненията на самия подсъдим. Прецизно е извел своята теза защо на част от казаното от този свидетел не дава вяра, а на друга-да, като на фона на приетото се явява без значение ползването на споменатата в жалбата справка за разговори по мобилни телефони. ВКС се съгласява с изложения разбор на доказателствените източници и не намира за нужно да го повтаря. Един от аргументите, посочени от апелативния съд, за да отхвърли определени моменти от съобщеното от Ф. и изцяло казаното от подсъдимия относно неосъществяване на полов акт с потърпевшата, са обективните находки-дефлорацията на момичето, довела до зацапване на дънките й с кръв. Несъмнено, както се отбелязва в жалбата на касатора, такова зацапване би могло да се дължи на различни от приетите обстоятелства, стига да не бе налично последователно наслагване на данните, които потвърждават фактологията по престъпната дейност. Без да се изброяват изчерпателно доказателствените материали, в насока на формираното убеждение за реализирано изнасилване, си заслужава да се отбележат показанията на майката на А. в частта, в която тя разказва за желанието на дъщеря си час по-скоро да се “раздели” с обсъждания панталон. По-нататък, в жалбата е развит аргумент за липса на обсъждане на разминаванията в показанията на всички останали свидетели, с изключение на А. К.. По отношение на Ф. настоящата инстанция взе отношение по-горе в мотивите си. Вярно е,че САС не е правил отделен анализ на казаното от всяко лице-свидетел, но това не е сторено, защото е преценил, че се възпроизвеждат факти,за които познанието е опосредено, по слух. На последно място, показанията на А. са се явили решаващи за възприемане от въззивната инстанция на упражняване на сила, макар и с нисък интензитет, като определящ елемент на изнасилването. На стр.113, втори абзац, САС подробно е обяснил позицията си. Тя бегло се оспорва по жалбата, с посочване на липса на данни по обсъжданото вече медицинско експертно заключение, за насилствено реализиран полов акт. Не това е било основанието на второстепенния съдебен състав да стъпи на плоскостта на употреба на сила. Той е дал своите разяснения за физическо превъзходство на касатора, притискане на момичето към стената и ограничаване на движенията му против неговата воля. Затова и не са били обсъдени възприетите по особеното мнение, изготвено по първоинстанционната присъда, аргументи, за деяние по чл.151 НК. С оглед казаното, върховната съдебна инстанция по наказателни дела не намира, че е изправена пред постановяване на присъда, която да е постановена на базата на недопустими предположения. Само с оглед пълнота на процесуалното изследване следва да се спомене,че дори и да бе стигнала до такъв извод, при първо разглеждане на делото пред себе си, тя не е легитимирана директно да оправдае касатора, каквото алтернативно искане се отправя по неговата жалба. Това е така, тъй като приетата от решаващия съд фактология по съдебния акт /възпроизвеждаща и тази по обстоятелствената част на обвинителния акт/, който се контролира, е престъпна такава и не сочи на основания по чл.24,ал.1,т.1 НПК, за да може да се приложи разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 29/29.10.12 г., постановена от АС-София, НО, 4 състав, по В.Н.Д.565/12 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/